Да бъде или да не бъде Ирина Бокова? Това е въпросът, който объркваше всички кадрови сметки на политическата игра в последните 2 години.
Цели 21 месеца минаха от момента, в който Орешарски я номинира за генерален секретар на ООН в последните дни на мандата си, до деня, в който Бойко Борисов най-после клекна под натиска на дежурната група професионални "патриоти" и интелектуалци на повикване.
И като всяка българска работа, българската кампания за покоряване на ООН беше зле започната, необмислена, нескопосано ръководена и по задължение приключи със скандал.
Сега, две седмици преди поредното "решаващо" гласуване в Съвета за сигурност, Борисов реши да играе va bank. Цялата маневра от последните дни трябваше да покаже, че:
1) Ирина Бокова не е кандидат на ГЕРБ (иначе отдавна да я е оттеглил като Румяна Желева);
2) Ирина Бокова не е кандидат на българското правителство (иначе нямаше да си позволи да не се яви в София при повикване от Борисов с оправдания за "натоварения си график в ЮНЕСКО");
3) Ирина Бокова не е единственият възможен кандидат (макар че не желае да се откаже доброволно от битката).
"Ние коктейл даваме в нейна чест, да я представим, а тя..." - едва ли Борисов можеше да демонстрира по-ясно пренебрежението си към Бокова.
Както едва ли има по-грозна обида за един дипломат от сравнението му с печалната калинка Румяна Желева.
От днес нататък цялата кампания на Бокова ще се концентрира върху поправянето на щетите от раздора със собствената й държава. А упоритата й асоциация с България беше единственото алиби пред присъдата "троянски кон на Путин".
Това, което остава неясно, обаче е какъв беше смисълът от подобна рязка маневра в последния момент.
Биографията на Бокова - с всички нейни слабости - е известна отдавна. Известни са и биографиите, и постиженията, че и агентурните псевдоними на поддръжниците й в България. Ясно е, че правителството подкрепи кандидатурата й "с отвращение". Но сега играта се обръща.
Ако шансовете за успех на Бокова са нулирани, ГЕРБ й представи златна възможност да прехвърли цялата отговорност за провала си върху Борисов. А гаранции за успех на "резервата" Кристалина Георгиева - никой не дава.
Оттук нататък - ако Бокова спечели, печели само за себе си. Ако загуби - връща се в тихия пристан на ЮНЕСКО до края на 2017 г. Нейната игра винаги е с положителен резултат.
Да му мислят "стратезите", които решиха да се надиграват на руска рулетка.
