Няма друга страна в Европа, където пътните такси са толкова евтини. Когато плащаш почти нищо за една услуга, ясно е какво ще получиш.
Няма друга страна в Европа, където пътищата да са в толкова плачевно състояние - по последна оценка около 30 на сто от общата мрежа.
Това означава, че въпреки всички ремонти и прерязани ленти, въпреки новия дали-става-за-ядене асфалт и топлите конграчулейшъни за магистрали, картинката е двойно по-надупчена, отколкото през символичната 1990-та година.
Но няма страшно. Правителството смята да увеличи цената на винетните стикери почти двойно - около 100 лева на година за лек автомобил, вместо сегашните 67.
МРРБ твърди, че винетките осигуряват приходи от около 200 милиона лева на година, докато поддържането на пътната мрежа изисква поне 600 милиона лева. По проста сметка излиза, че поскъпването на стикерите пак няма да е достатъчно, още повече че има хора, които се скъпят не само за зимни гуми, но и за тока от мигачите.
Тарикатите зад волана са едно, но съвсем друго е, когато на пътя няма базисна маркировка, мантинелите са откраднати, а настилката прилича на последните кадри на НАСА от Марс.
В статистиката на МВР за пътните произшествия има една графа, наречена „несъобразена скорост". Не я бъркайте с „превишена скорост". Там се вкарват всички катастрофи, свързани с дупки, обратен вираж, липсващи или скрити в храстите знаци и т.н., все „обстоятелства", които в най-добрия случай радват единствено автомонтьорите.
Но ако наистина иска да печели от пътища, още повече предвид географското й разположение, държавата трябва да се ориентира към товарните превози. Прекосяването на Франция излиза около 60 евро, докато у нас еднократните пропуски струват 10 лева. Ето това е разлика в пъти.
Идеята за поскъпване на винетките има смисъл, но само ако сме сигурни, че събраните средства ще се изразходват единствено и само за пътна поддръжка. Най-малкото за да не се изненадваме от всеки снеговалеж.
