Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Георги Петрушев не е Георги Първанов

Не е Първанов, но също има роля в постановката за голяма сцена Снимка: bTV
Не е Първанов, но също има роля в постановката за голяма сцена

Сред колоритния селташки пейзаж на българския "преход", през далечната 1992-ра, едно усмихнато, оптимистично лице, обкичено с юнашки мустак, денонощно залива зрителите с лафове по време на предизборната кампания за президент.

"Здравей, българино" смее се лицето, което се представя за Жорж Ганчев. Актьор, режисьор, сценарист, драматург, продуцент, бизнесмен, британски и американски театрален и кинодеец, български и британски фехтовач (състезател и треньор), шампион на България по фехтовка, бивш баскетболист, певец, писател и поет - този образ претендира да бъде и президент.

"Кой друг, ако не Жоржи", театралничи завършилата школата на Лий Страсбърг в Холивуд (поне така твърди PR-ът му) новоизгряла медийна звезда.

Георги Петрушев (както е истинското му име) е живял в Англия, във САЩ, той знае, той може... Той е идеалната стръв за балъците и лапни-шараните, каквито се оказват цели 854 000 души или 16,7% от гласувалите, дали гласа си за двойката Ганчев-Петър Берон в началото на 90-те.

Трябва да минат цели 15 години до 2007-ма, за да почне да се разбира истината, че кандидат-президентската двойка, която се класира трета на изборите, всъщност се състои от двама приближени до ДС, който, дори и да имат своите лични качества, очевидно са в страшна зависимост от зловещия апарат и неговите схеми.

А качествата са налице - освен гореизброените занимания, Жорж Ганчев наистина умее да имитира добросъвестност и внася напълно ново - неформално и свободно - държание на българската политическа сцена.

Фриволен и артистичен, той е Слави Трифонов на 90-те - онзи, който може да дръпне, без особено усилие, голямо количество гласове и с лекота да провали някой евентуален демократичен проект.

Популярността му го вкарва в НС през 1994-та, заедно с 13 депутати, повечето от които, също като Жорж, по-късно са осветени като сътрудници на ДС.

Ганчев се явява още два пъти на президентски избори през 90-те години като печели през 1996-та колосалния резултат от малко над 937 000 гласа. На третото му явяване през 2001-ва, той получава десет пъти по-малко гласове - над 95 000 гласа или 3,3% и удобно разчиства пътя на Георги Първанов към президентския пост.

Очевидно, ДС изоставя своето момче в новото десетилетие на 21 век (дали не е свързано и с осветяването на Жорж като "наш човек"? Ако е така - още един плюс в полза на лустрацията) и на предсрочните парламентарни избори през май 2013 година (за 42-то Народно събрание) Жорж Ганчев се кандидатира за депутат, издигнат от политическа партия "Национално патриотично обединение"... и получава смешните 3000 гласа.

Или, дето се вика - и във Facebook някои хора имат повече приятели.

Това, което се случва сега обаче е интересно.

Ганчев обяви, че се завръща, като ще се кандидатира за 4-ти път за президент.

Наблюдавайте го внимателно, защото в зависимост от това колко гласа вземе, ще разберем дали агентурата се възползва отново от театралните му способности, или имаме вземане-даване със "сам юнак на коня".

Ако е второто - добре (всеки е свободен да вярва в себе си), но ако е първото - жална ни майка - наистина ще трябва да ги чакаме да измрат, за да се оправим.

 

Най-четените