Герои на нашето време - или как да останеш добър журналист в България | webcafe.bg
Webcafe

Герои на нашето време

Елена Кодинова 26.06.2011, 12:41 (обновена 27.06.2011, 16:01)
Стийв Джобс

"Останете гладни, останете глупави" - така описа формулата на успеха пред студентите от "Станфърд" Стийв Джобс.

Само 1218 деца се явиха на кандидат-студентския писмен изпит по журналистика в Софийския университет и писаха по темата „Героите на нашето време". (Аз сигурно съм се борила с повече конкуренция на първия си конкурс за репортерска работа, но от тогава доста вода изтече и професията силно девалвира.)

Та съм седнала днес да се чудя: дали поне едно от тези 1218 деца ще се сети, че то би могло да бъде героя на нашето време, и то в най-добрия смисъл? Или всички - по добра медийна BG-традиция - ще описват мутри, златки, корумпирани политици и чалгаджии? И също така се питам - за какво са тръгнали да стават журналисти? Кои герои ги интересуват и за какви хора си представят, че ще творят? Какви герои искат да станат?

За чий хикс?

Говорих си наскоро с колеги, повечето от които много добри журналисти дори според световните стандарти, но които са далеч по-непознати за днешните кандидат-студенти, напиращи към факултета на Софийския университет, от Ni Lo и другите Lai Na: за какво ви беше целият този зор? Да не си доспивате, да работите в събота и неделя, често да си прецаквате личния живот, да се излагате на всички възможни псувни на недоучили хора, които дори не са ви прочели статиите докрай, преди да ви пожелаят всички болести и нещастия на света и да ви напишат по една трагична биография?

Да ви обиждат политици, да ви се цупят богаташи, да ви презират колеги, които си осигуряват добър стандарт на живот с „нестандартни" доходи? Поне известни да бяхте станали. Или пък богати. Нито едно от двете.

Истината е, че на въпроса какво може да те задвижи днес, за да станеш герой в нашата професия - аз нямам отговор. Освен 42 - броят години, които навърших в петък. Работата е там, че също както в книгата на Дъглас Адамс малко сме позабравили въпроса, докато сме били впрегнали целия си хард-диск, за да сметне отговора.

Хората влизат в журналистическата професия по най-различни причини. Някои искат да станат известни. Всъщност - повечето. Но суетата има различни измерения. По-елементарният стремеж е да станеш „герой" на времето, като използваш други „герои". Като се свържеш с някой със зеленчуков прякор, депутатски или министерски статус или пък с прозвище като „Стоте Проститутки", който да ти плати пътя нагоре към славата и богатството.

На кръстопът

Пред младите журналисти се отварят два пътя. Единият е приятен и лъскав. И лек, лек - като лека жена. Интервюираш си златки, мутри, фолкаджийки и корумпирани политици в стил очерк за „Работническо дело". Ходиш си по коктейлчета, носиш си леопардовите десенчета или някакъв друг лукс за „десетки левове", докато се намери кой да те почерпи по-скъп. После му се отблагодаряваш, като ти го черпиш малко положително медийно присъствие. И се завърта един порочен валс, който накрая преминава в унизителен финансов кючек.

Другият път е тежък, мизерен, мъчителен и коства доста на черния и на белите дробове. Но за него трябва много характер. Всъщност - за да се практикува журналистическата професия в правилния й вид трябва преди всичко характер. Всичко друго може да се научи. (Е, и малко талант помага, но комбинацията „талант без характер" може да бъде дори по-пагубна от бездарието.)

Та този, по-гадният, небляскав, незабележим и тежък път изисква много четене и неспиращо самообразование, дори след като си вземеш дипломата от факултета. Болезнено любопитство и детективска изобретателност. Натрупвания, мислене, мъчително мислене. Имунизация срещу ласкателства и материални изкушения. („Никой няма да види как нашата партия сега ще ти подари това лаптопче и ще те вземе на това пътуване до Луната с министъра Х, бъди добро момиче, напиши това, от което имаме нужда. Омаскари ни опонентите.") Иска се и трудолюбие, постоянство, търпение и готовност да се обличаш цял живот от second hand.

За това ти се заплаща с вече споменатите псувни от описаните в статиите ти герои и от читателите; възможни чести уволнения, ако влезеш в драматичен сблъсък с рекламодатели и партии, заради чиито лидери носът на шефа ти е станал кафяв. Няколко развода, алкохолен проблем, пушаческа кашлица сутрин и скромно погребение преди да се пенсионираш. После - пълна забрава. Е, и да речем - няколко души, на които си помогнал да се преборят с несправедливост. Още няколко, които са научили нещо от текстовете ти или са получили вяра и надежда, за да продължат да се борят. Жалка работа...

В същото време колегите ти от бляскавата традиция ще доживеят приятни финансово осигурени старини по напълно безполезен начин. И ще те черпят по някоя цигара, когато си без работа. Като докато я пушиш, ще ти обясняват, че най-накрая трябва да пораснеш. Ще гледаш как разни какички тип „Мис Харманли" се правят на морални стожери от страниците на важни издания и си напъват пилешките провинциални мозъци, за да минат за оригинални и "куул". Как хора, които не знаят името на нито един министър на здравеопазването ще анализират здравната реформа. За тях е по-важно какво тяхно портретче ще пуснат до текста им, а не колко тъп и ненужен е този текст. И са готови винаги да ти обясняват, че им завиждаш на лъскавия успех.

Третият път

Та това са пътищата пред вас, мили 1218 деца, които днес писахте за „Героите на нашето време". Вие сте в идеална стартова позиция да смените матрицата и да станете положителни герои на своето време. Защото може да измислите и трети път. Да хванете мизерния и да го направите бляскав. Защото никакъв успех от социалистически тип, тарикатлъците и някои от вариантите на кариера-вагина (които се оказват все още доста разпространен в журналистическата професия), не може да ви даде това удоволствие от играта, което ви осигурява „правият път" в журналистиката. И всички, които го живеят, макар и в момента в лека немилост, се оживяват и изпълват със смисъл всеки път, когато им кажат да пораснат.

Но за тази цел, както казва Стийв Джобс - трябва да останете вечно гладни и вечно глупави. Гладни - в смисъл да не преяждате никога с ГМО-тата на изкушенията, които ще срещнете по пътя. И глупави - в смисъл никога да не решите, че сте научили всички тънки хитрички номерца, с които да си живеете леко и охолно. Да не загубите любопитството си към живота и вечната жажда да знаете още и още по всички теми, за които пишете. Защото бивши бунтари, превърнали се в мазен чичко или мазна леличка, но с претенции да са последни инстанции, са много грозна гледка.

Oще: герои  журналисти  професионализъм  чест 


Още от Да го web@...

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 01.07.2011, 22:18

21 eitvaeto | 01.07.201122:33

Колкото повече го препрочитам това за хард-диска , толкова по-весело ми става обаче Смее се
Е какво пък на един "модерен" журналист не му трябва да знае много повече от това как се пуска компютъра и като зареди добрият "виндоус" къде горе-долу се намира иконката на браузера.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.01.2011, 12:17

20 Скапаняк | 28.06.201107:21

Ама това странно създание Кудинова/украинска еврейка, рода на преводача на Дамян Дамянов/ произвежда статии на конвейр. Браво и дерзай! Не жали гигабайтите! Честно казано този път не прочетох твоите мисли надживели вековете, защото мога да издържа само епиграми, но като видях името ти, изтръпнах като в реклама за портокалов сок - слънчеви лъчи в уханна джунгла. В случай в джунглата на логореята...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.01.2011, 16:13

19 Angelinoff | 27.06.201122:44

Признавам, предишния коментар го пуснах веднага след като прочетох за харддиска. След това прочетох и остатъка от "статията".

Принципно журналята са долни същества, но тази тук е злобна журналистка.

Ти и без да си проста селянка може да успееш, но тъй като в една детска приказка са го казали "Гроздето е кисело..." сега злобееш.

Ако нещо е написано със стил, то то търпи вулгаризми.
В този случай стил липсва, така че кариера - вагина и Lai na не са на мястото си в статията на 42-годишна "журналистка".
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

18 Mile Manolov | 27.06.201122:37

г-жа Кодинова радвам се за вас и колегите ви. Послушали сте Стив ^^
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.01.2011, 16:13

17 Angelinoff | 27.06.201122:30

Напрегни си харддиска Смее се
Поне като шЪ съ ползУват компютУрни термини, да имахте АБЕР малко.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.06.2011, 14:32

16 nell | 27.06.201120:12

@Роуан, според мен, това което казвате ти и авторът на статията важи и за лекарите, и за учителите, и за всички други професии. Всъщност, тази уникална реч на Стив Джобс е напълно валидна за всички разумни същества по света, без изключения. Но как да го обясниш на толкова много алчни и озлобени хора в България...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

15 Rowan | 27.06.201119:17

Хмм, тази същата статия с малки козметични промени, може да стане валидна и за държавните служители. И там е така, заплатите малки и изкушения дебнат отвсякъде.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.12.2010, 10:32

14 Rio Tinto | 27.06.201115:01

stay hungry, stay foolish - 'глупави' едва ли отразява точно смисъла на казаното от СДж...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.06.2011, 12:24

13 Gloria Plamenova | 27.06.201112:31

За жалост третия път е да се откажеш и да започнеш да се занимаваш с нещо малко по-смислено и по-доходоносно. Изпитано на собствен гръб. Който иска да се занимава с интелигентна журналистика не е подходящ за системата, в която се разчита на добросъвестни ПР-и, пращащи прессъобщения и на разни псевдосъбития, с които си изкарваме лесно надницата за мат'риали. Ако пък имаш хъс и ум, все ще се намери началник, който да ти убие желанието и устрема. А и това е една от малкото професии у нас, които и със средно образование (каквото и да е), можеш да упражняваш безпроблемно. Вече даже и за говорни дефекти не се следи толкова. Лош или много луд
Късмет на децата, дано за тях е по-светло бъдещето!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.04.2011, 14:41

12 Чинчифон | 27.06.201112:28

Мотото на новинарските емисии на една от големите ни телевизии се афишира като ВСИЧКИ ГЛЕДНИ ТОЧКИ!?И всеки човек може да се запита кое
е общото,между показването на всички /?!/ гледни точки и скромната,без украшения или нагласяване проста ИСТИНАТА.Най-забавното качество на лицата,които се преструват на журналисти,е затруднението,което изпитват ако трябва да обяснят на публиката си какво е истината и защо искаме само нея.Защото всяко твърдение може да породи съмнения,а от там идва и неизбежната необходимост да се доказва.Например никой наш журналист дори не смее да изиска от г-н Борисов поне елементарни доказателства за твърденията му.Но ние,публиката,сме длъжни да вярваме не само на Борисов,но и на придворните журналисти.За това не вярвам нито на рекламите за стоки,нито за причините,породили вълненията в арабския свят.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.