Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Три в едно: "невъзможното" гласуване

Правителството се държи така, сякаш не само не иска изборите да се случат толкова скоро, а се съмнява и доколко изобщо може да ги организира. Каквато всъщност е основната му задача. Снимка: Webcafe.bg
Правителството се държи така, сякаш не само не иска изборите да се случат толкова скоро, а се съмнява и доколко изобщо може да ги организира. Каквато всъщност е основната му задача.

Машинното гласуване е „невъзможно", а изборите са заплашени от касиране - aко слушате посланията на служебното правителство, ще решите, че не само не иска изборите да се случат толкова скоро, а се съмнява и доколко изобщо може да ги организира. Каквато всъщност е основната му задача.

Факт е, че ЦИК се опита да „забрави" задължението си да осигури пълен комплект от машини за гласуване въпреки Изборния кодекс от 2014 г. Факт е и че се забави излишно дълго с поръчката на машините. Но тъкмо когато чиновническото колело най-после се задейства, от "Дондуков" 1 започнаха да бутат прътове в него.

Докато основният доставчик на машини за гласуване обяснява сутрин, обед и вечер, че може да внесе техниката от Филипините, кабинетът Герджиков направи избирателен сондаж в 3 европейски държави - Словения, Франция и Холандия - само и само да се разбере, че ситуацията е "невъзможна", а с машини гласуват, едва ли не, само инвалиди и експериментатори.

Самият служебен премиер приложи нюанс на съмнение към надежността на машинния вот - въпрос, който 40 дни преди изборите би трябвало да не стои на дневен ред. След което обяви, че „най-вероятно" заради машинното гласуване ще има опит за касиране на изборите.

Три в едно: властта едновременно отхвърли възможността за машинно гласуване (което е изцяло в компетенциите на ЦИК), подлага на съмнение самата технология и допуска невалидност на вота.

"Лош закон, но закон", каза Огнян Герджиков по повод ситуацията. Но пропусна да посочи, че когато се приемаше Изборният кодекс на Мая Манолова, лично той оглавяваше Съвета по "качествено" законодателство към парламента. По същото време бъдещият председател на ЦИК Ивилина Алексиева беше активен "съучастник" в създаването на кодекса и дори ръководеше на комисията за диалог с гражданските организации (отново под шапката на Манолова) в същия парламент.

Късата памет, превратните тълкувания и баналните оправданията със "сушата и кишата" вече започнаха да звучат нелепо.

Дори през март да няма машини за гласуване, това няма да доведе до касиране на вота. Всеки може да упражни правото си на глас по традиционния начин и това е достатъчно, за да бъде зачетен гласът му за валиден. Дали ще има машини или не - топката е в полето на ЦИК. Ако се провали, ще трябва да падат глави.

Оттам нататък всяко гръмко изказване за валидността на вота може да бъде лично мнение или жалба. Всичко останало напомня излишния шум с привкус на фалшив скандал, който предхожда всеки избор в България.

 

Най-четените