Щастие по български | webcafe.bg
Webcafe

Щастие по български

Мирослав Спасов 30.12.2014, 18:46 (обновена 01.01.2015, 21:44)
Нещастен народ

За да бъдем щастливи, България трябва да е на три морета, да добива злато и диаманти, а всеки да има поне лимузина и мезонет, но съседът му - не

Българите би трябвало да са по-щастливи от руснаците, чиято рубла се срина, но не са. Би трябвало да са по-щастливи от украинците, чиято държава се разпада постепенно, но не са.

България по традиция е първенец във всички негативни класации. Обикновено сме и първи по чувство на нещастие. Поредна анкета го доказва - само 31% от българите се чувстват щастливи, 15% се чувстват съвсем нещастни, а останалите не се чувстват щастливи, нито нещастни.

Най-щастливите хора са датчаните, най-щастливите деца - холандските, най-малко щастливи - българите. Горе-долу така може да се обобщи Европа. В световен мащаб по брой щастливци сме на дъното заедно с Ирак, където от години се води война.

Дори не е нужно да се сравняваме с всички примери, за да установим едно - "Не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле" се е впило в народопсихологията до степен, в която на въпроса "Щастлив ли си", отговорът да бъде "не" или "не знам".

За да бъдем щастливи, България трябва да е на три морета, да добива злато и диаманти, а всеки да има поне лимузина и мезонет, но съседът му - не. АЕЦ "Козлодуй" и АЕЦ "Белене" да дават ток на цяла Европа, а "Южен поток" да ги снабдява с газ. Всички да имат високи заплати и да не работят повече, отколкото им е приятно - тоест изобщо. Гинес да признае жените ни за най-красиви, а мъжете - за най-потентни. Заплатите и пенсиите да скочат двойно.

И всичко това важи с пълна сила, но не за онези 31% щастливци. Вероятно не важи и за част от 15-те процента, които са искрено нещастни. Но важи за със сигурност над 60% от хората у нас, които не смеят да се почувстват някак, или са нещастни просто по навик. Да не вземе някой да им завиди за новата кола или за PVC-дограмата.

Oще: българи  българия  класация  класация за щастие  на дъното на класацията  щастие 


Още от Да го web@...

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 04.09.2013, 02:40

21 Victoria Konstantinova | 03.01.201502:22

Написаното е точно, истинско, отговарящо на действителността. С изключение на едно от изискванията за щастие - "Заплатите и пенсиите да скочат двойно."
Според мене българинът иска скокът да е най-малко петорен !
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

20 boris | 01.01.201501:23

Отечество любезно, уроки да не са ти,
ама си много мило и убаво си много!
Земята ти — земя, небото ти небо!
Ете, бая със зор изкаруваме лебо
и малко на законо дъската му клопа,
ама инат чиним на цела Европа,
със тебе се хвалим дек бива и не бива…
Твойта убосия сърца ни опива
и със нея вечно ще се костоперим,
ще да и се чудим, ще да и се дзверим,
Твоят въздух чисти със хлеб да се руча —
благ е като млеко…
А студна ти вода може да се смуче,
отечество мило и на гладно сърце.
Отечество любезно! Да е да пада лебо, готов от небото,
че турим у торбата, че седнем край селото,
цел ден че да се дзверим на твойте красоти,
че окам, колко можем:
отечество любезно, е, убаво си ти!
Отечество драго, земя моя мила,
оно много пъти гърбо ми е била
ръката стражарска, ама ти прощавам —
обичам те много, не сакам да шавам.
Народо да кажем, он е немотен,
отечество мило, ама е работен —
иди къде сакаш:
по връх планините, или у механите,
иди у джендемо, ако ти е воля —
сваде че намериш свидетели много,
сваде че намериш от цървул парчета,
петал от магаре, кости мъченишки от некоя крава,
в ралото умрела от труд и от мъка —
сваде че намериш босонога диря
или на орача, или на пастиря!
Гявол да те вземе отечество мило!
Нека да си дума кой каквото сака,
нека да ни лаят пцета по сокака,
ама и Русия на деда Ивана
да дойде да каже: триста гроша давам!
Отечество мило, я те па не давам!

Елин Пелин
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 25.04.2014, 23:55

19 Dox | 31.12.201422:46

Деоуин,
Коментарът ти под номер 18 е типично американски. А е такъв, защото започва с т.нар. "права". А като такъв звучи така:
"Всеки има право да му се допикае"!?!?!?
Погледнато логично, не може да се каже нищо против това. Само дето някак си е извън всичко естествено и обективно. Ако не е така, т.е. ако не следва да преценяваме щастието от към някакви си там "права", тогава горната "мисъл" би следвало да звучи така:
"Всеки ТРЯБВА /а не да има правото/ да се изпикае, когато му се допикае"!!!!!

Поздрави на Пикси! И аз, като нея се чувстам зле, когато гледам как някой рови по кофите за боклук.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

18 deowin | 31.12.201419:59

Всеки има правото да се чувства нещастен, било то и защото мисли щастието за инфантилно, несериозно, просташко и вижда нещастието като по-правилното състояние на духа. Или дори по-престижното, защото на далеч немалко слаби хора нещастието им е необходимо за да избиват комплексите си за малоценност като го сочат като външна проява на някаква тяхна сила - "видиш ли, целият свят е против мен и съм супер нещастен, но някак си успявам все пак да живея" с имплицитното "и туй е щото съм адски силен душевно". А всъщност щом не успяват да са щастливи дори в обективно сравнително благоприятни за тях условия (които те, естествено, всячески отричат), точно силата на духа е това, което им липсва.

Щастието е изцяло въпрос на субективно преживяване, и, съответно, ако поради една или друга причина държиш да се чувстваш нещастен, то за всяка практическа цел ти си нещастен.
Другото са празни приказки - безсмислените увъртания от рода на "за българина е въпрос на чест да каже, че е нещастен, дори да е всъщност щастлив", "ама то няма универсална дефиниция за щастие" и прочие не са нищо повече от куха реторика.
Истински щастливият човек знае отлично кога е щастлив и няма причини да лъже, че е нещастен.
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 18.03.2011, 09:26

17 explorer | 31.12.201419:58

@#15, безсмислено е да коментираш българите като мен, без да знаеш, какъв ми е хала. Причините да подлагам на съмнение стойността на подобни изследвания е проста и същевременно лична. Като приел Господа Христа за Спасител и кръстен в името на Отца и Сина и Светия Дух, за мен е по-важно състоянието на душата ми във вечността, отколкото афиширането на душевното ми състояние в Евробарометър. Това което има значение за мен, е оценката на Господ в съдния ден. Щастието е небиблейска концепция издигната в култ от хуманизма, който детронира Бога и Неговия план за спасение на хората и поставя в центъра човека и неговото щастие през земните му дни. Затова мерилото за щастие, е мерило за подготовката на идването на антихриста.
Не очаквай от мен и тези като мен да бъдем щастливи от този факт ;)
   

оценка

+2 -4

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

16 Bichkiiata | 31.12.201419:34

да си щастлив е някак си просташко... в смисъл "таз к'во се ухилила като зелка"
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

15 deowin | 31.12.201417:41

>не съм длъжен да споделям как се чувствам

Ако това беше сериозен проблем на изследванията за щастие (които не са едно и две), то за българите като теб щеше да е по-естествено да отговарят "не желая да отговоря", вместо "не съм щастлив".
А и не звучи особено релистично щастлив човек да не желае да сподели, че е щастлив, поне не и масово, в мащаб, който да изкриви резултатите от изследванията. Обикновено нежелаещите да споделят душевното си състояние са тези, които го мислят за лошо, и се притесняват от това да бъдат съдени. Щастливите, уверени, доволни хора са имунизирани от такива страхове.
   

оценка

+1 -3

Регистриран на: 06.12.2014, 23:45

14 Kozlova | 31.12.201414:40

Още веднъж:

Политическата организация на обществото е ДЪРЖАВА, а не нация.

На останалите въпроси на конспиратор, революционер и пр. не виждам смисъл да отгповарям, тъй като нямата връзка нито със статията, нито с моя коментар.

Весели празници!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.08.2012, 09:17

13 pixie | 31.12.201414:25

Народ-дете или държава (стара за стандартите на Европа и света) в упадък?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2012, 10:38

12 gullwing | 31.12.201412:41

В отговор на "Козлова" - коментар номер 10.

Отзад напред. Този цитат, който поствате на английски, е много показателен за практиката на национализма. Неговата пропаганда прави всичко възможно за да внесе в хорските глави максимално объркване между понятията "нация", "етнос", "езикова група", "народ" и така нататък.

В действителност, "Нация" е една от възможните форми на политическа организация на обществото. Ако тя е доминираща в конкретния социум, най-верочтно е да се появи "национална държава". Ако ли не - възможна е появата на държави, основаващи се не на нация, а на общи принципи. Такива мултиетнически държави днес са САЩ, Швейцария, Канада и прочая.

След като знаете що е това "нация", ще ви бъде и много лесно да разберете какво е "национална изостаналост". Сегашното ви заблуждение идва оттам, че приемате всички хова, съответно нации за еднакво можещи. Това по принцип е верно, но само като потенциал, а не реалност. Точно както един и същ човек има съвсем различни възможности през различни периоди на своя живот - детство, зрялост, старост. Така и народите - и цитираният от мен автор много ясно пише, че "българският народ не е нито народ - идиот, нито народ - престъпник. Българският народ е народ - дете, с детски възможности и детски разбирания".

Така че "национална изостаналост" е нещо съвсем реално и в най-опростена форма означава, че когато в рамките на една нация делът на високообразовани, свободни, културни е по-висок, то такава нация е напреднала, развита. Когото той е по-малък, то и нацията е по-изостанала. И тука няма нищо обидно. Просто живота си е такъв.
   

оценка

+1 -3

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.