Идеята на Джулая не е свързана с някакъв култ към Слънцето и неговото честване не е просто някаква "хипарска изгъзица".
Джулаят е онзи миг, в който изгревът символизира издигането на идеала за свобода, равенство и братство. В който трябва да концентрираш мислите си единствено върху това, че Слънцето изгрява за всички хора - така както изгрява за теб, и ти по никакъв начин не си по-неоправдан или по-привилегирован от живота в сравнение с останалите.
Че си част от една огромна верига, в която не можеш да бъдеш самостоятелна брънка.
Че твоят личен успех не може да бъде за сметка на нечие щастие и всяка твоя стъпка оставя добра или лоша следа в общия житейски път, наречен съдба.
Че нищо не е истинско, ако в осъществяването му не е вложена дозата истинска любов, необходима на всяко дишащо същество така както са му необходими топлина, светлина и въздух.
Светът, приятели, е прекалено малък, а животът твърде кратък, за да си позволим да бъдем "висши". И когато дойде денят, в който стигнем до самия ръб, трябва да можем да извикаме: "Напред!"...
С увереността, че зад гърба си оставяме свят, за който сме положили усилия да бъде по-добър, по-чист и по-сплотен. Свят, в който сме допринесли любовта, а не войната да е вoдеща сила.
И въпреки, че не сме били безгрешни, до последния си миг сме останали добри...
