В последните години феминизмът в САЩ и Европа, приемайки, че и ние сме от Европа, е зациклил в среда, в която може да се каже, че е постигнал повечето каузи, за които се е борил.
Дотолкова, че всякакви джендър теми вече са станали ужасно банални, дори когато става въпрос за осъзнаването, че май е било по-добре нежният пол да си остане по къщите, да възпитава децата и да посреща съпруга си с любяща прегръдка, току-що изпечен хляб и по копринен пеньоар с дантелени краища.
Така или иначе обаче феминистките подредиха свят, в който на жените им се налага да балансират между работата и семейството без много да мрънкат и единственият непокорен връх от това женско войнство остава победата в дебата за половата диксриминация на ръководните постове.
Във все повече страни се натяква за оскъдицата от жени в бордовете на директорите на големи корпорации (говори се и за такава по високите постове в държавните институции) - и че този недостиг трябва да бъде преодолян чрез квоти.
Към тази феминистка претенция често са прикрепени и разни психологически тези, като заявената наскоро в този сайт позиция на Мадлен Алгафари, че качествените характеристики на „женското начало" задвижват нови процеси като например трансформацията на ценностната система и въобще инициативи, свързани със спасяването на планетата.
Дебатът за това защо е добре жените също да хващат руля винаги е вървял не само с доказателства, че те по нищо не отстъпват на мъжете като амбиция, увереност и управленски способности, ами че и облагородяват властта с качества като грижовност, стремеж към близост, справедливост.
В последните дни обаче имаме доказателство на съвсем друга тенденция. Жените не само се опитват да бъдат толкова добри шефoве, колкото са мъжете. Но и да бъдат толкова лоши, когато става въпрос за качества, приписвани на мъжкото начало - като например материалност.
Бонусите на Виолета Николова, шеф на Агенцията по вписванията, на Нели Нешева, шеф на Здравната каса и съмненията за лобиране на Гергана Павлова - зам. министър на здравеопазването и бивш висш мениджър във фармацевтичната компания, която господства на пазара с лекарства у нас.
Три жени, две от които не намериха за нужно да се извинят, обяснят или оправдаят и една - д-р Нешева - която след първоначалното съскане срещу медиите защо й търсят сметка за някакви 12 хиляди лева, бе принудена да постъпи „майчински", дарявайки бонусите си на център за работа с деца на улицата.
Така че, когато става дума за морал във властта, вече няма място за спекулиране с понятията „мъжко" и „женско" начало. В търсенето си на равенство с мъжете, дамите се отказаха от някои от уникално женските си качества. Равенството между половете се превърна в игра, в която успехът вече не зависи от чисто управленските ти достойнства - а от това на колко некоректност си способен.
Жените платиха доста скъпо за привилегията да имат право на власт - със съвестта си. Която ако не се събуди, всичко, което са направили феминистките движения, може да се окаже просто убийство на женската същност.
И ако има за какво да се борят оттук нататък, това е не гарантиран процент жени на ръководни постове, а гарантиран процент морал.
Това ли беше идеята за равенство? Да се изкривят в свои "мъжки версии". Или да спомогнат за изграждането на по-добър свят - за тях, за децата, които раждат, и за мъжете, които обичат.
