Първи като за последно | webcafe.bg
Webcafe

Първи като за последно

Александър Николов 20.05.2016, 18:56 (обновена 22.05.2016, 09:16)
Росен Плевнелиев

Снимка: © Николай Неков

Плевнелиев си отива, за да създаде прецедент в историята на "Дондуков" 2 - за близо 30 години история на демокрацията в България той е първият държавен глава, който не направи опит за втори мандат

След месеци на намеци, интриги и спекулации Росен Плевнелиев потвърди едно по-скоро очаквано, отколкото ненадейно решение: първият му президентски мандат ще бъде и последен (засега).

Плевнелиев си отива, за да създаде прецедент в историята на "Дондуков" 2. За близо 30 години история на демокрацията в България нямаше държавен глава, който да не направи опит за втори мандат.

Каквито и да са истинските причини зад многозначителните "лични мотиви" (от "и без това нямаше шансове" до "отказаха го с натиск"), можем да приемем за сигурно, че догодина в президентството ще има нов "господар". Ако в българската политика сме свикнали всяко решение да е предпоследно, то в случая можете да смятате този въпрос за приключен.

До края на мандата му остават 8 месеца и за оценка е твърде рано, но можем да скицираме общата картина от четирите години досега.

Макар и издигнат от ГЕРБ, Росен Плевнелиев е първият държавен глава, който не влезе в президентството като партиен функционер. Което е нож с две остриета.

Успя сравнително лесно да се отърси от партийната сянка (но не и от приятелската), което му донесе допълнителна доза недоверие от ръководствата на всички партии и дори от обикновените партийни симпатизанти.

Ако Петър Стоянов и Георги Първанов бяха атакувани или от ляво, или от дясно, Плевнелиев получаваше удари отвсякъде - без изключение. Дори от партията, чийто кандидат беше. И най-вече от собствения си вицепрезидент.

В ситуация на перманентни вътрешни и геополитически кризи, Плевнелиев се опита да запази и личния си авторитет, и този на институцията. Във всеки случай - направи всичко в правомощията си, за да може страната да продължи проевропейския и пронатовския си път.

Разбира се, дълго ще помним за гафа с картинката от Колорадо, прераждането му като "ирландска пастирка" и обърканата му история за тапетния митинг навръх 10 ноември, но ги приемаме като грешка на растежа.

Плевнелиев ще остане в историята както с колебливата си позиция по обвързването на България с "Южен поток", така и с непростимата си наивност, заради която проспа явните сигнали за превземането на службите за сигурност от ДПС през 2013 г.

Вместо да наложи вето на "реформата" на Бисеров и Миков, той допусна загубата на критично важни правомощия от президентската институция - отнемането на контрола върху назначенията в МВР и ДАНС. Истинска политическа грешка - не само заради триумфа на Пеевски, но и заради факта, че това мълчаливо съгласие дебалансира изпълнителната власт.

Уви, Плевнелиев ще остане в историята и като човекът, заради когото портретът на Георги Близнашки ще виси завинаги в Министерски съвет, за да напомня за абсурдното безвремие през 2014 г.

В завещанието му е също сравнително успешният референдум за електронното гласуване и сравнително осакатената съдебна реформа - един мандат не стигна за разгръщане на политиките, с които Плевнелиев се ангажира лично.

Остана и цяла банка номенклатура - от правосъдния министър Екатерина Захариева, през женското царство в СЕМ с Мария Стоянова и Бетина Жотева, до номинациите за ключови дипломатически постове - от Хага, през Рим - до Вашингтон.

Факт е, че съществува пълен дисонанс между големите очаквания, идващи от мажоритарния избор на президента, и сравнително ограничената му власт по конституция. Това може би е най-трудното препятствие за всеки, който пожелае да управлява "Дондуков" 2.

Факт е и че самият Плевнелиев беше подложен на 5-годишна брутална атака, която нямаше нищо общо с честната политическа игра. Спомнете си, че дори прокуратурата на Цацаров се захвана да го "респектира" с преписки в нарушение на конституцията (по сигнал на Бареков).

В края на краищата - Росен Плевнелиев е изключението, което потвърждава правилото: човекът, който жертва комфорта на успешната си кариера, за да влезе в политиката, сега излиза от властта с открито лице.

Такива хора, за които държавното управление е съзнателен избор, а не разклонение на семейния бизнес, са необходими повече от всякога. И колкото по-малко са, толкова по-трудно успяваме да ги оценим, когато се появят.

Oще: георги близнашки  георги първанов  герб  данс  дондуков 2  държавен глава  колорадо  лични мотиви  маргарита попова  петър стоянов  президент  президентски избори  президентство  рб  росен плевнелиев  съдебна реформа  южен поток 


Още от Да го web@...

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 27.11.2013, 19:18

4 Nikkor | 27.05.201612:54

Ами той и първи опит нямаше да е направил, ако тиквата не го беше пробутвал напред, щото работата беше на изуй гащи и ако загубеха президентските, логично щеше да бъде цоцоалистите да поискат предсрочни парламентарни.
Та затова "най-успешния" министър на ГЕРБ бе притикан да става президент - роля в която той се чувстваше неудобно и за която така и не се настрои.

А пък друг въпрос е, че като се тегли чертата, се оказва че Плевню е постлал едни 13 километра по-малко магистрали от правителството на Съсела. Ма иначе е велик, понеже началникът му режеше по три лентички на всеки километър път.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.05.2016, 23:36

3 Victor Tsonkov.10209159942544490 | 24.05.201623:38

Ще стане с като Първанов - ще се окаже най-наивният и честен президент. Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.06.2014, 15:10

2 VK | 20.05.201622:16

"Такива хора, за които държавното управление е съзнателен избор, а не разклонение на семейния бизнес......"

Нема такова нещо! Нито са го питали , нито от него е зависело нещо.....Б.Борисов се отърва от "навлеци", един път като уволнение, втори път като повишение , ама на третия път, със Дянков, на него му ритнаха столчето.
Втори мандат ....никаф шанс, особено с подкрепата на ГЕРБ. Раданчо се навре между шамарите, и ще си го понесе, ама и с него, и без него, мача беше свирен.
Някой може и да са късопаметни и да помнят квото им отърва, ама аз поне нема забрава никога как "заби нож в гърба" на....тоа, който го направи президентин. А нима двата преврата ( за хора със слаби сърца, нарочно не споменаван дати) минаха без негово знание? Аре, и да е било, ама кой напълни президентството с "вся остальная сволоч" , кой докара разни улични боклуци, да му дават акъли, как се прави правителство? То не беше цирк, ами .....А за Костинброд просто нема смисъл - горе споменаа, че се оказаЛ от нещо си.
Бих могъл да изредя още доста неща, заради които, не би бил кандидатът на ГЕРБ, но по-важното е - на кого е бил кандидатът.
Ако некой знае за кво говора , значи всичко е ясно, а другите....
"филма не е подходящ за лица над 40 г".
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 18:49

1 conscience | 20.05.201621:44

Странен завършек на статия описваща основно грешки и пропуски. Извън интонационните критики за мен това е единственият надпартиен президент. Още на първия ляв при падането на Борисов го показа. След такава тежка семейна трагедия съм склонен да приема и "личните причини". Да му е честито на Калфин
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.