Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Питай ме некое друго въпросче

Сигурен съм, че ако имаше как, някой щеше да припомни как през 1854-та българите са се чувствали най-зле откъм държавност
Сигурен съм, че ако имаше как, някой щеше да припомни как през 1854-та българите са се чувствали най-зле откъм държавност

През 2013-та година българите са най-неудовлетворени от финансовото си положение, гръмнаха родните медии. От Евростат го потвърдили. Освен това сме начело на всички негативни класации, да припомня, най-корумпирани сме, на дъното на класацията по свобода на словото сме...

Със сигурност пропускам нещо. В толкова много неща сме най...

Така или иначе от няколко години постоянно претопляме едни и същи теми - пушенето, циганите, казармата... А и едва ли през 2015-та сме по-щастливи и доволни като народ. По-точно и да сме, няма да си кажем. "Не се хвали, да не ти завидят" и "Много хубаво не е на хубаво" са дълбоко вклинени в манталитета ни.

Но как точно се измерва щастие или удовлетворение от финансово положение?

Ако погледна себе си - годината е 2002, аз съм първа година студент в чужбина. Месечният ми приход е около 500 евро от родителите ми и още около 200-300 от разна почасова работа в малкото свободното време. Наем 400 евро, ток и телефон още 100 и останалото е макарони, макарони, макарони за ядене... Че е най-бързо за готвене и най-евтино.

13 години по-късно месечната ми заплата е 5 цифрено число, плащам наем и ипотека, изплащам още 2 кредита, имам различни разходи около четиричленното си семейство, без да броим котката... И в двата случая отговорът на въпроса дали съм удоволетворен щеше да ме затрудни и със сигурност щеше да зависи от това кога съм взел заплата и какви покупки съм правил в последните няколко дни. И нямаше да е валиден след два дни, камо ли след 2 години.

А какво значи българите? Тези, които са останали в родния си град, не плащат наем, но трудно намират работа? Преселилите се в София? Живеещите в чужбина? Получаващите пари от близки в чужбина? Току що останалите без работа? Току що повишените?

Французите казват за себе си, че лесно се разпознават в чужбина по вечното недоволство. Италианците смятат, че ако не изразяват недоволство, ще ги подминат, когато се определят привилегиите.Явно не сме само ние.

Миналата седмица присъствах на обсъждане на евентуалната стратегия на евентуалния кандидат за френски президент Саркози. Когато обяви, че се връща в активната политика след двегодишно отсъствие, той е подведен да коментира спорния във Франция закон "брак за всички". И обещава сегашният закон да бъде отменен. След което под бурни протести обеща нов, който да разрешава "брак за хомосексуалните".

"За 2 часа успя да си навлече гнева и на хомосексуалните, и на хомофобите. Тогава се събрахме всички и казахме: Край! Повече никакво "какво вълнува французите?". Налагаме нашите теми и следим кои от тях се харесват, за да заложим на тях", казва негов съветник.

Та, статистиката е полезно нещо, ако знаеш как да зададеш въпросите. Моите уважения към Евростат, но въпросите "Щастливи ли сте" и "Удоволетворени ли сте от финансовото си състояние" са лишени от всякаква логика. Освен да "правят" новините на медиите в по-бедните откъм събития дни, дори година и половина след самото допитване.

Сигурен съм, че ако имаше как, някой щеше да припомни как през 1854-та българите са се чувствали най-зле откъм държавност.

Не съм фен на самонавиването, колко е хубаво всичко и мотивиращите картинки колко е хубав понеделник. Не знам доколко имат ефект. Със сигурност обаче повтарянето нон стоп колко сме нещастни и недоволни има ефект, негативен.

А всъщност кой се интересува колко сте доволни от финансовото си състояние? Доколкото знам, това не се взема предвид, когато се определя заплатата ви.

Ако сте недоволни, променете нещо в живота си. Напук на Евростат. Така или иначе ако политиците искат да успеят в нещо, трябва да ви питат не какво ви интересува, а дали това това, което са ви предложили, ви харесва. Освен ако не става въпрос за реформи. Защото никой не обича да му променят зоната на комфорт.

Всички искат промени, но никой не харесва, че вече не е същото. Затова и Facebook и Twitter не ви питат харесвате ли новия дизайн. Защото е въпрос на време да забравите стария и да харесвате новия. До следващата смяна.

Иначе за сведение на Евростат, да, финансово неудоволетворен съм до 10-ти, когато вземам заплата. Елате и ме питайте пак тогава, и го съобщете като новина на 1 октомври 2022.

 

Най-четените