Ако има някакво очакване, че политиката се прави в парламента, нашите реалности показват, че това е голяма грешка. Политика се прави чрез знайни и незнайни псевдополитици и журналисти - бивши агенти, които създават "новини" в сутрешните блокове, размахвайки флашки и папки.
Междувременно в парламента едни хора трябва да дебатират и приемат закони, да взимат решения в интерес на онези, които са ги избрали.
Вместо това лидерът на най-голямата партия се среща на четири очи с председателя на парламента (и на основният партиен противник), тропва с крак и се обръща в другата посока - до днес имаше актуализация, вече няма да има. Защо? Защото Жельо Бойчев го обидил сутринта по телевизията.
Другата голяма липса са аргументите - защо според политик А е необходима актуализация, според политик Б - не е. Компромисният отговор (на премиера в оставка Пламен Орешарски), че и да има и да няма, не е проблем. Какво значи това, никой не казва.
На аудиторията не се казва дали здравето й зависи от актуализацията, размерът на пенсиите или мечтаната 13-та бонус за Коледа. Не казва дали от актуализацията зависят цените на едно или друго, настилката на пътищата или грижата за пострадалите при бедствие.
Може с актуализация, а може и без, е отговор, който може да се чуе в при спор в кръчмата. Там опонентът може да стане от стола и да си тръгне ей така, защото не е съгласен с другия. В парламента не може. То може, ама не бива. Но едва ли някой си спомня кога последно в Народното събрание се е водил спор за политика. Сега всичко е подменено от междуличностни отношения.
Не става въпрос за бюджета, а за политиката, която всички са забравили да търсят или правят извън кръчмата или телевизионните студиа.
