Комунизъм - менте | webcafe.bg
Webcafe

Комунизъм - менте

Никола Цветанов 09.11.2014, 20:55 (обновена 14.11.2014, 20:27)

1 от 7 снимки Назад Напред

комунистически паметници

Една от обичайните гледки по време на социализма

Комунизъм ли бе да го опишеш....

Колкото повече хора питате, толкова повече частни истини ще получите в отговор. Така вместо да се изяснява, 25 години по-късно представата за режима на сивите каскети е шарена като бразилски карнавал.

Може да наречете това нехайство на историците, луфт на образователната система, безотговорност на медиите, колективно забвение или просто добре работеща политическа пропаганда, но каквито и да са причините, следствието е факт. Важат митовете.

Малко статистика от последното изследване на „Алфа Рисърч", свързано с кампанията „25 години свободна България": през 1991 г. 76 на сто от българите имат негативно отношение към Тодор Живков. През 2014 г. 55 на сто от българите имат положително отношение към Първия от Правец.

Соцът някак стана гот, проби маркетингова ниша и успешно продава стари лозунги и стари символи, особено на една част от населението, която просто иска да засити своето любопитство. Медиите, вместо да пукат балони, надуват още по-големи и разпъват на цял екран захаросани картини за Людмила Живкова, Ванга и всички контролирани екзотики на соца.

Държавата в лицето на стария-нов министър на културата направи най-смешния музей на комунизма, в който няма оценка за онова време, а има само изкуство, дори симпатично, на моменти талантливо.

Учебниците ..., учебниците на българските деца миришат на соц, те са страхливи, скучни, а учителите им избягват да изказват мнение, за да не засегнат някого - също като държавната телевизия, която празнува 55 години и на която не й мина през (колективния) ум, че има за какво да се извинява за 30 от тези 55 г., защото основната сила на режима беше манипулацията и контролирането на информацията.

Чували ли сте за аварията в Чернобил? А знаете ли колко дни по-късно "медиите" казват за катастрофата? Съобщението за атомния дъжд идва 5 дни по-късно - в малка колонка във "Вечерни новини" се съобщава за станалото с уверението, че опасност за здравето на гражданите няма.

Това го няма в музея на комунизма. На практика няма надежден източник на информация за комунизма. И това е проблем.

Те са родени в края на червената диктатура

почти са прохождали, когато Берлинската стена пада, или са заченати заедно с демокрацията. Докато връстниците им в Германия учат за Холокоста, техните учебници по история мълчат за престъпленията в Народна република България и маркират бланкетно тези сладко-кисели 45 години.

Заради избирателното свойство на човешката памет, едни им говорят за строя на тоталния ред, а други - за строя на тоталитарната сигурност. За вкусните луканки и безплатното образование. За опашките за портокали и затворените граници. За пълната заетост срещу Строителни войски и лагера в Белене.

Естествено, че комунизмът е и ще остане блян за възрастните хора, макар че износиха на гръб абсурдите на плановата икономика, платиха на по-равните сред равните между тях с лихвите, създадоха децата на новото светло поколение, което реши да скача по площадите заради свободата, а сега живее в съсипана държава и гони своите деца в чужбина.

И те, българите до 30-годишна възраст, формират мнение основно от чутото от техните бащи и баби, видяното по филмите и прочетеното в книгите и интернет. Резултатът е, че 94 на сто признават, че почти не са запознати със случилото се между 1944 г. и 1989 г. Не знаят коя точно стена е съборила диктатурата в Източния блок. Претенцията за задълбочени знания имат нищожните 2 на сто.

Истината не е художествена измислица

Ако припишем завидния рейтингов лупинг на систематичното реабилитиране на Тодор Живков в политическото говорене, то един друг факт е по-тревожен: 57 на сто не знаят кой е Георги Марков, 59 на сто нехаят за Лех Валенса и Хелмут Кол, 71 на сто не са чували са Александър Солженицин.

Една пета от населението на България сякаш е паднала от Марс. Само скромните 10 процента казват, че знанията им за комунизма идват от училище. За останалите историографията е нечия друга художествена измислица, спомени. Държавата няма ангажимент към осмислянето на това, което й се е случило за един живот време - една утопия, изкривена някъде по пътя до анти-човешко приложение.

Ако искаме децата и подрастващите да разберат комунизма и неговото зловещо завещание върху съвременна България, те трябва да бъдат привлечени към същността на проблема. А това ще стане по-лесно като им се обясни не какво е било тогава, а какво би било днес, ако не се бе случила промяната.

И какъв щеше да е животът им

С прости и ясни примери. Че нямаше да има Cola-Cola и вносен шоколад, 200 телевизионни канала и 20 вида сирена, молове, концерт на Madonna и свободно шляене по улиците. Че плановете им за пътуване щяха да свършват до Калотина, образованието им щеше да зависи от биографията на техните родители, кариерата - от трудовото разпределение и партийната книжка, амбициите - от послушанието.

Че нямаше да имат правото да възразяват и да протестират. А правото да търпят. Че всеки понеделник щяха да мерят дължината на ноктите и косите им с линийка в класната стая, а след това да ги изпитват какво да научили. И после да се конкурират с ударниците в брането на ябълки и изливането на бетон. И доноси, трудова повинност и концлагери при отклонения от нормите.

За разликата от повечето страни в Източна Европа, българското общество все още не е дало еднозначна оценка на комунизма и се държи като свидетел в претоплен съдебен процес с отдавна изтекла давност, който непрекъснато си редактира показанията. Докато увърта, гузната му съвест е взела заложници, цяло поколение.

Oще: демокрация  история  комунизъм  митове  общество  поколение  преход  социализъм  ссср 


Още от Да го web@...

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

47 Крив Макарон | 13.11.201415:24

В тая статия нещата вървят в плоскостта: истината ми е много по-добра от истината ти. Комунизма лъха от самата статия, която проповядва "правилния" начин на мислене. Тъпо! По комунистически тъпо!
   

оценка

+2 -1

Регистриран на: 12.03.2014, 11:01

46 aaaa | 12.11.201411:20

Тъпа статия на промит мозък който не вижда по-далеч от чипият си нос.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

45 Rowan | 12.11.201400:42

На прясно разведените колеги им казвам: „Докато гледаш в миналото – нямаш бъдеще.“

И всяко заиграване на медиите с онова време, не е нищо повече, от отклоняване вниманието на хората от настоящите проблеми на страната. Книги – бол, който иска може да прочете. И за лагерите са писали хората, и за ТКЗС-тата, и за бригадирското движение – за всичко.

Но целта на тази статия не е да развенчава митове, а да проповядва твърде удобната на политиците теза: „Народът сам си е виновен, щото има носталгия по социализма“. И ще изкореняваме тази носталгия, докато политиците доизкореняват държавата.

А народът няма носталгия по онова време, а има носталгия по сигурността, качеството на храната и липсата на безработица от онова време. Пък за тези неща изобщо не е нужно връщане на социализма и никой не иска да го връща, въпреки напъните на авторите на статии да докажат противното.
   

оценка

+10 -0

Регистриран на: 18.09.2013, 11:56

44 Citizen X | 11.11.201419:53

Пузев, имало е просто хора с идеали. И е имало такива да ги яхнат. Но имам, за щастие, много приятни примери в семейството си, които са оставили в мен идеали и не се чувствам част от това разлагане, за което говориш.

Едната ми баба, жена от затънтено Родопско село - умря вярваща Християнка и комунистка, адски принципна. Когато всички тръгват на юруш да грабят из Сев. Гърция през немската окупация, тя заклева дядо ми една игла да не се осмели да присвои. Хората още я тачат и говорят за нея с много любов. Казваха ми, че винаги е взимала най-тежката работа за себе си. А покрай нея избуяли доста звеноводчета Намига

Другата ми баба - градска ларж дама. Разправяше ни преди много години, как е ходила на опери с любимия си юнкер, срещите с царя по "Царя" и как е останала сама по време на бомбардировките в сградата на втора девическа (сега Шипка 6), умираща от страх. Още преди 89-а, тя и дядото живо коментираха, какво се случва. То той и доста пътуваше, де. Което много обичаше, въпреки че народната власт не го допуснала да учи за пилот. На тях тая власт им взе много, но те си останаха истински хора. Бяха от първите няколкостотин активисти на СДС. За мой срам, аз не ги разбирах тогава Смее се

С две думи:

Братко, т'ва да си олигофрен
и родителя решава,
и даскал, що насоки дава,
но решително, поне за мен,
то най- си е нащърбен ген...

Намига

© Citizen X, 2014
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.02.2011, 12:23

43 AlahAkbar | 11.11.201419:53

От коментарите става ясно, че за периода 44-89 има поне 3 Българии. Едната на комунягите и техната привилигирована семка, втората на нормалните хора, крепостници на системата и третата на хората, родени около края или след 89та, които разказват уверено истински или измислени истории на предните две групи. Тия Българии не съвпадат по почти никакъв начин!!!
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 14.09.2012, 17:17

42 Xaoc | 11.11.201415:31

"на запад от Желязната завеса младежта все повече е овладяна от апатия и от безпътица" - А защо след като са били толкова нещастни, тези хора не дори не помислиха да емигрират на изток от Берлин? Защо въпреки мащабната пропаганда, че хората в соц. блока живеят в рая, те все пак искаха на всяка цена да се измъкнат от този "рай" (Будапеща, 1956г., Прага, 1968г.)?
Не знам какви групи са имали концерти у нас преди 1989г., но знам кои НЕ са имали - Whitesnake, Deep Purple, Rainbow, Black Sabbath, Metallica, AC/DC, Rolling Stones, ABBA, Michael Jackson и стотици други!!! Да посочиш 2 концерта - на Иръпшън и на Тина Търнър и да кажеш, че е имало концерти на западни групи в България е гигантска наглост и безочливост.
Пузев, ако кажеш на някой образован човек, че Номенклатурата е тайното зло творение на злия Запад, ще ти се смее. Дори не знам откъде да започна да ти обяснявам защо това не е вярно. Видиш ли партийните големци на БКП са били изкушени от дявола (капитализма) и са се покварили, заради това се "Появява Номенклатурата, привилегиите, вилите, вещоманията, кражбите от държавата" хахаха епични глупости. Тези неща ги имаше и тогава и дори бяха с нечувани размери и наглост: http://www.decommunization.org/Articles/Hristov4.htm
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 05.09.2012, 13:35

41 Дара | 11.11.201412:48

От многото коментари се вижда , че всеки си говори за различни неща.
Не може да се говори за социaлизма общо , от 44 до 89.
Нито социaлизмът изглежда еднакво през годините , нито периодът от 89 до 2014 e еднороден.
Действителността през 50те и 60-те е различнa от 80те . Както и инфлацията от 90те не е като миналогодишната.
Ако си говорим за социaлизъм, за кое време става въпрос?
Нaпример, чувала съм , че през 60те гонели момичетата с къси поли и им слагали печати по краката. Нищо подобно, обаче, през 80те. Момичетата си ходха с дрехи , коси и грим като на Мадона, имам предвид певицата , разбира се.

На мен лично ще ми бъде интересно да прочета статия , която сравнява еднородни неща за различни периоди, както и мненията и спомените. А сигурно не e без значение и за къде става въпрос - в големите градове, в малките , в София , на село.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.05.2011, 21:39

40 John Smith | 11.11.201409:43

Ех, Павуре...помниш ли кога копахме Хаймбоаза....мъжете се обичаха като братя, а сега се обичат като педерази...

"Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя."
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 28.09.2010, 14:22

39 Pavur Pezev | 11.11.201409:15

Едно нежно цитатче от друг форум:
През 50-те и 60-те години социалистическият лагер напредва толкова бързо и постига толкова големи успехи в сравнение с "развития и цивилизован" Запад, че ръководителите на робовладелския проект са шокирани. Въпреки войната и огромните разрушения за 25 години хората, ръководени по другата концепция успяват бързо да ги ликвидират и да изградят цял един нов свят, в който ценностите са естествени, отношенията между хората - дружески, а пред обединените сили на човека няма прегради.

Появява се цяло едно поколение младежи, които са готови да работят с всички сили за идеите на доброто; младежи, които не търпят мързела, паразитизма, предателството, които се радват на постигнатото с труд и любов. Можете да прегледате старите черно-бели филми от онова време, да видите как говорят и какви са чувствата и вълненията на героите им, какво има в погледите им.

В същото време на запад от Желязната завеса младежта все повече е овладяна от апатия и от безпътица, от антивоенното движение срещу виетнамската война, голямо разпространение получава наркоманията. Западът започва да губи позиции в обществената, техническата, и особено в космическата надпревара.

Заплашени са самите основи на Робовладелския проект. Нещо трябва да се направи спешно, и Робовладелците правят промяна в тактиката.

Взето е решение на ценностите на скромния, природосъобразен и трудолюбив начин на живот в социалистическите страни да се противопостави за сравнително дълъг период (около 2-3 поколения) ценностите на т.нар. "потребителско общество". Ръководителите отлично знаят, че за по-дълъг период не могат да осигурят на жителите на Запада подобен темп на потребление, но тактическата им цел е отвличане на младите хора от соц. страните от пътя, който са поели, и спасяването на собствените им човешки ресурси (защото за тях Хората са само ресурс и нищо повече) от опасния пример на съвременниците им от Изток.

Другото, което е противопоставено на Редът в социалистическите страни, е идеята за Свободата и Пазарната икономика (невидимата ръка на Пазара). Постига се коварно "разведряване", напрежението между социализма и Запада намалява, сключват се изгодни за социалистическите страни договори, които им дават достъп до огромни количества западна валута и стоки. Всячески е стимулирано потреблението най-вече на ръководителите от висшия и среден ешелон от соц. страните, за да приемат новите западни ценности, както и присвояването на държавни средства за лични нужди.

По този начин срещу пътят на Хората е започната идеологическа война, маскирана като културно сътрудничество и свободен обмен на идеи и стоки.

Само за едно поколение е постигнато такова разлагане на ръководителите на всякакво ниво, и в социалистическия лагер започват необратими изменения на ценностите на все по-широк кръг хора. Появява се Номенклатурата, привилегиите, вилите, вещоманията, кражбите от държавата. Разбираемо се влошава качеството на управлението, и се появяват ония негативни, които днешните любители на демокрацията много обичат да дават за пример, когато стане дума за социализма.

Накрая Номеклатурата решава да запази придобитите чрез обществените й позиции власт и привилегии, като ги материализира чрез ликвидиране на обществената собственост върху средства за производство и другите активи - процес, активно стимулиран от западните й съветници, които през цялото време твърдят че само да направят този Преход към свобода и демокрация, и соц. страните ще станат като западните.

Преходът е осъществен, но не дава очакваните резултати. Системата, вместо да се преобразува в проспериращия Запад, се разпада, а собствеността бързо е изкупена от западни банки и фирми, къде с финансови машинации, къде съвсем банално - с куршуми. Западът се заема с усвояването всички по-ценни активи от новите си колонии, а отделите "Труд и работна заплата" бързо се преименуват на "Човешки ресурси"...
   

оценка

+2 -4

Регистриран на: 25.04.2014, 23:55

38 Dox | 11.11.201408:14

Дедо Аджи,
Прав си. Верно пишеш. По онова време, дори в края на 80-те, всички идиотщини бяха обяснявани с "тежкото наследство от фашизма и капитализма". Днес пък с комунизма. Нищо ново под слънцето. Ако утре нещата се променят, същите хора ще заквичат: "У-у-у, долу дивия варварски капитализъм и неолиберализъм". С надеждата да си карат така в следващите 50-на години. Ама много си прав - все повече се окопаваме в собствените си лайна.

А дали идеалите са достиими - знам ли и аз. Май пустите му там индийци и будисти ще се окажат прави, като казват, че смисълът не е в това да се изкачи върха, а в самото изкачване.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.