Гневни и предадени | webcafe.bg
Webcafe

Гневни и предадени

Мария Касимова 14.01.2016, 06:13 (обновена 15.01.2016, 20:30)
враца,враца 1401

Снимка: © Webcafe.bg

Убийството на едно осемнайсетгодишно момче, заради тъпа, асфалтова кавга, ни стресна отново. Пак ни стана страшно от това, с което сме се заобиколили.

Българският гняв е специфично нещо. Той е може би най-стабилната национална характеристика.

Толкова силно се е врастнал в телата и умовете ни, че дори сме започнали да го приемаме като единствен начин на изразяване на мнение. Засичат ме с кола - бия. Някаква жена ми свирка с клаксона - вадя я от колата и й набивам плесници. Човек ми прави забележка за паркиране на места за инвалиди - тегля му една в лицето, докато го опръскам със слюнката си и почвам да го псувам, както аз си знам. Пенсионер раздава правосъдие - смачквам му фасона...

Знам, че няма как да е иначе - ако възпитано и кротко, с научни аргументи и езоповски език се опитваме да кажем какво мислим, никой няма да чуе. Уши няма за тая работа - отрязаха ни ги почти на всичките - къде с медии, къде с липса на образование, къде с малки хапки от голямата баница. Пък и в зала, в която се крещи, никой не чува песента на птиците, нали така? Та трябва да се крещи тогава, че тия птици нещо много ще вземат да пеят!

Гневът е като мастилено петно - капва и за секунди се разраства, втъкава се във всичко и го боядисва безвъзвратно.

Българите сме гневен народ. Гневни сме, защото се чувстваме предадени.

Гневни сме, защото двайсет и шест години от единствения ни живот се оказаха въплътени в чужди банкови сметки, бизнес схеми, правителствени игри, войнстваща простащина и откровено крадене.

Гневни сме, защото нямаме нищо - нито бъдеще, нито надежда, нито мечти. Няма с какво да разтоварим гнева си.

Държавата ни абдикира отдавна от задълженията си към нас и даже не си прави труда да си мери публичните приказки.

Нямам как иначе да обясня изказването на премиера ни относно официалното писмо на КРИБ във връзка с убийството на създателя на Модна къща „Агресия".

Това изказване, в което Бойко Борисов метафорично скача на бой на другия самозабравил се български олигарх Кирил Домусчиев, обяснявайки публично как, когато държавата е поддържала хобито му (разбирай, да си строи стадиони и трибуни и да си кани величия да му ги откриват), не се е оплаквал. Демек, „га ги яде тез, общите кифтета на стадиона в Разград под сянката на държавния вертолет, ни рива, а?!"

Честно, аз, ако му бях ПР на Борисов, в този момент щях да се гръмна за зле свършена работа.

Защото току-що шефът ми, дето трябва да е главен отговорник за и пред нацията, на всеослушание си призна, че с парите на данъкоплатците и избирателите си поддържа нечии грандомански хобита. Да, забравих - то тоя стадион е за всички - да спортува народонаселението, да е здраво и читаво, народно добро е това.

В същото време, съвсем от нивото на народняшката си простотия ("Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме"), избраният за умиротворител на нацията агресивно напада същия тоя човек с хобито, насочвайки общественото око към факта, че докато ги раздава така тия възмутителни официални писма, Домусчиев си пече задника на тайландския плаж.

Един вид, на, вижте го, изедника - докато вие копате тука за насъщния и се чудите кого ли ще убият или пребият утре, Домусчиев екзотично си почива.

И народът, понеже само чака за какво да се разгневи, яхва метлите и започва да прави гневни лупинги предимно онлайн. Пък онлайна го знаем - само у нас каквото и да мислиш, както и да си го казал, колкото и да си подготвен и аргументиран, ще те следва такава огромна и безпардонна хейтърска тълпа, че с енергията й спокойно могат за година да се захранят всичките ни домакинства.

Хейтърът е примитивен - той обижда на физическо, сексуално и улично ниво. Типично по гневному - без 
мисъл, просто така, заради червенината по бузите и пръските слюнка. И, разбира се, онова тъничко, растящо като трета ръчичка чувство, че си значим, че си важен, че си чут в стаята с крясъците.

На журналистка, дръзнала да пише умни и добре осмислени статии за мюсюлманството и ширещия се екстремизъм, ясно разграничавайки едното от другото, са й пожелавани публично такива неща - на нея и на детето й - че умът ти не разбира как после същите тези хора могат прочувствено да съжаляват за поредното невинно убийство, да постват сладурански видеа с котенца и да споделят призиви за помощ.

Гневът ръфа, дъвче и изяжда наред, защото няма алтернатива. А няма алтернатива, защото е поединичен - всеки от своето си местенце, на своя си екран, някъде там, в сивия си ден между „не искам така да живея" и „държавата е виновна" си се гневи и си се възпалява.

Някаква масова, стабилна зараза, която не води до нищо. Бавна смърт на немислещи и разпенявени хора.

Гневът ни вече няма нито граници, нито срам. Всичко пада под ножа му.

Изложба на Кристо? Дайте да крещим публично колко не сме впечатлени и колко „и аз мога да опаковам нещо си и да стана велик". Е, хайде де, що не го направи, като можеш, а?

Защото гневът така те е схванал, че нямаш никакъв полет на мисълта.

Защото, колкото и да си мислиш, че като беснееш, ръсейки гадости или юмруци, си свободен, ти всъщност си едно здраво залостено в яростта си човече, което се пеняви в космоса.

Смъртта на Дейвид Боуи за малко ни направи по-добри. Някъде за около двайсет и четири часа, когато на стените си в социалните мрежи споделяхме предимно негови парчета и признания колко няма такъв артист, как ни е мъчно и как край вече с музиката такава, каквато беше, да му се не види!

Поредната тъга ни обедини... някак си.

Отстъпихме от ъглите си, в които самотно си лаем един срещу друг, и си потананикахме вкупом части от една величествена музика. Толкова величествена, че на душата да й е срамно да е долна и затова да си мълчи.

Е, мина ни. Убийството на едно осемнайсетгодишно момче, заради тъпа, асфалтова кавга, ни стресна отново. Пак ни стана страшно от това, с което сме се заобиколили, и залаяхме.

И гневът се върна.

Той всъщност не си е и ходил - само малко се беше спихнал покрай тъгата, която умее да омиротворява.

Oще: агресия  бойко борисов  българи  враца  дейвид боуи  изложба кристо  кмет на враца  кристо  мария касимова  народопсихология  национална черта  северозапад  тайланд  убийство във враца 


Още от Да го web@...

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

10 Harry | 20.01.201619:54

Може би има надежда Касимова да прогледне един ден за истината, но това няма да стане, докато не прозре връзката между "изкуството" на опаковането на Кристо, и духовната и материална мизерия, завладяваща все по безнадеждно света.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.02.2015, 19:36

9 Вълков | 14.01.201623:41

Гняв какво е това ,телето не се гневи то си подлага главата на колача - това сме ние ,увсе-както викат в Странджа.Ако се гневихме досега да сме ги гътнали вече ама не ,ще ни тъпчат още дълги години ,защото не ставаме за нищо даже не можем да защитим и децата си.......................
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.05.2014, 08:51

8 Ivan Bardarov | 14.01.201622:06

Тъгата дава пространство и дори понякога лекота. Гневът може да провокира безразсъдни действия, които при щастливо стечение на обстоятелствата да минат за героизъм. Най-добре е човек да постъпва според собствената си съвест и хладнокръвно.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

7 Mako | 14.01.201621:37

След драмата във Враца реших, че няма как Касимова да не се насере по този повод. Е, насрала се е...както и доста други!
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

6 Bichkiiata | 14.01.201617:29

RUN FORREST RUN!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.04.2014, 18:11

5 граф Сен-Жермен | 14.01.201614:17

Касимова, този път ти се е получило.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 03.03.2015, 17:06

4 bludniq_sin | 14.01.201611:57

Това е съобщение от прокуратурата:
Припомняме, че около 12,55 часа на 12.01.2016г. в централната част на гр. Враца, в близост до Дома на науката и техниката, е възникнал спор между Т.Й. и братята Иван и Десислав Дамянови във връзка със спазване правилата за движение по пътищата. Спорът прераснал в причиняване на побой на 18-годишния Т.Й. от двамата братя, които му нанесли множество удари с ръце. Разследването до момента е установило, че ПОЧИНАЛИЯТ също е НАНАСЯЛ удари по нападателите си с МЕТАЛЕН БОКС. В резултат на побоя по-късно Т.Й. починал.

Починалият е 18-г., с приятелката си; в автомобил; тренирал бил таекуондо.
Очевидно е влязъл в конфликт, очевидно е напуснал автомобила разбирайки, че влиза в конфликт.

Кой е провокирал конфликта, кой е замахнал пръв, от ударите ли е починал (т.е от техния интензитет, сила и нанесените травми) или в следствие на удар си е глътнал езика и е починал вследствие на това. Това са неща, които следва да се проверят защото до голяма степен определят хода на наказателното производство, обвинението и присъдата.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 14.01.2016, 11:19

3 iNcontroL | 14.01.201611:23

Стига глупости, българските мъже които според вас " не стават " са възпитани от родителите си ( което включва и жени ). Страх е сковал държавата, никой не се намесва защото знае че справедливост няма и този с повечето пари е прав. За това всички седят и гледат от страни, за да не прибият и тях, пък после ходи ти търси справедливост в държава в която премиера е мутра, политиците крадци и "бизнесмени". Лек и успешен ден.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.08.2012, 12:38

2 деграданта | 14.01.201608:46

Хубава статия, наистина, но истината в нея натъжава...
   

оценка

+4 -0

Регистриран на: 10.08.2014, 15:05

1 goni | 14.01.201608:33

Направо не ми се вярва че Мария Касимова е жена!Усмивка Толкова е добра!Усмивка Имам предвид като автор и публицист!Усмивка Нейсе! Сигурно е псевдоним!Усмивка Чак толкова умни и интелигентни българки няма!Усмивка Всичките емигрират по спешност в чужбина!Усмивка Българските мъже не стават! Каквото и да означава това!Усмивка Край на цитата! И за да не ме съдят за плагиатство:Казал го е жабокът Кермит!Усмивка
   

оценка

+1 -3

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.