Притихналата напоследък партия „Атака" най-сетне доказа силата на своето име и хвърли на предизборния фронт една главозамайваща димка... предложение за присъединяване към руската военна операция в Сирия.
Досега Волен Сидеров основно ни бранеше - от новините на турски език, от чуждите монополисти и западните колонизатори, от бежанците също така, а последната му парламентарна офанзива е просто забележителна, като да скочиш на ремонтиран съветски изтребител с джобно ножче.
Желанието на „Атака" да осигурим „логистична подкрепа" за едностранната руска намеса в Сирия, защото към момента „широката антитерористична коалиция" не е одобрена от Съвета за сигурност на ООН, предизвиква здравния разум и води до единственото заключение, че тази партия отчаяно опитва да се хареса на онзи силно емоционален избирателен сегмент, който винаги защитава Москва.
Колкото и абсурдно да звучи, все пак за страна-член на ЕС и НАТО, предложението на Сидеров най-вероятно ще бъде внесено в Народното събрание (с едно рамо от БСП), ще предизвика безпредметни и срамни дебати, които ще приключат във вечерните емисии с анонса „скандал и обиди в парламента" и с едно голямо нищо.
Така беше и с последната шумно приета законодателна инициатива на „Атака", прокарана от ГЕРБ, а именно спорното удължаване на мораториума за чужденци да купуват земеделска земя. Поправката бе моментално ревизирана, след като се оказа, че нарушава и Конституцията, и Договора за присъединяване към Европейския съюз, а междувременно, в спешното гасене на пожара, се изгубиха няколко парламентарни дни, които можеха да послужат за нещо смислено.
И сега натам върви. Още повече, че за такъв сериозен проблем България продължава да лъкатуши между горещите точки на дипломацията и студената прерязана тел на оградата по турската граница под полицейски чадър.
Всъщност, на фона на целокупното упражнение по демагогия и проблематиката на Близкия Изток, изявленията на „Атака" не са неочаквани. Нищо, че преди две години бяха за неутралитет в сирийския конфликт.
По-лошото е, че подобни „оферти" само разсейват вниманието от важните въпроси.
Например, ако Сидеров наистина е толкова загрижен дали Русия ще пребори „Ислямска държава", можеше да се обяви против създаването на зона за сигурност в Сирия покрай турската граница, която ще пресече комуникацията между сирийските и турските кюрди за радост на Ердоган.
Турция е добър пример как се играе в такава ситуация на няколко нива и как се балансира между вътрешната и външната политика - ЕС й обеща 1 милиард евро помощ за справяне с бежанците, възможност за отпадане на визовите ограничения след две години, а сега омекна и за зоната за сигурност в Сирия, което никак няма да се хареса на руснаците. Тук няма кой да се поучи поне малко.
А уж Волен все към Турция гледаше.
