Президент на Републиката или нищо | webcafe.bg
Webcafe

Президент на Републиката или нищо

Александър Николов
28.11.2016, 17:40 (обновена 29.11.2016, 19:07)
франсоа фийон

Снимка: © Getty Images

Фийон е най-добрият кандидат, за да бъде спряна Марин льо Пен

Ако някой ви каже, че е очаквал Франсоа Фийон да бъде победител във вътрешните избори на десницата, чисто и просто ви лъже. Този, когото никой не слагаше в сметките, изкова победата си дискретно, но последователно.

За 35 години в политиката, бившият министър-председател, познава и победи, и загуби, но за разлика от своите съперници в дясно - Жюпе и Саркози, никога не е смятан за "роден да бъде президент".

Франсоа Фийон попада в обектива на камерите през 1981, когато само на 27 години става най-младият депутат, по-малко от 5 години след влизането си в политиката. Попаднал в нея случайно, Фийон никога не е разчитал на късмета да направлява кариерата му.

Всяко действие или решение е предварително и внимателно обмислено и анализирано. Като решението му да не се кандидатира за кмет на Париж на няколко пъти - въпреки поканите от водещи лица на десницата.

Фийон губи битката за председателството на партията след оттеглянето на Саркози, но това е крачка назад преди големия скок напред.

Пресича в зародиш всеки разговор за пост, за него дилемата вече е ясна - "Президент на Републиката или нищо". Инатът му е пословичен, а за упоритостта му се носят легенди.

През 2004 г. Жак Ширак го назначава за министър на образованието, един от двата поста, които Фийон изрично е посочил като нежелани. На втория ден се захваща с една от дълго отлаганите реформи, тази на матурите. На третия учителите вече стачкуват.

Синдикати и депутати от социалистическата партия убеждават Жак Ширак да жертва реформата срещу подкрепа за референдума за европейска конституция. Няколко седмици по-късно е жертван и Фийон.

"Когато след години се направи равносметка на втория мандат на Ширак, хората няма да си спомнят нищо. Освен моите реформи", отговаря Фийон по-късно. Гордостта е най-големия му недостатък, признава го и самият той.

В началото на 90-те, Фийон заедно с Шарл Паскуа се обявява срещу договора от Маастрихт. В периода 1993-1995 става част от правителството на Баладюр, когото подкрепя за президент. Победата на Ширак го праща в изолация, подобно на Саркози.

Докато в партията е смятан за предател, Фийон остро критикува "социалните" залитания на Ширак, за него спасението е едно - икономическия либерализъм.

21 години по-късно програмата му показва последователност по въпроса. Еволюцията по темата "Европа" обаче е неизбежна, въпреки двата остри сблъсъка по време на референдумите през 1992 и 2005.

Ирония на съдбата, Фийон се завръща в челните редици на партията за евроизборите през 1999, почти едновременно със Саркози. През 2002 играе активна роля в кампанията на Жак Ширак, по препоръка на Ален Жюпе. По време на един митинг в Бордо последният го представя като "един човек, който трябва да се има предвид занапред". Идея си няма колко е прав.

Победата на Фийон на вътрешните избори на десницата е изненада, но съвсем не е нелогична. С Франсоа Фийон спечели не консервативното, не католическото, не буржоазното, спечели нормалното дясно. По-силна Европа с по-малко правомощия за европейските чиновници, ясни мерки за икономически растеж и конкретни предложения за съкращаване на бюджетния дефицит и намаляване на безработицата, бяха основните теми за Фийон.

Между двата тура Ален Жюпе реши да атакува именно там където бе силата на Фийон - католическото дясно. И сбърка. Фийон отблъсна блестящо всички атаки - и тази за абортите, и тази за гей браковете.

Опитът да бъде изкаран като антиевропеец и човек на Путин удари на камък, а католик, консерватор и неолиберал просто няма как да са отрицателни качества във Франция в актуалната политическа обстановка.

Първите социологически проучвания сочат, че Фийон поне на пръв поглед е правилният избор за десницата. Според проучването на Harris Interactive за Public Sénat / LCP официалният вече кандидат на десницата получава 26% и изпреварва с 6% Марин льо Пен на първи тур. На балотажа резултата е почти идентичен с този в неделя - 67 на 33%. Подобна е картината при Odoxa за France 2 - 32 на 22% на първи тур и 71% на 29% на втори.

Трудностите се крият в това дали ще успее да привлече центристите. Фийон спечели 2/3 от гласовете на вътрешните избори, но тепърва ще трябва да убеждава всичките 40 милиона избиратели.

Ако основните принципи в програмата му са на практика потвърдени, мерките ще бъдат адаптирани в детайли, за да допаднат на възможно повече хора.

Да разчиташ обаче на големи отстъпки от Франсоа Фийон, означава да не го познаваш.

Почти всички са единодушни в едно: Фийон е най-добрият кандидат, за да бъде спряна Марин льо Пен. Мнозина обаче тепърва трябва да бъдат убедени, че това е добра новина. Това е голямата задача пред Фийон и екипа му. Ако успеят, няма да им се налага да обясняват, че "френският Тачър" не яде деца.

Oще: ален жюпе  анализ  марин льо пен  никола саркози  президент на републиката или нищо  президент на франция  саркози  франсоа фийон  франция  френският тачър 


Още от Да го web@...

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.