Варна е винаги красива. Не заради светещия фонтан, или заради новите плочки в центъра, а заради влагата във въздуха, звука от гларусите, шума на морето, Морската градина...
Зимата може да е малко неприветлива, особено когато вятърът ви пронизва до костите и заплашва да ви вземе с него, докато вие се борите да останете здраво стъпили на земята. И все пак всеки слънчев лъч е повод за дълга разходка.
Морето е друга бира - то никога не губи от чара си - освен, може би, през август, когато го превземат тълпи от туристи.
Ако случайно имате път към Варна, разходете се на Морска гара, после минете през Гръцката махала, където трябва много да внимавате да не се изгубите. Не бързайте, никой във Варна не бърза за никъде, каквото и да ви казва. И забравете за колата си - варненци са най-лошите шофьори, които сте виждали, въпреки че са готови да се закълнат в точно обратното.
Да ви кажем ли няколко думи на варненски:
1. лимки - стъклени топчета за игра;
2. стирка - четка за под от въжета;
3. пиперки - чушки;
4. синци - мъниста;
5. маминка - баба;
6. гевезе - глезльо;
7. джиджи-папа - пържени филийки.
Маминка пържеше джиджи-папа, въпреки че искаше да направи пълнени пиперки. Внук й беше голямо гевезе и не ядеше нищо друго. Цял ден играеше на лимки, които маминка, която вече недовиждаше, редовно забърсваше със стирката. И без това не се научи как се казват тези стъклени топчета и постоянно ги наричаше синци ...
Варненци, не ни се сърдете, ние ви харесваме.
