Ако Фройд беше разказал Пепеляшка | webcafe.bg
Webcafe

Ако Фройд беше разказал Пепеляшка

Петър Донкин 30.01.2015, 17:51 (обновена 05.02.2015, 09:46)
Пепеляшка

Пепеляшка успява да консолидира психологическите си ресурси и да направи нова крачка напред, водеща я към класическия женски блян за любов - красивия принц от приказките

Пепеляшка се ражда и расте в емоционално комфортна семейна среда, в която майката, носител на патриархални нравствени ценности, упражнява доминантно влияние върху психогенезиса на своето дете.

Това влияние обуславя оформянето на солидни нравствено-ценностни фундаменти, върху които започва да се гради личността на детето.

Този градивен процес е жестоко прекъснат от внезапния екзистенциален край на майката. Нейната физическа и най-вече - нравствена смърт, инспирира драматични промени в психологическия статус на Пепеляшка. Силно емоционално привързана към майка си, тя преживява раздялата с нея с остра фрустрационна реакция, имаща деструктивни последствия за психологическия баланс на нейната личност.

Психологическият статус на Пепеляшка допълнително с подлага на деструктивни въздействия и от страна на баща й, който след смъртта на съпругата си, започва да развива защитна реакция на отчуждение и изолация спрямо нея.

Скоро бащата емоционално компенсира загубата на съпругата си, като се жени за втори път. Новата му съпруга е екзистенциален архетип на интелектуалната и нравствена елементарност в най-чист вид. Изявите на нейната елементарност протичат с агресивна прогресия, самоцелно насочена към доведената й дъщеря.

В Пепеляшка мащехата първосигнално припознава образа на починалата съпруга, която тя ревниво възприема като все още жив, макар и само виртуален съперник за сърцето на бащата. Така цялата репресивна сила на нейният синдром за женско съперничество се фокусира върху личността на доведената й дъщеря.

Като допълнителни психорепресивни фактори се явяват и двете дъщери на Пепеляшкината мащеха. Те са генетично и възпитателно обременени носители на елементарността на майка си. При тях елементарността дори се реализира във физически много по- агресивни форми на репресивно поведение спрямо Пепеляшка.

Двете дъщери използват всеки повод да демонстрират своята овластена позиция на превъзходство в семейната йерархия, като поставят в унизителни състояния своята доведена сестра. Тези унизителни състояния са предизвикани от принудителното третиране на Пепеляшка като субект със статут на обслужващ персонал в изпълнението на ежедневните домашно - битови дейности.

Живеейки в тази силно враждебна среда, Пепеляшка е доведена до границата на психофизиологичното оцеляване, което намира метафорично изражение в нейното изтикване в ъгъла на къщата, до камината, в нейната пепел, откъдето произлиза и името й.

Докарана до ръба на екзистенциалното оцеляване, Пепеляшка развива силно художествено-образно въображение, което е пряка защитна рефлексия спрямо враждебната действителност. Това така развито въображение започва активно да генерира приказно нереални образи.

Пепеляшка ги възприема за достоверни и така постепенно изгражда своя паралелна реалност, в която намира последно спасително убежище. Тази реалност се населява от вълшебни герои и атрибути - фея, бляскава каляска, коне, красиви дрехи на принцеса, дворцови приеми.

В един момент Пепеляшка прекрачва тънката граница, разделяща реалността от фантазията, водена от копнежа по изгубената красота и чистота на своето битие. Това всъщност е отчаян акт на търсене на спасение и бягство от статуквото на духовна нищета.

Тя отива на бала в двореца. Това е дълбоко символичен акт на завръщане от нейна страна към изгубената младост и радостта от живота. Но тя успява да устои на предизвикателството до полунощ, когато страховият й синдром надделява и поема обратно управлението на поведенческите й действия.

Започва мъчителна вътрешна борба, стигаща до опасните граници на шизофренното състояние, разделящи личността на истинска и измислена. Пепеляшка успява да консолидира психологическите си ресурси и да направи нова крачка напред, водеща я към класическия женски блян за любов - красивия принц от приказките.

След сценарно зададени перипетии, фабулно обединени около трескавото търсене на женски крак, който да съвпадне по размер с изгубената стъклена пантофка, най-накрая принцът преоткрива Пепеляшка, като я приема и с нейния реален образ на бедно момиче.

Това всъщност е метафоричен акт на приемане и помиряване със себе си на самата Пепеляшка. Нейният реален и бленуван образ се събират в едно - и това наистина е щастливият край на всяка човешка приказка!

Oще: ако фройд беше разказал пепеляшка  мащеха  пепеляшка  приказка  принц  стъклена пантофка  фройд  червената шапчица 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 09.09.2011, 08:58

5 янаки | 02.02.201511:50

Аз мисля, че може да се каже, че майките, свекървите са били пазители на хравствените патриархални ценности.

Странно е, че като дъщери и снахи са страдали от патриархалния деспотизъм, авече като майки и свекърви са били негови проводници. Но това е факт.

А и анализът е пародия, за майтап!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.02.2015, 11:34

4 Gerry Buchvarova.1500125441 | 02.02.201511:38

Още с първото изречение ме отказа " майката, носител на патриархални нравствени ценности" ;) Все пак се насилих и прочетох още...
Изводът ми: разсипването на куп термини в една статия, без същинското им познаване и правилно ползване не я прави особено добра... но пък все пак е някакъв опит за нещо уж по-високо Усмивка Успех!
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 09.09.2011, 08:58

3 янаки | 02.02.201511:12

Да, напълно сериозен анализ на приказката на Шарл Перо, поне според мен. Напомня ми малко на стила на д-р Николай Михайлов.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

2 Крив Макарон | 02.02.201510:44

Понеже съм стигнал то глава "СТРАХЪТ В АРХИТЕКТОНИКАТА НА ЛИЧНОСТТА" от труда "Неврозите" на Фройд (където съм зациклил от доста време), мога да предполажа малко по-различен прочит на приказката. Отдавна съм чел самата приказка, затова единствено на база информацията от публикацията ще инпровизирам.

Пепеляшка по време на развитието на своето развитие преживява период на инфантилния онанизъм, които намира възходящо развитие подари задълбочаващата се връзка с бащата. Особено изостряне, и той получава след раздялата с майката. Сомнамбулистична душевна дейност, както и на патогенната организация на пхисическия материал спохождат младата девойка.
Лошито взаимодействие с мащехата и двете доведени сестри предизвиква реактивно възпаление, и подложена на добре организираната тирания довеждат младата девойка до състояние на повишено сензорно внимание и моторно напрежение, които наричаме страхова готовност (Angstbereitschaft).
След като преживява инфантилната амнезия Пепеляшка отива на бала в двореца. Там либидната възбуда възниква, но не се задоволява, и мястото на това ненамерило своето приложение либидо се появява тревогата. Тревогата намира израз при звънна от дванадестия час, който часовника отмерва. Тогава Пепеляшка хуква надолу по стълбите, и в пристъп на хистерия губи своята стъклена пантофка.

Като дочета емблематичния труд на великия учен, ще довърша и приказката Усмивка
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 09.09.2011, 08:58

1 янаки | 01.02.201514:00

Както и при другите публикации на Петър Донкин, няма какво да се прибави. Освен да му изкажа благодарност за удоволствието, което изпитах, докато го четях, а и след това.

На тези, които не са срещали сайта http://pismadomoitedeca.blogspot.com/, горещо им го препоръчвам.
   

оценка

+1 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.