Мъка - вечната втора фаза | webcafe.bg
Webcafe

Мъка - вечната втора фаза

Драго Симеонов
08.02.2012, 14:58 (обновена 06.02.2015, 20:12)
Траур

Депресирана нация, която не се развива, а цикли

Вчера беше Ден на национален траур. България се преклони пред паметта на жертвите на наводнението в с. Бисер. Дори не сме сигурни с главна буква ли се пише това зловещо словосъчетание, в което периодично попадаме.

А може би вече трябва да го изписваме само с главни букви, за да се набие в дебелите ни глави истинският му смисъл. Защото едва ли има друга нация (не в Европа, а в света), която за изминалите десет години девет пъти да е била в национален траур.

Миналата година се случи катастрофата на магистрала Тракия, преди това: Охридската екскурзия, автобусът на Бакаджика, влакът за Кардам, мостът-убиец край Бяла, Лим, Индиго...

Толкова сме обръгнали на трагедиите, че дори не помним подробностите около тях. Броят на жертвите е само някаква цифра в новинарски бюлетин. Скърбим, но всъщност не го мислим сериозно. Отказваме да повярваме в сериозността на положението, шокът ни прави неадекватни.

Това е първата фаза на скръбта. Терминът е на професор Верена Каст - специалист във изследването на психологическите реакции на мъката („траур" всъщност е немска дума и означава именно „мъка"). Според нея в началото поведението на засегнатите е парадоксално. Те се държат, сякаш нищо не се е случило, новината не е реална. След това идва фазата на емоционалното избухване. И наистина - погледнете какво се случва в публичното пространство след всяка катастрофа: емоциите бушуват във всички посоки. Болка, страдание, гняв, страх, ярост, безпокойство - всички ние сме част от процеса на емоционално сътресение.

И, естествено, на обвинения, които неизменно съпътстват втората фаза.

От психологическа гледна точка в преодоляването на траура следват още две фази - търсене-намиране-разделяне (трета) и изграждането на ново отношение към себе си и света (четвърта).

Огромният ни проблем като общество е, че така и не можем да преодолеем втората фаза. Ние не спираме да сипем обвинения, но в същото време не търсим корена на проблема, още по-малко пък изграждаме ново „аз". Подобно поведение не е прецедент. Реакцията е позната и описана, тя оставя засегнатия завинаги на етапа на обвинението, само емоционалният шум утихва и се завръща към началото - приемането на катастрофата за нереална. В такава ситуация страдащият навлиза в дълбините на депресията и се загубва там.

Вън от съмнение е, че сме тежко депресирана нация, която не се развива, а цикли. Ние вече не умеем да преодоляваме трагедиите си и да се съвземаме след тях; това, което правим, е само да ги смитаме под килима и да сипем обвинения, в които отговорността се размива.

Депресираните закърняват емоционално, те се самосъжаляват, но не съчувстват истински и не са в състояние да бъдат отново пълноценни. Ето защо и националните ни траури са някак формални. И понеже са формални - затова, уви, са толкова много.

Oще: бисер  ден на траур  драго симеонов  наводнение  наводнението в село бисер  село бисер  трагедия  траур 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 12.02.2012, 01:06

30 Borislav Mednikarov | 12.02.201201:27

Констатираме, класифицираме и анализираме трагедиите си, опитвайки се да покажем оригиналност- Станахме население от счетоводители - регистратори! Това е удобно и за управляващи и за стадото! Робската ни примиренческа душица се топли на измамната надежда, че аз (ние) ще минем между капките, по тангентата. Само че, статистически всеки един от нас ще бъде настигнат и ударен, когато най-малко го очакваме. И чакаме критичната точка на търпение да прелее. Само че за нашия народ тази критична точка е високо в небесата и каквото и да ни се случва няма шанс да се достигне. Ако нещо положително и креативно се случи, то ще бъде извън нас и въпреки нас. Цялата ни история го доказва!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.08.2010, 11:53

29 Frida | 11.02.201207:23

---Нивото на реката, която заля града е спаднало с около 80 см и стигнало 3.20 метра. В 23-те села на общината няма вода поради авария на помпите. Родилката от село Равна гора, която беше изведена сутринта с БТР, е превозена до Свиленградската болница и роди момченце.

Въпреки апокалиптичната ситуация Георгиева и Цветанов намериха време да проявят и чувство за хумор. След като еврокомисарят отбеляза с усмивка: "Май имаме вече родено бебе", вътрешният министър й предложи да стане кръстница на детето, цитиран от местния в. "Старият мост".---
в.дневник

смятам, че спешно трябва да се закупят нови БЕТЕРЕТа за членовете на МС, президенството, парламента и за техните близки. за населението - достатъчно дъждобрани и ботуши. да се проведе масова учебно-тренировъчна програма за ходене на кокили, както и мониторинг над бракониерстващите по време на бедствието рибари, като доказано виновните лица да се подведат под отговорност!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.08.2010, 10:24

28 strawsPulledAtRandom | 10.02.201218:16

Знаеш ли, според мен протестите по случая Катуница свършиха някаква работа, макар и съвсем като за начало. Този път поне са осъдили онези мангали ефективно заради заплаха за убийство. Допреди протестите да станат наистина масови и дори груби, нямаше нищо предприето срещу тях. Дори малкото, което направи съдът в този случай, беше единствено заради протестите. Че е малко, малко е. Защото никак нямаше да е зле да ги осъдят за убийство, вместо за заплаха. Освен това, трябваше да се разкатаят всички служители на НАП, включително Менда, които са позволили да не плащат огромни данъци. Също и всички прокурори, съдии и други длъжностни лица, протакали и крили преписките. И т.н. Защото истинският проблем не са онези полуграмотни престъпници, които "случайно" имали предмети с археологическа стойност, ама не били знаели... Проблемът са корумпираните служители с власт, които нарочно се опитаха да омаловажат и очернят протестите и накрая успяха да се скатаят. Та така - дори за Катуница трябваше да действаме докрай. Поне веднъж да го направим - да натискаме с всички средства, докато има реални истински мерки срещу въпросния проблем, а не да си правим психоанализи, защото ако еволюцията се прави от разумни и интелигентни хора, то за революцията трябват просто луди глави. По принцип съм привърженик на еволюционните промени в обществото, но докато окопалите се на топли службички не бъдат сериозно стреснати от някои малко по-крайни действия, няма да се оправим. Аз съвсем сериозно призовавам като първа стъпка към протести не просто пред НС или друго обществена сграда, а пред домовете на всеки един мазен дебел гъз, виновен за трагедия като обсъжданата със свое действие или бездействие. Протести пред жилището на всеки съдия, пуснал поредната мутра от затвора. Когато се притеснят, че ще запалят и техните къщи, тогава има шанс да се замислят дали подкупът си струва риска да ги застигне гнева на тълпата. Бахти, докъде стигнах - да предлагам методи отпреди няколко века... но друго май няма да подейства.
Затова призовавам да не се вземат предвид опитите на автора да ни накара да мълчим. Прав е за това, че гневът на хората е кратък и безплоден, но не е прав за това, че трябва да бъде по-тих.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.11.2010, 09:33

27 nakadetaka | 10.02.201217:44

24strawsPulledAtRandom

добре си го написал.
Но едва ли някой журналист ще се размени с теб, за да минем във фаза 3 - уви! :-))....просто аз откривам истини в статията....сетих се за убитата Яна - много говорене, много писане, шествия и какво? ...сетих се за момчето, което пребиха в 35 училище и остана без бъбрек и месец по-късно побойника беше пак на училище, сетих се за още доста трагедии, които ни развълнуваха, разтроиха, дискутираха се и до там. Има нещо много гнило и за съжаление ние няма да го оправим :-). Можем само да напишем дали казаното от Драго Симеонов ни харесва или не. Да видим дали ни е накарала да се сетим за нещо. И да изберем път за себе си.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

26 lele male | 10.02.201216:29

Чуди се ще изшепна: Роуууз ... Строу... прави сте! Ама тихо да не чуят другите...
П.С. Но все пак статията ми харесва...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.02.2012, 21:58

25 Рая Христова | 10.02.201216:25

20 Емо Беров | 10.02.2012 11:56

"Рая, Rose Mary, нищо лично, но не може да искате сервирани решения и винаги правилни напътствия."

Не бе, просто ми направи впечатление как авторът прави това, срещу което негодува. Принципно като нещо не ти харесва, трябва поне да знаеш какво искаш на негово място, а още по-добре пък и как точно да се постигне.

22 Rose Mary | 10.02.2012 13:10

"Удобно е да намериш виновник в "народопсихологията" - това обяснява всичко, не може да се промени просто така и следователно ни освобождава от всякакви по-конкретни последващи действия."
ДА! Очевидно по този въпрос сме на едно мнение.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.08.2010, 10:24

24 strawsPulledAtRandom | 10.02.201216:08

"...Драго Симеонов НЕ Е разследващ журналист.
Дори и да имаше изнесени факти тук - пак щеше да има изписани 5 милиона подобни коментара.
Казаното в статията е най-тъжно, защото е самата истина. А всички коментари само го доказват..."
----------------------
Може да не е разследващ журналист, но аз пък не съм журналист изобщо. От мен ли очакваш да направя разследване или от Розмари? Някой от подкрепящите статията да го е направил? Май си права - наистина голяма част от нас са на описната втора фаза, но изненада - това са именно поддръжниците на тази статия, начело с автора. Бих видял смисъл от статията, дори само ако показваше проблема, без да дава решение, но дори и това не се случва. Пак се отплесваме в някакви безрезултатни философствания и обобщения какъв бил българинът, а най-важната тема е - "как това да не се случи отново"? За да прескочим във въпроснат трета фаза, поне както аз си я представям, трябва да променим начина, по който сме действали досега и не е имало резултат. Мрънкали сме против правителството, псували сме и сме вдигали безразлично рамене, но не сме притиснали конкретните виновни. Е, предлагам да ги определем, да ги оповестим публично, да се организираме и окажем натиск срещу разследващите и контролните органи за да бъдат наказани виновните. Да разпространим резултата от действията си с цел да покажем на бъдещите виновници, че няма да им се размине. Ако ме обвинявате, че само говоря, то предлагам да се разменя с някой журналист - аз ще свърша работата му, той моята. Аз ще разследвам вместо него и ще напиша статия, а той ще оправи няколко бъга вместо мен. Има ли желаещи господа журналисти? Няма да стоим само на втора фаза я! Предлагам да минем на трета. Нещо се умълчахме - или силата ни е да громим лошите черти в характера на "българина", предимно на теория?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.11.2010, 09:33

23 nakadetaka | 10.02.201215:10

Ако беше казал - ето, аз като журналист, отказвам само да сипя обвинения и решавам да си свърша работата като, например, направя едно журналистическо разследване кои са точно хората, които през всичките тези шест години са си затваряли очите - ами щях да го подкрепя. Но той не е искал да го направи. И толкова много не е искал, че се е забил чак в аналитичната психология, за да търси теория, която да пришие към готовата си теза."

Драго Симеонов НЕ Е разследващ журналист.
Дори и да имаше изнесени факти тук - пак щеше да има изписани 5 милиона подобни коментара.
Казаното в статията е най-тъжно, защото е самата истина. А всички коментари само го доказват.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.06.2011, 00:25

22 Rose Mary | 10.02.201213:10

Всъщност, какъв е резултатът от статията? Установихме колко сме зле (за пореден път) и написахме (за пореден път), че някой трябва да намери виновните. Кой някой? Ти, аз, комшията? Всеки има някакви задължения, от които малко или много зависят други хора и които не може и не трябва да зарязва, за да се превръща в разследващ. Журналистите обаче имат и тази функция, да се превръщат в коректор на обществото и властта, ако те не си вършат добре работата. Това искам и аз, един журналист-коректор, който не пълни колонки с празни констатации, по никакъв начин не излизащи от въпросната "втора фаза" - просто обектът на обвиненията им е друг.

А само хипотетично да предположим какви може да са тези трета и четвърта фаза? Може ли третата фаза "търсене-намиране-разделяне" да означава, че преживелият загуба трябва да потърси нов обект на чувствата, да го намери и да се раздели със стария, който е вече мъртъв и фиксирането към непрежалимата загуба уврежда качеството на живот? А четвъртата - "изграждане на ново аз" да означава, че вследствие от предишната фаза се изгражда нова представа за себе си и своя свят като част от нова емоционална връзка? И сега всичко това случило ли се е в "общественото пространство" или не, за да знаем дали говорим за нормален или патологичен траур? Въобще тази теория приложима ли е за случая и каква е функцията на подобна саката "диагноза"?

Ако още говорим за "втора фаза" и в контекста на всичко написано дотук, на мен пък ми се струва, че малко хора тук наистина искат да излязат от нея. Удобно е да намериш виновник в "народопсихологията" - това обяснява всичко, не може да се промени просто така и следователно ни освобождава от всякакви по-конкретни последващи действия.

Това е последният ми пост по темата. Надявам се поне на някой да е бил интересен.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

21 Mile Manolov | 10.02.201212:51

малко се пие у тая "държава" затова се депресира тая "нация" Усмивка
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.