София е голяма и детайли я дебнат отвсякъде | webcafe.bg
Webcafe

София първа употреба

Guns&Ducks 09.07.2010, 17:25 (обновена 12.07.2010, 15:12)
София

Снимка: © Bulpete.wordpress.com

Фасове и черупки от яйца

Сутринта плочките пред блока са изпъстрени с фасове. ЕПК-то си е направо небостъргач - как да не си метнеш фаса от 10-ия или 20-ия етаж. Не че по балконите на апартаментите няма масички, на които да се сложи пепелник. Ама друго си е да си метнеш фаса от високо. И да си екстериоризираш свободата, непукизма, българщината или каквото ти е там на душата.

Повечето фасове по плочките са тънки. Верно, че и бабанковци смучат слимс, ама явно повечето са ги лигавили разни пикли. Няма какво да се взираш за следи от червило, достатъчно издайничи и фирата тютюн до филтъра.

После фасовете изчезват - чистачката на входа ги е измела. На другата сутрин обаче упоритите градски растения пак са поникнали. Иначе ЕПК-то е почти елитно, с преобладаващо присъствие на художествено-творческа интелигенция, насадена в специален квартал в широкия център лично по идея на Людмила Живкова.

Покрай съседния блок от плочките никнат още по-странни отпадъци - половин скапан домат, черупка от яйце, празна кофичка кисело мляко... Дори не са опаковани в найлонова торбичка и метнати през прозореца с надеждата да увиснат като гирлянд на някое дърво - както е в по-крайните квартали. А са изстреляни голи-голенички, артикул по артикул, според моментната воля за екстериоризация на Аза след храносмилане.

Боклуците никнат почти пред централния офис на известна охранителна фирма. Пази го млад бабанко, който си паркира стария "Пасат" с благоевградска регистрация почти на средата на прохода между кварталния супермаркет и блока. Може би понякога черупка от яйце се приземява върху обувката му, но това изобщо не го трогва.

Нито предложението: "Глей са, пич, така и така кибичиш отпред по цял ден, що не заковеш за час-два поглед нагоре да видиш от кой апартамент бомбардират с боклуци. После да се качиш да ги респектираш или да ги наклепаш на кварталния. И ти лично, и посетителите на офиса ви имате интерс да гепите копелето - да не газите в кочина".

Обаче като тръгнеш да анализираш това - с фасовете и черупките от яйца, неизбежно те избива на социология. Масово хвърлят фасове - норма. Един единствен хвърля кухненски боклуци - отклонение. Значи нещо не е интегриран. И тогава закономерно се питаш, дали това не е форма на протест - аз не съм оттук и съм за малко, и вие всички сте гадове. А пазвантинът под прозореца, дето също не е оттук и всеки ден бъхти поне по 100 км, за да търка плочника, не е ли той един Андрешко, съчувстващ на клетника отгоре?

Секънд хенд и молове

Като излезеш на "Стамболийски" с изненада откриваш, че оня голям магазин за скъпи мебели незайно кога се е преквалифицирал за дрехи втора употреба. Почти всички подобни магазини изтъкват гордо - "Дрехи от Европа". Един вид, може да са секънд, ама пък не са чайна и търкиш хенд.

300 м по-надолу е "Мол София". С дрехи първа употреба, но рядко чак първи фешън. И също с редки истински промоции. Ходещите често до Лондон се сещат, че същия секънд фешън при твърде честите промоции там е на цените на нашия секънд хенд. Ама какво да се прави, малък пазар сме, пък всеки иска да е облечен що годе фешън. Нищо, че сред тълпите от уморени зяпачи по никнещите като гъби столични молове, истински купувачи с лупа да търиш.

По-нагоре по „Стамболийски" още преди 9 сутринта 50-ина души чинно чакат на опашка магазинът да отвори. Топъл ръчен хляб вместо нарязан в найлон? Сирене от крави, вместо от палми? Месо от свръхщастливи животни, вместо от нечий дълбокозамразен малко след Карибската криза военен резерв? Не - пак дрехи втора употреба. Най-добрите за килограм - и като цена, и като качество. Всеки понеделник е като денят, в който са пуснали банани през далечната 1980 г. - докарали са пресен секънд хенд. Криза е.

Още повече банани чакат тълпите при откриването на двойно по-големия мол „Сердика". Първото отваряне на вратите задейства аларма „юруш, тамо са промоциите". Същото после и в „Карфур", където обезумели тълпи бясно изпълняват команда „по 5 на нож" - за кисели млека по 9 стотинки и пилета по 1.60 лева.

И като тръгнеш да анализираш това - с моловете и втората употреба, те избива на социална психология. Възторжени лица и хора налитат на фешън и евтино. Някои обаче са с физиономии като на опашка пред данъчното. И тогава закономерно се питаш, дали пък свещената консумация, която движи БВП-то, за едни не е призвание, а за други - тежка отговорност? Без в двата случая непременно определящи да са финансовите възможности.

Кучета и просяци

С приближаването към идеалния център на града, на метри след опашковия магазин за дрехи втора употреба, е постоянното местообитание на три улични кучета. Проснали са се безразборно като летовници на дюни, а забързаните минувачи криволичат между тях сякаш са сред наблъскани по оборотен плаж шезлонги.

На двеста метра по-нагоре, пред добре поддържана градинка домува малко по-агресивна, бранеща по-широк периметър, четиринога банда. А след още 200 метра, след кръстовището с "Ботев", пред входа на стара кооперация, с години преживява от милостта на състрадателните й обитатели престаряла и отдавна болна чернушка.

Кучетата в центъра не са чак такъв дразнител на инстинкта ти за самосъхранение - не защото повечето са маркирани с жълт етикет на ушите, а защото са малцинство в морето от хора. Повече дразнят честта ти на жител на евростолица.

Честта обаче бързо отстъпва на инстинкта вечер, когато минаваш по някоя по-тъмна уличка, особено покрай нов строеж или автокъща. Над 50% е вероятността да ти скочи със засилка куче пазач. И под 50% е шансът да няма дупка в оградата или тя изневиделица да не свършва в нищото.

Тогава отново преглъщаш съдбата си на пешеходец и мигом се спешаваш от тротоара на уличното платно - по-далеч от саблезъбо охраняваната частна собственост. Все пак имаш някакъв избор - автомобилни гуми или кучешки зъби.

В края на „Стамболийски" на пл. "Св. Неделя" е местообиталището на разнороден клъстър от просяци. Едни излагат на показ свирепи недъзи. Възрастни кротко държат чаша или са протегнали разтворена длан. А по-напористите действат активно по метода фейс ту фейс. Чувството ти за състрадание вече е притъпено от честотата на явлението и бързо подминаваш.

Отвреме навреме продължаваш да пускаш монета, но вече съвсем избирателно - да си сигурен, че просията не е бизнес, пък и състраданието ти има нужда от по-индивидуализирано затрогване. Спираш се на старица, чиято интелигентна и уморена физиономия сякаш казва - срам ме е да го правя, но с пенсията не мога да си платя дори само лекарствата.

Ромките-гадателки пред "Св. Неделя" предлагат срещу сума по договаряне светло бъдеще, каквото можеш да откриеш и в хороскопа си за деня, и дори не им благодариш за офертата. Пълна изненада обаче те чака пред президентството. Червендалест господин с вратовръзка и британски английски те пита дали не можеш да му заемеш 2 лева, нужни му били за кола, така и не разбираш защо и каква.

Ти самият изобщо не караш в града - предпочиташ да си Джони уокър в тия задръствания, още повече, че не се знае дали вечерта няма да се наложи да обърнеш някое "Джони". Въпреки това и през ум не може да ти мине, че някое добре облечено деденце Джони ще тръгне да проси в центъра на София, и то по строго определена тарифа. Обаче веднага загряваш - един джентълмен никога няма да каже "бихте ли ми услужили с 2 лева", а "бихте ли ми заели 2 лева".

Съответно и през ум няма да ти мине да си уговаряте час с такъв джентълмен за връщането на заема. Британецът е признателен, че в България има толкова добри хора, а ти по Скайпа бързаш да споделиш радостта си как си се простил с 2 лева. Насреща получаваш известие, че господинът предишните дни е търсил добри хора и на "Графа".

И като тръгнеш да анализираш това - с кучетата и просяците, неизбежно те избива на морална философия. Кучета и просяци има във всеки мегаполис по света, а София за нас, българите, нали е нещо такова. И като всяка голяма община, Столичната много голяма община уж регулира хабитатите и на двете групи с наредби.

Твърде много кучета и просяци пък са неприемливи дори за възможно най-голямата община. Тогава закономерно се питаш, кой е пределът на количествените натрупвания, при който отчуждените след тези натрупвания граждани ще престанат изобщо да правят разлика между уличните кучета и просяци...

(Следва за жълтите павета...)

Oще: коли  кучета  молове  паркинг  просяци  софия  столична община 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 04.03.2010, 22:57

3 beavis | 10.07.201019:21

Съдържа се стремеж към безплатна реклама, за който предполагам, че скоро ще бъде изтрит от админите на сайта Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.05.2010, 20:44

2 Naivnik | 10.07.201018:19

Не разбирам в коментар №1 одобрение на статията ли се съдържа или неодобрение? Ако е одобрение ОК, ама ако не е, не бих се съгласил, защото статията е много точна и вярна. Браво! Но... да не забравяме, че сме европейци за сега само геогравски
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.06.2010, 05:54

1 ludipari | 10.07.201013:42

На некадърниците все България (или София) им е виновна. Е, и турското робство, разбира се...

Апостол Апостолов

www.Otslabni.net/blog
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.