Ако дългогодишната дипломатическа сапунена опера, чиито звезди са германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози, имаше саундтрак, основната песен в него щеше да бъде "Je T'Aime ... Moi Non Plus" ("Обичам те... Аз също не те обичам") на Серж Гейнсбург.
Двамата отново са заети със спаринг схватка на политически разногласия и лични нападки. Тези епизоди обикновено завършват с прегръдки на помирението, когато двамата осъзнаят, че колкото и да е нестабилна връзката им, Евросъюзът не предлага по-добра партия. Този път обаче разправията изглежда е по-сериозна и потенциално разрушителна, тъй като лидерите не могат да постигнат съгласие за управлението на еврото в момент, когато кризата с европейския дълг заплашва самото съществуване на единната валута.
Напрежението си пролича миналия понеделник, когато дълго планираната среща между двамата беше безцеремонно отменена часове преди Саркози да посети Маркел в Берлин. Темата на дискусията: икономическото управление на еврото - проблем, който доведе до дълбок разрив между лидерите.
Първоначално от Париж заявиха, че германците са отложили срещата заради назряващия конфликт сред управляващата коалиция в Германия по повод одобряването на плана на правителството да съкрати 95 милиарда долара от бюджета за разходи в обществения сектор до 2014 г.
В сряда обаче от немска страна отрекоха тези твърдения и заявиха, че от Париж са поискали отлагането. Каквато и да е истината, решението за отлагането на срещата е в символичен контекст. Докато Германия полага огромни усилия да съкрати разходите в държавния сектор в отговор на кризата с дълга, френските власти търсят начин да се преборят с бюджетния дефицит, енергично уверявайки нацията, че няма да има сурови ограничения.
В настоящият тежък момент различията личат най-ярко в противоположните икономически философии на двете нации. Германия работи здраво, за да намали цените и заплатите и поддържа зависимата си от вноса икономика конкурентоспособна.
Според властите в Париж тази стратегия е в ущърб на останалите членки на Евросъюза и ще забави възстановяването на целия регион. Междувременно нивата на френския дълг са високи и стават все по-застрашителни, но правителството отказва да вземе непопулярните мерки, които налагат германците. В Париж се страхуват, че намаляването на разходите ще попари и бездруго скромния икономически ръст на страната, ще забави възстановяването и ще предизвика масови протести.
Разногласията между двете страни сега са съсредоточени около управлението на еврото. Франция настоява за активна „политическа икономика" в мениджмънта на общата валута, наложена от 16-те правителства от Еврозоната. Германия поддържа налагането на по-широки правила за отговорно икономическо управление сред всички 27 членки на ЕС, като всяко решение, което не е регулирано от тези правила, ще се взема от правителствата.
В резултат на това френските лидери сега гледат на германските си колеги като на скъперници, които не желаят да подкрепят общите интереси и солидарността, които бяха основна причина за въвеждането на еврото. Те критикуват и колебанията на Берлин да участва в създаването на кризисен фонд в размер на 1 трилион евро, за да бъдат подпомогнати най-задлъжнелите партньори - стъпка, която французите считат за свой личен триумф.
Германските власти енергично оспорват твърдението, че са били против създаването на фонда и дори настояват, че той е бил тяхна, а не френска идея, но признават, че избирателите им не желаят да спасяват държави, които не следват немската политика на „затягане на коланите".
„Това партньорство е добре смазана машина, която балансира външната политика на двете държави след Втората световна война и въпреки тревогите за последните разногласия, то ще оцелее - заяви Карел Лану - изпълнителен директор на Центъра за изследване на европейската политика в Брюксел. - И преди сме виждали белези за пропукване на съюза - преди и след избирането на Саркози. Но тъжната истина е, че няма друга алтернатива в управлението на Европа, освен френско-германското партньорство."
