Да живее почивката | webcafe.bg
Webcafe

Да живее почивката

Драго Симеонов 30.04.2014, 16:12 (обновена 14.10.2016, 12:45)
Революция

Докато съществуват почивките, ще съществуваме и ние като общност. А колкото повече и по-дълги са те, толкова по-солидно укрепваме и ние

В българския език има заложен един лингвистичен парадокс. Развили сме двойнствено отношение към представката „от-", и то в един съвсем конкретен план. Ако терминът „отпочивам" дава пълнота и завършеност на действието, отпочиналият човек е докарал до победен край акта на отмората; то „отработвам" не крие този нюанс.

Тук нещата са сведени до принудителен и изкуствен патос; отработен трик за самозаблуждение и фалшива следпразнична мобилизация, белег по-скоро на известна половинчатост.

Този текст няма за цел да хвали труда в почивен ден (още един парадокс, само че привнесен), нито ще е поредното статистическо наблюдение за пропуснатите икономически ползи от серията празнични дни и неефективността от наваксването им. Темата е хем позната и изтъркана, хем далечна и чужда.

Тук ще обърнем внимание на една особена мисловна концепция, която кара сънародниците ни да се метнат на автомобилите си в непреодолимия порив на дивата празнична миграция, въпреки че ясно съзнават нелепостта й.

Никъде по света „труд" не е дума с позитивна етимология

В индо-европейската традиция корените й се крият винаги в представата за нещо тежко, мъчно и непосилно. Трудът не е естествено състояние на човека а неестествено средство за развитие му. В славянските езици е още по-забавно. Коренът на „работа" и „роб" е един и същ, това е делото на несвободния човек, принуден да го върши по заповед на господаря си.

Ако се вярва на Вебер, капитализмът еволюира в протестантската етическа система, защото именно трудовата дейност е приета за душеспасителна практика. При нас, на Балканите, обаче нещата изобщо не стоят по този начин. Нито душеспасението ни е кой знае какъв приоритет, нито виждаме в робията нещо положително.

Напротив - огромното ни желание е да се освободим от това задължение; а нито религиозният модел ни диктува обратното, нито набитото усещане, че работата винаги е ангария, т.е. феодална повинност, от която единственото измъкване е хитроумното кръшкане.

Ето защо всеки привнесен модел на трудов ентусиазъм (било той социалистическо-съветски или капиталистическо-протестантски) се сблъсква с традиционното ни скептично отрицание. Но това изобщо не е чак толкова зле, то показва само колко последователни сме в отстояването на собствената си природа, която единствена ни позволява да се съхраняваме през вековете.

Оказва се, че парадоксът при нас е дори по-голям от този, за който говорихме в началото

Ние виждаме спасителната практика не в работата, а в бягството от нея. С дългите почивки, накъсания график, слетите празници и фалшивото отработване ние всъщност пазим националния си дух и регионалната си идентичност.

И дълбоко в себе си го знаем, което ни предпазва от излишни скрупули относно пропуснатите икономически изгоди. Докато съществуват почивките, ще съществуваме и ние като общност. А колкото повече и по-дълги са те, толкова по-солидно укрепваме и ние.

Oще: мързел  народопсихология  почивка  труд 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 01.04.2012, 00:44

1 hidden_in_the_shadows | 01.05.201416:54

Много хубава статия.

Има и една много хубава поговорка - можеш да имаш което поискаш, но не можеш да имаш всичко.

Ако ние, българите, си казваме тази поговорка всеки ден - ще бъдем най-щастливата нация на земята.

Ние не обичаме да работим, затова и нямаме много пари. Но трябва да спрем да търсим щастието в парите, а да се концентираме върху това, в което ни бива и ни прави щастливи - почивката, алкохола и секса.

В последно време много се заглеждаме към смъпи играчки, било то телефони, коли, таблети, компютри и какви ли не щуротии, обаче, не си давме сметка, че за да ги имат тея неща американчетата по филмите бачкат на 3 работи, общо 15 часов работен ден и.т.н

Време е да спред да искаме имане, а да се радваме на това което имаме - а именно най-добрите празници, най-неангажиращата работа и т.н.

Честит празник!
   

оценка

+1 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.