Атомните реактори във Фукушима все тъй държат света в напрежение - на 22 март над втори енергоблок отново се издигна облак от бял дим. Предния ден задимяване наложи временно спиране на енергоподаването и дейността по охлаждане на повредените реактори.
Япония отново показа, че дори една от челните нации в технически план засега е безсилна пред природните катаклизми, а техносферата не гарантира защита - нещо повече, може многократно да засили пагубните последици от природните катастрофи.
Човечеството като киборг
Ние, хората, все още само мечтаем и правим първите си плахи стъпки към срастване на човешкия организъм с техниката. Присаждаме чипове, слагаме титанови стави, разработваме екзоскелети - всичко това се очаква един ден да приключи с появата на киборги.
Но самото човечество отдавна вече се е превърнало в киборг - образувало е симбиоза със своята техносфера и всеки опит симбиозата да бъде разрушена крие заплаха от страшни катаклизми. Тук е силата, но и слабостта на днешната цивилизация: технологичното ни обкръжение е толкова сложно, че сама по себе си може да поражда катаклизми. Дори без външни въздействия.
В средата на миналия век италианският писател фантаст Роберто Вака представи мрачен сценарий (споменат от Умберто Еко в статията му "Средновековието вече започна), в който описа как градовете, претъпкани с техника, се разрушават сами.
Америка. Зимно време. Авиодиспечери, попаднали в улично задръстване, не пристигат навреме на работа. Изморените им колеги допускат грешка и два самолета, сблъскали се в небето, унищожават било високоволтов далекопровод, било голяма подстанция.
Останал без ток, градът е парализиран от гигантски задръствания; телефонните мрежи отказват под натиска на милионите абонати, които се мъчат да разберат какво става с близките им. Държавните структури са безсилни - пожарникарите, полицията, "Бърза помощ" и Националната гвардия не могат да си пробият път до зоната на бедствието, където бушуват пожари и върлуват мародери, а с тях се борят отряди за самоотбрана и частни армии. Никой не прибира труповете. Започват епидемии. Безкрайни колони от хора се точат едвам-едвам - всички се опитват да напуснат града.
Това е само фантастична "страхотийка", ще каже някой и ще бъде прав. Спомнете си обаче блекаута в Ню Йорк от 1997 г., аварията на трансформатор от московската подстанция през 2005 г. или последиците от "ледения дъжд" миналата зима, когато няколко града край Москва останаха без ток и парно.
Съдбоносни десетилетия
Експерти констатират, че световната икономика и населението на планетата стават все по-уязвими за различни катаклизми. Нищо чудно, че през последния половин век разрушителните последици от техногенни и природни катастрофи стабилно нарастват. И не само заради все по-сложното техническо обкръжение, което вече споменахме.
Мащабните последици от катастрофите идват оттам, че аварии се случват в гъстонаселените райони, отбелязва Борис Порфириев, завеждащ лабораторията за анализ и прогнозиране на природни и техногенни рискове в Института за народностопанско прогнозиране към Руската академия на науките.
Защото две трети от производителните сили са разположени на една тясна ивичка от 100 километра по крайбрежието на земните океани, морета и реки. Тъкмо там са рисковите зони, застрашени от урагани, тайфуни, наводнения и земетресения. Парадоксално е, но точно тези местности са най-подходящи за стопанска дейност.
Колкото до японците, заради недостига на земя им се налага не само да градят жилища в потенциално опасни места, но да разполагат там и опасни производства, примерно атомни централи.
Тук виждаме впрочем едно от противоречията в модерната икономика - застрахователите отказват да застраховат АЕЦ срещу земетресения, тъй като се смята, че ядрените обекти по принцип не бива да се строят в сеизмични райони.
Според тази логика обаче в Япония изобщо не трябва да има атомни централи, та нали цялата страна е сеизмично опасна зона без пролуки. А липсата на големи реки и езера кара японците да изграждат атомни обекти по крайбрежието - близо до водата, необходима за охлаждане на реакторите.
Хората са принудени да се приспособяват - учат се как да се бранят срещу природните заплахи, как да свеждат щетите до минимум за сметка на застрахователната система и т. н. За жалост инженерните умения на човечеството още не са достатъчни за ефикасно противодействие срещу капризите на природата. Японците се опитваха да защитят своите АЕЦ с десетметрови баражи, но връхлетялото цунами излезе двойно по-високо. Вълната с лекота помиташе дигите, високи десет и дебели шест метра.
Да спрем апокалипсиса
Прогресът няма лост за заден ход, значи техногенните катастрофи може да бъдат предотвратени само чрез по-нататъшно усъвършенстване на техносферата. Успешни примери има, немалко при това. Да погледнем пак Япония: разрушителното земетресение в Кобе през 1995 г. (икономическите щети според различни оценки са между 100 и 150 милиарда долара) принуди японците да преразгледат техническите параметри и нормите за сеизмична устойчивост на сградите и инженерните обекти.
Съответно високите сгради в районите, близки до епицентъра, този път издържаха, а да не говорим за Токио, където имаше трусове с магнитуд 6 бала, отбелязва Александър Панов - проректор на Дипломатическата академия към руското Външно и бивш посланик в Япония.
Естествено инженерните решения трябва да се усъвършенстват и занапред, да се отстраняват и пропуските в застрахователните системи, защото е твърде голяма дистанцията между застрахованите и незастрахованите щети. И най-важното е, че трябва да се промени философията за развитие на техносферата. Което е невъзможно без мощен технологичен пробив.
Проблемът с голямото струпване на население и високата концентрация на производствата например може да бъде решен чрез развитие на площите, смятани днес за слабо пригодни за живот (в Русия те обхващат над половината територия). За целта обаче е необходимо десеторно да бъдат подобрени комуникациите и транспортната инфраструктура.
Друг фактор за сигурност, макар това да е спорно, би могла да стане относителната децентрализация на отделните региони в технологичен и икономически план: регионите и големите градове трябва да бъдат самодостатъчни, за да не търсят отвън жизненоважни ресурси като храна, вода и енергия.
Освен това, аварията в АЕЦ "Фукушима" може би ще тласне напред дискусиите какъв достъп до ядрения отрасъл трябва да има частният капитал и да бъде ли засилен държавният контрол върху "голямата енергетика". Понеже, колкото и да го сучем, логиката на бизнеса изисква минимизиране на разходите, включително чрез икономии от сигурността.
Съответно модернизацията засяга най-вече сферите, от които се очакват печалби, и чак тогава нещата стигат до второстепенни въпроси като сигурността. Това пролича например от катастрофата в Саяно-Шушенската ВЕЦ през август 2009 г.
