Чака ли ни технотронен Апокалипсис? | webcafe.bg
Webcafe

Чака ли ни технотронен Апокалипсис?

Webcafe.bg , По РИА Новости/БТА
25.03.2011, 11:52 (обновена 27.03.2011, 14:44)
Фукушима

Техносферата не гарантира защита - нещо повече, може многократно да засили пагубните последици от природните катастрофи...

Атомните реактори във Фукушима все тъй държат света в напрежение - на 22 март над втори енергоблок отново се издигна облак от бял дим. Предния ден задимяване наложи временно спиране на енергоподаването и дейността по охлаждане на повредените реактори.

Япония отново показа, че дори една от челните нации в технически план засега е безсилна пред природните катаклизми, а техносферата не гарантира защита - нещо повече, може многократно да засили пагубните последици от природните катастрофи.

Човечеството като киборг

Ние, хората, все още само мечтаем и правим първите си плахи стъпки към срастване на човешкия организъм с техниката. Присаждаме чипове, слагаме титанови стави, разработваме екзоскелети - всичко това се очаква един ден да приключи с появата на киборги.

Но самото човечество отдавна вече се е превърнало в киборг - образувало е симбиоза със своята техносфера и всеки опит симбиозата да бъде разрушена крие заплаха от страшни катаклизми. Тук е силата, но и слабостта на днешната цивилизация: технологичното ни обкръжение е толкова сложно, че сама по себе си може да поражда катаклизми. Дори без външни въздействия.

В средата на миналия век италианският писател фантаст Роберто Вака представи мрачен сценарий (споменат от Умберто Еко в статията му "Средновековието вече започна), в който описа как градовете, претъпкани с техника, се разрушават сами.

Америка. Зимно време. Авиодиспечери, попаднали в улично задръстване, не пристигат навреме на работа. Изморените им колеги допускат грешка и два самолета, сблъскали се в небето, унищожават било високоволтов далекопровод, било голяма подстанция.

Останал без ток, градът е парализиран от гигантски задръствания; телефонните мрежи отказват под натиска на милионите абонати, които се мъчат да разберат какво става с близките им. Държавните структури са безсилни - пожарникарите, полицията, "Бърза помощ" и Националната гвардия не могат да си пробият път до зоната на бедствието, където бушуват пожари и върлуват мародери, а с тях се борят отряди за самоотбрана и частни армии. Никой не прибира труповете. Започват епидемии. Безкрайни колони от хора се точат едвам-едвам - всички се опитват да напуснат града.

Това е само фантастична "страхотийка", ще каже някой и ще бъде прав. Спомнете си обаче блекаута в Ню Йорк от 1997 г., аварията на трансформатор от московската подстанция през 2005 г. или последиците от "ледения дъжд" миналата зима, когато няколко града край Москва останаха без ток и парно.

Съдбоносни десетилетия

Експерти констатират, че световната икономика и населението на планетата стават все по-уязвими за различни катаклизми. Нищо чудно, че през последния половин век разрушителните последици от техногенни и природни катастрофи стабилно нарастват. И не само заради все по-сложното техническо обкръжение, което вече споменахме.

Мащабните последици от катастрофите идват оттам, че аварии се случват в гъстонаселените райони, отбелязва Борис Порфириев, завеждащ лабораторията за анализ и прогнозиране на природни и техногенни рискове в Института за народностопанско прогнозиране към Руската академия на науките.

Защото две трети от производителните сили са разположени на една тясна ивичка от 100 километра по крайбрежието на земните океани, морета и реки. Тъкмо там са рисковите зони, застрашени от урагани, тайфуни, наводнения и земетресения. Парадоксално е, но точно тези местности са най-подходящи за стопанска дейност.

Колкото до японците, заради недостига на земя им се налага не само да градят жилища в потенциално опасни места, но да разполагат там и опасни производства, примерно атомни централи.

Тук виждаме впрочем едно от противоречията в модерната икономика - застрахователите отказват да застраховат АЕЦ срещу земетресения, тъй като се смята, че ядрените обекти по принцип не бива да се строят в сеизмични райони.

Според тази логика обаче в Япония изобщо не трябва да има атомни централи, та нали цялата страна е сеизмично опасна зона без пролуки. А липсата на големи реки и езера кара японците да изграждат атомни обекти по крайбрежието - близо до водата, необходима за охлаждане на реакторите.

Хората са принудени да се приспособяват - учат се как да се бранят срещу природните заплахи, как да свеждат щетите до минимум за сметка на застрахователната система и т. н. За жалост инженерните умения на човечеството още не са достатъчни за ефикасно противодействие срещу капризите на природата. Японците се опитваха да защитят своите АЕЦ с десетметрови баражи, но връхлетялото цунами излезе двойно по-високо. Вълната с лекота помиташе дигите, високи десет и дебели шест метра.

Да спрем апокалипсиса

Прогресът няма лост за заден ход, значи техногенните катастрофи може да бъдат предотвратени само чрез по-нататъшно усъвършенстване на техносферата. Успешни примери има, немалко при това. Да погледнем пак Япония: разрушителното земетресение в Кобе през 1995 г. (икономическите щети според различни оценки са между 100 и 150 милиарда долара) принуди японците да преразгледат техническите параметри и нормите за сеизмична устойчивост на сградите и инженерните обекти.

Съответно високите сгради в районите, близки до епицентъра, този път издържаха, а да не говорим за Токио, където имаше трусове с магнитуд 6 бала, отбелязва Александър Панов - проректор на Дипломатическата академия към руското Външно и бивш посланик в Япония.

Естествено инженерните решения трябва да се усъвършенстват и занапред, да се отстраняват и пропуските в застрахователните системи, защото е твърде голяма дистанцията между застрахованите и незастрахованите щети. И най-важното е, че трябва да се промени философията за развитие на техносферата. Което е невъзможно без мощен технологичен пробив.

Проблемът с голямото струпване на население и високата концентрация на производствата например може да бъде решен чрез развитие на площите, смятани днес за слабо пригодни за живот (в Русия те обхващат над половината територия). За целта обаче е необходимо десеторно да бъдат подобрени комуникациите и транспортната инфраструктура.

Друг фактор за сигурност, макар това да е спорно, би могла да стане относителната децентрализация на отделните региони в технологичен и икономически план: регионите и големите градове трябва да бъдат самодостатъчни, за да не търсят отвън жизненоважни ресурси като храна, вода и енергия.

Освен това, аварията в АЕЦ "Фукушима" може би ще тласне напред дискусиите какъв достъп до ядрения отрасъл трябва да има частният капитал и да бъде ли засилен държавният контрол върху "голямата енергетика". Понеже, колкото и да го сучем, логиката на бизнеса изисква минимизиране на разходите, включително чрез икономии от сигурността.

Съответно модернизацията засяга най-вече сферите, от които се очакват печалби, и чак тогава нещата стигат до второстепенни въпроси като сигурността. Това пролича например от катастрофата в Саяно-Шушенската ВЕЦ през август 2009 г.

Oще: аец  апокалипсис  вец  енергоблок  радиация  фукушима  хора 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 22.03.2011, 19:29

6 Архангел | 27.03.201111:44

Тая статтия сигурно е писана от жена Много щастлив
повтаря 1 и също 1000 пъти Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.01.2011, 08:52

5 Dedi | 27.03.201108:55

Освен това, аварията в АЕЦ "Фукушима" може би ще тласне напред дискусиите какъв достъп до ядрения отрасъл трябва да има частният капитал и да бъде ли засилен държавният контрол върху "голямата енергетика"

Земетресението не пита дали отрасъла е държавен или частен.

Възхищавам се от духа на японците ! Браво ! Пляскане
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.03.2011, 10:51

4 A4i | 26.03.201121:59

Технологията е това, което ни отличава от останалите животни на Земята. 126 милиона японци живеят на негостоприемни планински острови. При това живеят дълго, в добро здраве и се ползват от всички съвременни достижения. Организирани са и 5 години ще са възстановили всичко разрушено.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.09.2010, 10:02

3 Любо | 26.03.201100:55

Зависимоста ни от съвремената технология не е без проблеми, но не ме убеждавайте, че сме много по-зле от времето когато чумата обезлюдаваше континенти, продължителноста на живота беше една трета от днешната и от десетина деца две-три оцеляваха до пълнолетие.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

2 Mile Manolov | 25.03.201123:23

а мене да ме отгледат с грешната философия, че технологиите щели ни направят свободни пий едно
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.11.2010, 20:35

1 Георги Тотев | 25.03.201114:55

Някой хора трябва да им се забрани да гледат хАмерикански апокалиптични филми!
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.