Долу кралицата, глупавите титли и неравенството | webcafe.bg
Webcafe

Долу кралицата, глупавите титли и неравенството

Webcafe.bg, по Guardian
16.10.2014, 15:02 (обновена 19.10.2014, 08:13)

1 от 2 снимки Назад Напред

ръсел бранд

Снимка: © Getty Images

Идеите на Ръсел Бранд за световна промяна пораждат също и доста критики и даже присмех във Великобритания. А призивът му към младите хора в страната да не гласуват на избори беше посрещнат с възмущение от някои медии

В най-новата си книга „Революция" британският актьор Ръсел Бранд изследва начините за изграждане на един по-справедлив свят.

Комикът, който миналата година призна, че никога не е гласувал на избори, обхваща проблемите на екологията, неравенството, рецесията и недоверието към политиците и ги съчетава със своите идеи за лична и обществена промяна.

Така той се надява да подтикне хората към бунт срещу сегашната политическа система на Острова. „Всички ние имаме вродено чувство за справедливост", убеден е Бранд, но уточнява, че това чувство бива претъпено от непрестанната капиталистическа пропаганда.

В настоящия откъс от неговата книга, публикуван от Guardian, Бранд разказва за срещата си с един изключително вдъхновяващ за него човек и споделя някои смели идеи за третиране на английското кралско семейство.

Когато пътуваш из бедни райони и тънеш в унизителен лукс, както аз съм правил, ти се налага да използваш една сложна етична аритметика, за да легитимираш позицията си. Ако не можеш да се отделиш от бедните чисто географски, трябва да го направиш идеологически. Трябва да повярваш, че няма проблем в неравенството. Трябва да приемеш идеите, които ни разделят един от друг и да притъпиш човешкия си инстинкт за справедливост.

Когато бях в Индия, страна, където богатство и бедност съжителстват в смущаваща близост, чувствах голям дискомфорт, макар да бях в позицията на привилегированите. Скъпите хотели се нуждаят от интензивна военизирана охрана. Като влязохме в разкошния петзвезден хотел през металните детектори, покрай въоръжените охранители, осъзнах, че щом е нужно такова нещо, за да се запази тази степен на привилегия, то тя не може да бъде поддържана до безкрайност.

Именно на средствата, поддържащи разделението между нас, се спря приятелят ми Мат Столър, когато го попитах какви са идеите му, които могат да променят света. За пръв път срещнах Мат в Манхатън, насред протеста „Окупирай Уолстрийт" през 2011 г. Той разбира властта: по това време движеше политическите дела на един конгресмен на демократите и беше част от организма на вашингтонското политическо чудовище. Под своите невинни къдрици и пристойна работа, той ненавиждаше системата, в която беше затиснат.

Оттогава Мат редовно разтваряше за мен безчестно стиснатите задни части на американската политика и ми позволяваше да надникна вътре в нечистите й дела. Попитах го какви са неговите идеи, които ще подпомогнат революцията и неговият отговор беше, както винаги, изумителен и почти проктологично проницателен. „Край на частната охрана за богатите и властимащите", каза той. Аз енергично изисках от него да ми обясни и той го направи: „През 2005 г. един икономист изтъкна, че горе-долу един на всеки четирима американци бива нает да охранява под някаква форма богатството на привилегированите. Затова ако искаш да сложиш край на богатството и бедността, трябва първо да се отървеш от охранителския труд".

Това може би е моментът, в който ще започнете да крещите към мен думата „лицемер"

Не си мислете, че не съм наясно с неизбежността на такива обвинения. Знам, знам, аз съм богат и известен, имам пари, имал съм частна охрана през годините. Няма съмнение, че аз съм от тези, които най-много трябва да се променят. Революцията е промяна. Вярвам в промяната, личната промяна най-вече. Знайте също, че съм видял какво могат да предложат богатството и славата и знам, че не те са отговорът. Разбира се, аз трябва да се променя като личност и част от това трябва да бъде споделянето на благата ми, но без промяна на целия организъм, това би бил мил, но безплоден жест.

Следващата идея на Мат за създаване на различен свят е също толкова умна и революционна: да се отървем от всякакви титли и звания. „Господин президент, посланик, адмирал, сенатор, ваша чест, капитан, доктор. Всички те са титли, на които капитализмът разчита, за да оправдае третирането на едни хора по-добре от други."

Мат е американец и що се отнася до обръщения към титулуваните, той е, да си го кажем, аматьор в сравнение с британците. Още повече, че ние си имаме проклетото кралско семейство. Какво ще каже той за това?

„Едно от най-удивителните неща, които научаваш, когато работиш на позиция с политическо влияние, е колко много титлите отделят богатите и политиците от гражданите. Обикновените хора използват титла преди да се обърнат към тях и това автоматично превръща обикновения човек в по-нисш, а титулувания в по-влиятелен. Или ако и двамата имат титли, тогава съществува несъмнена солидарност на висшата класа. Ранг и йерархия се използват, за да създадат структура, в която властта бива очертана още в откриващия поздрав към човека".

Какво предлага всъщност Мат?

„Едно нещо, което можеш да направиш, за да отречеш такава власт, е да си твърд, но уважителен и да назоваваш всеки един човек по фамилия. „Господин" или „госпожа" е всичката титла, от която някога ще имаш нужда. Тя ти позволява да третираш всеки като равен и показва и на останалите, че трябва да те третират като равен с тях".

Това е твърде провокативно предложение - особено за тези от нас, които живеят в монархии. Например в Англия ние си имаме кралица. Кралица! Трябва да я наричаме с обръщения като „Нейно Величество". НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО! Все едно цялата е величествена като орел или като планина. Тя е просто човек. Дребна възрастна женица с излъскана шапка, за която собственоръчно си плащаме.

Би трябвало да я наричаме Мисис Уиндзор. Всъщност това дори не е истинското й име, промениха го през войната, за да ни отклонят от неудобния факт, че те бяха толкова германци, колкото и противникът, че младежи бяха окуражавани, или по-скоро директно викани на военна служба, за да умрат в битка. Истинското й име е Мисис Сакс-Кобург-Гота.

Мисис Сакс-Кобург-Гота! Нищо чудно, че й го смениха. Това е най-германското нещо, което някога съм чувал - със същия успех би могла да се казва и Мисис Братвурст-Крау-Нази.

Определено трябва да разкараме титлите

Няма да я наричам „ваше величество" или „ваше височество" само за да се преструваме, че няма и не е имало винаги интернационална клика от богати земевладелци, весело прелитащи насам-натам по света и каращи всички ни да се избиваме по няколко пъти на десетилетие. Отсега нататък тя е Фрау Сакс-Кобург-Гота.

Хайде, Фрау Сакс-Кобург-Гота, време е да закусиш с Хер Сакс-Кобург-Гота. И може да си направите сами закуската. И между другото, ще ви свием този замък, в който нощувате, и ще го дадем на 100 бедни семейства.

Всъщност може и да останете ако искате, на тях ще им трябва чистачка. И ще трябва да си мерите приказките, Хер Сакс-Кобург-Гота, някои от тях не са бели.

Ние британците доста бихме спечелили от утопичните идеи на Мат за безтитлие.

Те звучат като коварните планове на злодей от Бонд-филм - в началото изглеждат безвредни, но после елегантно разплитат самата тъкан на обществото. Мат ни препоръчва да започнем веднага. „Това е нещо, с което абсолютно всеки може да допринесе, дребен бунтовнически акт, за който не са нужни пари, влияние и социален статус. Нужен е само кураж, а всички хора го притежават".

Oще: актьор  бранд  британец  великобритания  власт  кино  книга  комик  кралица  монархия  ръсел бранд 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

5 Rowan | 19.10.201411:21

Невежа, ама е талантлив. Но както казва един вехт: "Умният човек си знае, че не е умен във всичко, талантливият е талантлив навсякъде, дори в невежеството си."

ПП: дедо, пиши у фейсо да се разберем за софрата другата седмица.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.10.2012, 10:45

4 Manol Glishev | 19.10.201401:42

Постен текст. Всичко, за което този добронамерен невежа говори, вече е изпробвано - в Източна Европа. Заповядайте в България и се насладете на картината на общество, което веднъж вече се е опитало да мине без социална йерархия...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

3 dedo adji | 18.10.201422:27

Абе какво ги мислите англичаните? Като си харесват монархията да си я държат, като не я харесват да я махнат. Те един път са го правили тоя експеримент, че и скъсили краля с една глава. След това качили на трона сина му. Изглежда им върши работа. Н. В. Елизабет или мисис Сакс- Кобург се радва на уважение, но синът и Чарлз ще си има проблеми. Той да му мисли.
Отмяната ная титлите също е пробвана и то два пъти. В ранните години на френската революция отменили титлите и наредили всички да се наричат граждани. И пуснали в ход гилотините. Втория път в СССР прилагали по-съвременни средства за убеждаване като картечници и газове. След кратко време и двата режима въстановили титлите и ранговете.
Така се получава. Речеш ли да налагаш равенство без гилотина не минава.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

2 Harry | 18.10.201420:23

За това на рождения ден на британската кралица, нашият Симеон Сакс-Кобург-и-Гота седеше от дясната й страна, редът на кралската трапеза не случаен , той й е някакъв братовчед.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

1 Harry | 18.10.201420:19

Човекът е прав! Мисис Сакс-Кобург-Гота, Много щастлив , наистина през ПСВ кралското семейство приемат за фамилия името на замъка Уиндзор, да не бие на очи че са германци, а пък от кралица Виктория насам са и признати от равини, за преки потомци на цар Соломон, и принцовете ги обрязват по еврейски обичай, на церемония, от високопоставен равин.

Кажете ми че не са луди!?
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.