Гняв, примесен с благодарност | webcafe.bg
Webcafe

Гняв, примесен с благодарност

Ана Коларова 01.09.2015, 08:14 (обновена 03.09.2015, 12:07)
бебе

Снимка: © Getty Images

Ако в някой американски филм сте гледали как е добре майката и бащата да стоят денонощно до кувьоза на бебето, за да чувства то, че те са при него, че го обичат и нямат търпение да го гушнат, че музиката или гласът им може да спомогне за по-бързото му оздравяване, забравете тези неща.

В България всичко е възможно. Особено по втория начин. Или може би предпочитате да използвате израза - с връзки. Все словосъчетания, които ще ни съпътстват до края на живота ни, живота на децата ни и на техните деца също.

Дали става дума за връзки в полицията, или в някое учреждение, няма значение. Дори вече най-добре е да имаш връзки с лелки в детските градини, с директори на училища и с хора на други толкова важни постове.

Когато става дума за връзки в болница, вече е особено неприятно. И хиляда пъти повече, когато става дума за преждевременно роденото ти бебе.

Неонатолозите спасяват бебета. Родителите трябва да се спасяват сами. Не говоря за това, че в отделенията няма психолог, говоря за това, че информация за бебето родителите получават в коридора на клиниката пред всички други родители. Няма отделна стая, където да влезеш, да седнеш и докторът да ти каже три изречения за твоето дете.

Нужно е много малко - част от една стая с маса и 3 стола. Елементарно.

Дали ако трябва да ти кажат нещо лошо, ще бъде пак така пред всички в коридора? Не искам да знам отговора.

Та намираш връзки в клиниката и на следващия ден всичко е идеално - докторът говори с теб като с човек, забелязал те е, но не проявява особена чувствителност и все още не разбира защо си толкова притеснен, камо ли да види, че ти всъщност умираш от страх пред кувьоза и пластмасовите му стени, които разделят теб и малкото същество вътре.

Това, че плачеш, припадаш и не знаеш на кой свят си, като цяло си остава само твой проблем. Все пак си благодарен, че някой е отговорил на въпросите ти, дори и да са му се сторили смешни.

Мъжът ми, изпълнен с неудобство, че е трябвало да използва връзки, се опитва деликатно да обясни на доктора защо го е направил и тихо и плахо казва - "Просто той много ни липсва".

"А ако не се беше родил, щеше ли да ви липсва?"

Това е и краят на разговора, няма как да продължи нататък.

Ефектът от връзките беше с продължителност 2 дена. На третия отново си никой.

И отново се чудя защо живея в България и къде да отида да мия чинии.

Отново е 12:30 и отново сме в клиниката. Докторът е пестелив на думи, знам ли, може и той да има някакви грижи, все пак аз го възприемам като човек, макар и той да ми отказва това. Едно-две изречения как е бебето ни, почти нищо не разбирам, а и те не са като обяснения, те са констатации.

На въпроса "Може ли да влезем да го видим за малко?" на лицето на доктора се изписва пълна досада - "Ама вие влизате всеки ден, а то е разрешено само 2 пъти в седмицата. Хайде, изчакайте".

Ако в някой американски филм сте гледали как е добре майката и бащата да стоят денонощно до кувьоза на бебето, за да чувства то, че те са при него, че го обичат и нямат търпение да го гушнат, че музиката или гласът им може да спомогне за по-бързото му оздравяване, забравете тези неща. Това е само по филмите. В българската действителност нещата са други - 2 пъти в седмицата за 5 минути.

Колко малко трябва, за да се променят нещата

Хич не е толкова малко, за съжаление. Трябва да се изрине с лопатата - не само държавните институции, не само чиновниците. В частния сектор е абсолютно същото - никакво човешко отношение и уважение. Има места и хора, от които миналото ни не си е тръгвало.

Гняв, примесен с благодарност

Най-добрите ни лекари, сестри, акушерки са подложени на нечовешки условия на работа, с дълги двойни дежурства и постепенно са забравили, че освен бебета има и родители. А защо правилата са такива и само те могат да преценят дали да ги нарушат, не знам.

В България наистина има блестящи лекари. Но и те са смазани като всички останали. От същите тези неща - от връзките, които и на тях им се налага да използват, от сградите, от липсата на оборудване, от смешното заплащане, от дългите дежурства.

Oще: акушери  акушерство  бебе  бебета  клиника  лекари  медицина  неонатолози  преждевременно раждане  раждане 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.08.2014, 09:51

9 Verche | 10.09.201512:05

Авторката, много филми гледаш...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2015, 11:44

8 Vessela Karova-Peeva.10207042563090028 | 02.09.201512:03

Липсата на всякаква съпричастност и поставяне на мястото на пациента ни е довело до там. Не разбирам защо всички оправдават нещата с ниското заплащане и дългите смени?! Всички ние работим не по-малко и за не повече пари. Вярно е че медицинския персонал спасява човешки живот/за което сме признателни и винаги намираме начин да се отблагодарим /, но това не следва да е за сметка психическото унищожение на същия. Може би е крайно време медицинският ни персонал да се върне във времето, когато са кандидатствали и да си спомнят тогава какви им бяха подбудите. Така може би ще преоткрият ЧОВЕКА в себе си!!!
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 01.09.2015, 22:59

7 Anna Assenova.10206147266293437 | 01.09.201523:20

Изумена съм от първите два коментара и най-вече от факта, че майка на недоносено дете може да мисли по този начин. Аз съм безкрайно благодарна на доц. Георгиева, която спаси живота на сина ми, както и на целия екип в Педиатрията в София, получавах от тях човешко отношение и съпричастност през цялото време без връзки. Но това не значи, че е нормално да виждаш детето си за 5 мин. ,да не си до него. В повечето западни страни вече е въведена кенгурувата грижа и е доказано, че това помага изключително за възстановяването на бебетата и намалява риска от някои трайни увреждания. Кърмата на майката е най-добрата храна за недоносеното и не може да бъде заместена дори с кърмата на друга жена, защото съставът ѝ е различен от този на майка родила на термин. С целия стрес и никаква подкрепа много малко майки на недоносени бебета запазват кърмата си в България, камо ли да започнат ранно кърмене от гърда. А да смяташ, че е лигавщина родителите да са до детето си в болницата, е все едно до кажеш, че е съвсем нормално и безвредно деца да се отглеждат в дом без никаква ласка. Няма значение, че говорим за малко бебе. Присъствието на майка му е жизненоважно и за съжаление липсата й дава отпечатък върху психиката му, да не говорим и за стреса за родителите. За съжаление, докато смятаме за нормално положението в нашите болници (и не само) никога няма да се доближим до нормалните страни. Не става въпрос за пари, а за истинската емпатия, уважение и грижа за пациента и близките му. Бяхме за операция на сина ми в САЩ и точно в това е голямата разлика. Тук това го няма и в частните болници.
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 24.07.2010, 15:06

6 mumu | 01.09.201522:11

Не съм преживяла и се надявам да не преживея подобна драма и все пак разбирам написаното. Това, което не разбирам е първите два коментара и как е възможно изобщо да не се поставиш на мястото на другия, още повече, когато в статията няма и следа от агресия, а само негодувание срещу целия абсурд, в който сме принудени да живеем, или от който поединично търсим начин да се спасим. От години не си правя труда да обръщам внимание на коментарите, които стоят под статиите в Уебкафето, но с чиста съвест мога да кажа, че първите две дами осмелили се да изкажат "експертното" си мнение са претърпели най-малкото лоботомия, направена от непрофесионалист.
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 01.09.2015, 15:54

5 Ali Seliman.10205129316212300 | 01.09.201515:59

Мисля, че това се отнася не само за новородените и родителите им. Нещата са по същия начин и за хората, чиито близки са в интензивните отделения на болниците. Това което хората гледат по филмите няма как да бъде приложено в българската действителност. Когато с труда си лекари и сестри и помощния персонал плащат лечението на болните, когато няма реална себестойност на лечението, когато на белите престилки се гледа като на престъпници, когато се казва, че медицината е безплатна няма как да има медицината от американските филми. Принципите на здравна система в България и Америка са диаметрално противоположни. Не може с 3.8% от БВП да се прави медицина като 18% дори да не ги сравняваме в абсолютна величина. Друг не маловажен проблем е манталитета на българския лекар, български пациент и на близките му. Докато има търсене на връзки ще има този феномен. Много ми хареса поведението на близките на един болен. Задаваха си въпросите писмено. Докато се научат и двете страни в процеса на общуване това може би е начина.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 04.04.2011, 11:13

4 Hmmm | 01.09.201515:43

За съжаление това, което най-много ни липсва в България е човечност... Ужасно е, да се роди дете и състоянието му да не позволява да се приберете вкъщи. Нещо повече, да живеете месеци наред в неизвестност и да се чудите дали въобще детето ви ще оживее и дали въобще някога ще ги го приберете вкъщи.. и в това състояние е още по-ужасно да не можете да сте до него и да бъдете нахоквани от лекарите и сестрите, че с присъствието си им пречите да си вършат работата.. Все пак преди всичко сме хора и трябва да сме човечни един към друг, особено в трудни моменти... Някак си лекарите трябва да се сещат, че освен лекари са и родители, които също могат да изпаднат в положени да чакат с дни в коридора, за да научат как е детето им.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 01.09.2015, 15:27

3 Radostina Arabadjieva.10207557284752383 | 01.09.201515:31

Не разбирате тази драма, защото може би не сте я преживели. Аз бях разделена с бебето ми 3 месеца. 3 кошмарни месеца и всичко написано по горе в статията е така. За мое огромно щастие сега до мен е моята дъщеря и се гледаме вече 3 месеца у дома.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.11.2012, 14:40

2 Юлия Кръстева | 01.09.201512:39

Не разбирам тази драма - нека лекарите да спасят детето, а Вие сте големи хора и ако не можете да се справите сами - психолози наоколо с лопата да ги ринеш. Личните чувства и емоции затова са лични, да не ги развяваш пред целия свят. Не искам да съм на мястото на лекарите, не стига, че вършат понякога невъзможното, а и да търпят драматичните включвания на близките, сигурно не им е лесно... Така че приберете си малко гнева, концентрирайте се върху благодарността, по-полезно ще е за всички участници.
   

оценка

+4 -5

Регистриран на: 25.07.2014, 13:38

1 Desislava Georgieva.1276228930 | 01.09.201509:26

Моето дете също дойде преждевременно и изкара един месец в Неонатологията на Първа Градска. През това време го видях точно 2 пъти защото не съм от София, но всяка седмица получавах информация по телефона. И всичко беше наред.
От една страна разбирам притеснението, но имайки предвид, че не сме единствени и уникални в подобни проблеми е разбираемо раздразнението на лекарите и акушерките. Те искат да бъдат оставени да си вършат работата без да им се пречкат паникьосани родители. Системата на държавното ни здравеопазване функционира на конвейр. В частните клиники не е така. За това ние сами можем да направим избор къде да отидем. Поне това не могат да ни отнемат.
   

оценка

+3 -1

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.