Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Войни, започнали от стадиона

Дрон със закачено на него знаме на Велика Албания по време на мача между Албания и Сърбия за европейска квалификация доведе до бой на терена и по трибуните
На 13 май 1990г. на стадион Максимир в Загреб се играе мач от вътрешното първенство на Югославия между Динамо (Загреб) и белградския гранд Цървена звезда. Никой не се интересува особено от футбол, ултрасите на Динамо "Bad Blue Boys" и на Цървена Звезда "Delije" имат да уреждат междунационални отношения помежду си
Веднага след мача в Мексико Сити, на 26 юни 1969г. Салвадор къса дипломатически отношения със своя съсед Хондурас с обвинения в геноцид

Албански дрон над стадиона в Белград? Щеше да е смешно, ако не беше истина - безпилотен апарат със закачено на него знаме на Велика Албания прелита над стадион Партизан в Белград по време на мач между Албания и Сърбия за европейска квалификация. Това от своя страна предизвика бой на терена и по трибуните, мачът беше спрян, а братът на албанския премиер Еди Рама - Орфи, беше арестуван за кратко от сръбската полиция.

Напрежението между Белград и Тирана се повиши и кулминацията (засега) е размяната на туитове между Еди Рама и сръбският премиер Александър Вучич. Първият написа, че Велика Албания е сръбският кошмар, а вторият отговори, че Велика Албания е кошмар за цивилизацията. Засега войната остава в тези рамки, но историята помни и истински войни, започнали от футбола. Да припомним две от тях:

Футболната война, известна и като 100-часовата война

Война между Салвадор и Хондурас, която избухва през 1969г. Причините за тази война (както и за всяка друга) лежат далеч назад във времето и отношенията между двете съседни, испаноговорящи страни са доста опънати. Хондурас е почти с размерите на България (112 хиляди кв. км.), а Салвадор е малко над размерите на Словения (21 хиляди кв. км.) но през 1969г. салвадорците са почти двойно повече от хондурасците, което предизвиква проблеми от демографски и имиграционен характер.

Повече от 300 хиляди салвадорци живеят и работят в Хондурас, повечето - като нелегални имигранти, обработват земи, които не са техни. След поземлена реформа, проведена през 60-те, тези земи са им отнети и върнати като собственост на хондураската държава и общините. Много салвадорци, дори и легално живеещи в Хондурас, са изгонени от страната, което води до неимоверно покачване на напрежението между двете държави и войната вече витае във въздуха.

През 1969г. се провеждат квалификации за Световното първенство Мексико '70 и двата отбора се срещат като съперници. Първият мач в Тегусигалпа (столицата на Хондурас) е спечелен от домакините с 1:0, a реваншът в Сан Салвадор (столицата на Салвадор) е спечелен от салвадорците с 3:0, което по тогавашните правила налага игра на трети мач - плейоф - в Мексико Сити, спечелен след продължения от Салвадор с 3:2. Обстановката и при трите мача е абсолютно ненормална, при двете първи гостувания играчите са посрещани с обиди и унижения при съседите и като военни герои у дома, а вестниците и официални лица наливат масло в огъня с войнствена реторика. Веднага след мача в Мексико Сити, на 26 юни 1969г. Салвадор къса дипломатически отношения със своя съсед Хондурас с обвинения в геноцид.

След двуседмични приготовления и провокации, войната започва на 14 юли с атака на салвадорските ВВС срещу Хондурас. Тази война ще остане в историята и като последната война на витлови изтребители. Двете страни са въоръжени с американски P-51 Mustang и F4U-4 Corsair, които са били отлични изтребители по време на Втората световна война, четвърт век преди да се изправят един срещу друг в салвадорското и хондураското небе.

По това време вече са тотално остарели, но във въздушните боеве един срещу друг и в атаки срещу наземни войски са все така смъртоносни. Освен тях се използват и транспортни и цивилни самолети, от които самоделни бомби се хвърлят на ръка върху летища, селища и военни и промишлени обекти.
Салвадорците успяват да нанесат няколко удара и да отблъснат хондураската армия навътре в територията и през първия ден на сраженията, но скоро настъплението им е спряно и те започват да търпят удари по земя и въздух.

Бърза намеса и политически и дипломатически натиск от Организацията на американските държави принуждава Салвадор и Хондурас да подпишат споразумение на 18 юли 1969г. за спиране на огъня, а в началото на август същата година салвадорската армия се изтегля от хондураска територия. Никой не се сеща за футболния мач, който е искрата, предизвикала тази война, скоро след това в Салвадор започва гражданска война, продължила над 10 години.

През 1980-та двете страни сключват мирен договор.

През 1990г. в Югославия е горещо

Тимът на "плавите" (сините на сръбски) вече се е класирал за Италия'90 и в него за последен път ще играят заедно сърби, хървати, босненци, словенец и македонец. Тази "репрезентация" стига до четвъртфинал, където отпада от Аржентина. Това обаче се случва през лятото, а страстите в Югославия кипят още от края на 80-те, когато хървати и словенци директно повдигат въпроса за бъдещото устройство на федерацията и за своето право да я напуснат.

Албанците в Косово още през 80-те отхвърлят управлението на сръбското малцинство в областта, което им е отнело автономията и започват да изграждат свои паралелни държавни структури - един процес, който довежда до война на НАТО срещу Югославия през 1999г. и независимост на Косово през 2008г.

На 13 май 1990г. на стадион Максимир в Загреб се играе мач от вътрешното първенство на Югославия между Динамо (Загреб) и белградския гранд Цървена звезда. Никой не се интересува особено от футбол, ултрасите на Динамо "Bad Blue Boys" и на Цървена Звезда "Delije" имат да уреждат междунационални отношения помежду си.

Делиите, един от чийто тартори е известния по-късно военнопрестъпник Желко Ражнятович-Аркан, пристигат в Загреб и с викове "Загреб е Сърбия", четнически маршове и обиди към хърватите "усташи", се настаняват на стадиона. При първото полувреме резултата е 2:1 за Динамо и напрежението избухва - навячите на Цървена Звезда изкъртват седалките и разбиват оргадата, която ги дели от малка група хървати.

Полицията не успява да спре мелето, докато се опитва да удържи хърватските ултраси в северния сектор и между тях започва бой. Bad Blue Boys нахлуват на терена и мелето с полицията (считана за крепител на режима на Милошевич) става всеобщо, като в него се включват и играчите на Динамо. Футболистите на Цървена Звезда са се прибрали в съблекалните. Капитанът на хърватите Звонимир Бобан, вижда как полицай бие повален фен и с маваши (удар с двата крака със засилка) помита полицая (който се оказва босненец). Според някои се е чула команда "Застреляй го", при което група фенове ображда Бобан и му помага да напусне стадиона.

Боят продължава над час и завършва с 138 ранени (някои с рани от нож) и близо 150 арестувани. Отгласът на тези събития продължава дълго, а много от ултрасите се включват в сръбските и хърватските паравоенни формираования. Самият Аркан става предводител на военната единица "Тигри" снима се с военна техника и тигърче в ръце и участва в практически всички кланета - от Вуковар в Хърватска през 1991г. до Сребреница в Босна през 1995г.

Всъщност футболисти на босненския клуб ФК Сараево стават част от специалната част "Црни лабуди" (Черни лебеди), което подчертава връзката футбол-паравоенни групи в бивша Югославия.

 

Най-четените