Войни, започнали от стадиона | webcafe.bg
Webcafe

Войни, започнали от стадиона

Петър Гаврилов 20.10.2014, 10:28 (обновена 22.10.2014, 21:24)

1 от 3 снимки Назад Напред

Сърбия - Албания

Дрон със закачено на него знаме на Велика Албания по време на мача между Албания и Сърбия за европейска квалификация доведе до бой на терена и по трибуните

Албански дрон над стадиона в Белград? Щеше да е смешно, ако не беше истина - безпилотен апарат със закачено на него знаме на Велика Албания прелита над стадион Партизан в Белград по време на мач между Албания и Сърбия за европейска квалификация. Това от своя страна предизвика бой на терена и по трибуните, мачът беше спрян, а братът на албанския премиер Еди Рама - Орфи, беше арестуван за кратко от сръбската полиция.

Напрежението между Белград и Тирана се повиши и кулминацията (засега) е размяната на туитове между Еди Рама и сръбският премиер Александър Вучич. Първият написа, че Велика Албания е сръбският кошмар, а вторият отговори, че Велика Албания е кошмар за цивилизацията. Засега войната остава в тези рамки, но историята помни и истински войни, започнали от футбола. Да припомним две от тях:

Футболната война, известна и като 100-часовата война

Война между Салвадор и Хондурас, която избухва през 1969г. Причините за тази война (както и за всяка друга) лежат далеч назад във времето и отношенията между двете съседни, испаноговорящи страни са доста опънати. Хондурас е почти с размерите на България (112 хиляди кв. км.), а Салвадор е малко над размерите на Словения (21 хиляди кв. км.) но през 1969г. салвадорците са почти двойно повече от хондурасците, което предизвиква проблеми от демографски и имиграционен характер.

Повече от 300 хиляди салвадорци живеят и работят в Хондурас, повечето - като нелегални имигранти, обработват земи, които не са техни. След поземлена реформа, проведена през 60-те, тези земи са им отнети и върнати като собственост на хондураската държава и общините. Много салвадорци, дори и легално живеещи в Хондурас, са изгонени от страната, което води до неимоверно покачване на напрежението между двете държави и войната вече витае във въздуха.

През 1969г. се провеждат квалификации за Световното първенство Мексико '70 и двата отбора се срещат като съперници. Първият мач в Тегусигалпа (столицата на Хондурас) е спечелен от домакините с 1:0, a реваншът в Сан Салвадор (столицата на Салвадор) е спечелен от салвадорците с 3:0, което по тогавашните правила налага игра на трети мач - плейоф - в Мексико Сити, спечелен след продължения от Салвадор с 3:2. Обстановката и при трите мача е абсолютно ненормална, при двете първи гостувания играчите са посрещани с обиди и унижения при съседите и като военни герои у дома, а вестниците и официални лица наливат масло в огъня с войнствена реторика. Веднага след мача в Мексико Сити, на 26 юни 1969г. Салвадор къса дипломатически отношения със своя съсед Хондурас с обвинения в геноцид.

След двуседмични приготовления и провокации, войната започва на 14 юли с атака на салвадорските ВВС срещу Хондурас. Тази война ще остане в историята и като последната война на витлови изтребители. Двете страни са въоръжени с американски P-51 Mustang и F4U-4 Corsair, които са били отлични изтребители по време на Втората световна война, четвърт век преди да се изправят един срещу друг в салвадорското и хондураското небе.

По това време вече са тотално остарели, но във въздушните боеве един срещу друг и в атаки срещу наземни войски са все така смъртоносни. Освен тях се използват и транспортни и цивилни самолети, от които самоделни бомби се хвърлят на ръка върху летища, селища и военни и промишлени обекти.
Салвадорците успяват да нанесат няколко удара и да отблъснат хондураската армия навътре в територията и през първия ден на сраженията, но скоро настъплението им е спряно и те започват да търпят удари по земя и въздух.

Бърза намеса и политически и дипломатически натиск от Организацията на американските държави принуждава Салвадор и Хондурас да подпишат споразумение на 18 юли 1969г. за спиране на огъня, а в началото на август същата година салвадорската армия се изтегля от хондураска територия. Никой не се сеща за футболния мач, който е искрата, предизвикала тази война, скоро след това в Салвадор започва гражданска война, продължила над 10 години.

През 1980-та двете страни сключват мирен договор.

През 1990г. в Югославия е горещо

Тимът на "плавите" (сините на сръбски) вече се е класирал за Италия'90 и в него за последен път ще играят заедно сърби, хървати, босненци, словенец и македонец. Тази "репрезентация" стига до четвъртфинал, където отпада от Аржентина. Това обаче се случва през лятото, а страстите в Югославия кипят още от края на 80-те, когато хървати и словенци директно повдигат въпроса за бъдещото устройство на федерацията и за своето право да я напуснат.

Албанците в Косово още през 80-те отхвърлят управлението на сръбското малцинство в областта, което им е отнело автономията и започват да изграждат свои паралелни държавни структури - един процес, който довежда до война на НАТО срещу Югославия през 1999г. и независимост на Косово през 2008г.

На 13 май 1990г. на стадион Максимир в Загреб се играе мач от вътрешното първенство на Югославия между Динамо (Загреб) и белградския гранд Цървена звезда. Никой не се интересува особено от футбол, ултрасите на Динамо "Bad Blue Boys" и на Цървена Звезда "Delije" имат да уреждат междунационални отношения помежду си.

Делиите, един от чийто тартори е известния по-късно военнопрестъпник Желко Ражнятович-Аркан, пристигат в Загреб и с викове "Загреб е Сърбия", четнически маршове и обиди към хърватите "усташи", се настаняват на стадиона. При първото полувреме резултата е 2:1 за Динамо и напрежението избухва - навячите на Цървена Звезда изкъртват седалките и разбиват оргадата, която ги дели от малка група хървати.

Полицията не успява да спре мелето, докато се опитва да удържи хърватските ултраси в северния сектор и между тях започва бой. Bad Blue Boys нахлуват на терена и мелето с полицията (считана за крепител на режима на Милошевич) става всеобщо, като в него се включват и играчите на Динамо. Футболистите на Цървена Звезда са се прибрали в съблекалните. Капитанът на хърватите Звонимир Бобан, вижда как полицай бие повален фен и с маваши (удар с двата крака със засилка) помита полицая (който се оказва босненец). Според някои се е чула команда "Застреляй го", при което група фенове ображда Бобан и му помага да напусне стадиона.

Боят продължава над час и завършва с 138 ранени (някои с рани от нож) и близо 150 арестувани. Отгласът на тези събития продължава дълго, а много от ултрасите се включват в сръбските и хърватските паравоенни формираования. Самият Аркан става предводител на военната единица "Тигри" снима се с военна техника и тигърче в ръце и участва в практически всички кланета - от Вуковар в Хърватска през 1991г. до Сребреница в Босна през 1995г.

Всъщност футболисти на босненския клуб ФК Сараево стават част от специалната част "Црни лабуди" (Черни лебеди), което подчертава връзката футбол-паравоенни групи в бивша Югославия.

Oще: албания  белград  велика албания  война  войни  дрон  косово  петър гаврилов  размирици  салвадор  сблъсъци  сърбия  терен  футбол  футболни войни  хондурас 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.