Исландия пое по пътя на истинската демокрация | webcafe.bg
Webcafe

Исландия пое по пътя на истинската демокрация

Nedovolnite 22.02.2013, 15:14 (обновена 23.02.2013, 08:48)
вулкан, Исландия

Снимка: © БГНЕС

В Исландия подложиха на публичен дебат идеи и институционални модели за преустройство на икономиката и политиката

След катастрофата, която разруши исландската икономика, исландците започнаха да се интересуват от нови форми на политическо и икономическо управление. Какво можем да научим от техния опит?

Минаха четири години след катастрофата на финансовата система в Исландия. Кризата удари Исландия по-силно от много други държави: цялата банкова система фалира и колабира. Опитите да спасят банките се провалиха. Поради размера на банковата система в Исландия правителството нямаше как да погълне задълженията, защото държавата щеше да фалира.

Това бе грубо пробуждане за повечето хора. Икономическият "успех" на финансовия сектор преди 2008-а беше национална гордост. Стандартът на живот, базиран главно на големи очаквания и дълг се извисиха до небето. Но всичко това беше лъжа. И политическата система се провали да предотврати този неустойчив балон.

Политическите партии си приписаха "успеха", докато повечето от тях не видяха предупредителните знаци и малкото, които биха алармата, не бяха чути. След като катастрофата помете всичко, доверието в политическата система се срина до десет процента. И не се е увеличавало от тогава.

Исландците направиха, така че техните гласове и интереси бяха чути, за разлика от народите в други страни. Протестите след катастрофата доведоха ново правителство, което уволни ръководството на централната банка и стартира процеса за нова конституция с активното участие на народа.

Общественият натиск доведе до референдум, с който се реши хората да не изплащат задълженията на фалиралата банка Icesave. Премиерът на правителството, което управляваше по време на катастрофата, беше обвинен в небрежност. Заради тежестта на финансовата система спрямо цялата икономика, нямаше начин тя да не фалира. Спасението на банките бе невъзможно.

Сформирана беше специална агенция, за да разследва възможни незаконни дейности в банковата система. И правителството не разреши тежки орязвания на бюджета(въпреки е имаше ограничения в разходите).

Това са важни постижения. Другите страни могат да се поучат от тях. Но повечето от тези постижения бяха спорни в Исландия и като цяло можеше да бъдат изпълнени по-ефективно. Например: идеята, че обществото трябва да бъде активно включено в създаването на нова конституция е несъмнено правилна. Но изпълнението не беше на ниво.

Процесът за избор нямаше легитимността, от която имаше нужда и случаен подбор трябваше да бъде използван също. Времето, дадено за процеса, беше много кратко. Нямаше достатъчно дебат в цялата страна и в медиите. Разбира се, в сравнение с написването на конституцията от малка група политици на закрито заседание, както става по принцип, новият процес беше страхотен.

Но останаха много неразрешени проблеми. Финансовата система не беше преструктурирана, а възстановена. А система, която е възстановена, ще постигне същите резултати. Политическата система, която се ползва с доверието на едва 10% от населението, също не беше фундаментално променена.

Повечето от промените бяха незначителни и козметични. Пътят към истинска демокрация става все по-ясен - и ще бъде дълъг. Това беше ясно още през 2009: точно след парламентарните избори, много хора усетиха, че лявото правителство няма идеите и институционалните модели за преструктуриране на финансовата и политическата система. Политическите партии нямаха план Б - за алтернатива на западния капитализъм.

В отговор на това, група исландци сформираха Алда - Асоциация за Устойчивост и Демокрация. Целта бе първо и най-важно да изкарат на публичен дебат идеи и институционални модели за преустройство на икономиката и политиката.

Алда е само една от многото нови самоорганизирани формации в Исландия от катастрофата насам, които се фокусират в промяна на структурата в обществото. Алда популяризира начини за засилване на демокрацията - с фокус на институционални модели, които са били пробвани и тествани. За щастие има много страхотни примери.

Когато става въпрос за политика е ясно, че се нуждаем от смяна към демокрация на участието. Участие в бюджетирането е един от начините: най-известния пример е Порто Алегре в Бразилия, но участие в бюджетирането започва да се използва в целия свят(Ню Йорк е един от последните градове, който пробва процеса).

В Бразилия това доведе до повече равенство в разпределението на публичните активи и услуги, намаляване на корупцията и по-активно и чувствително гражданско общество - това са само някои от положителните резултати. В Исландия столицата Рейкявик експериментира с онлайн версия на участие в бюджетирането. Засега - само за малка част от градския бюджет, но надеждата е, че този модел ще се разпространи в други градове и общности.

Алда също популяризира идеята за събрания на случайно избрани граждани. Този процес за участие вече е пробван на няколко различни места. Един пример е Гражданската Асамблея в Британска Колумбия, Канада, където случайно избрани хора от обществото бяха поканени да дадат идеи за промяна в избирателната система.

Директното включване на гражданите е пътят напред. Изследвания за случайния подбор показват, че познавателното разнообразие превъзхожда индивидуалните умения или знания.

Икономическото поле също има нужда от повече демокрация, като сега няма почти никаква. Корпорациите се управляват от малко хора, докато повечето служители нямат право на глас или мнение. Корпорациите, както всички институции, са базирани на сътрудничеството между индивиди. Но само много малко малцинство от тях са истински кооперативи.

И Алда мисли, че всички корпорации трябва да бъдат демократични кооперативи. - един човек(служител, мениджър или главен изпълнителен директор), един глас. Изследванията показват, че кооперативите са ефективни, по-устойчиви на кризи и имат по-равно разпределение на заплатите. Плюс това спомагат за създаването и заздравяването на локалните общности.

Има всякакви други проблеми, които трябва да бъдат разрешени като проблеми с валутата, частичния банков резерв, екзотичните финансови инструменти, неустойчиво производство и консумация, растеж в свят на ограничени ресурси, дълъг работен ден, неравенство и т.н. И по тези въпроси след катастрофата циркулират много интересни идеи. Дори неолибералните икономисти са принудени да признаят, че настоящата икономика е дълбоко повредена.

Старите политически партии в Исландия нямат истинска демокрация в дневния им ред, както представената от Алда. Малко от многото нови политически партии, създадени след 2008 г., може би са приели някои от аспектите, но нито една досега не е призовала за радикално преструктуриране на политическата и икономическата система.

Въпреки това идеите постепенно излизат на публичен дебат. И това е първата стъпка - информирането, защото хората не биха искали неща, за които не знаят нищо или не биха се насочили към непознати идеи. И това е най-голямото съжаление на Алда - че нямаше План Б, когато удари кризата през 2008.

Но, гледайки напред, има повод за надежда. Кризата отвори нови пространства за нови идеи (също и някои стари, нереализирани). Има повече активни самоорганизирани организации от преди 2008. Фалирането в икономически и политически аспект са ясни за всички. И по-важното, хората в Исландия са отворени за нови предложения.

Пътят напред може би ще е дълъг и труден. Но поне е отворен.

Oще: алда  граждани  дебат  демокрация  идеи  конституция  криза  модел  общество  общности  примери  равенство  реформи  система  фалиране 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 27.11.2010, 10:33

8 Асен Генов | 13.03.201308:26

Анонимка без особена фактологическа стойност... Уебкафе, излагате се... Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.02.2011, 18:45

7 Georgi Tashev | 25.02.201316:37

"...в страна, в която 90% от населението слуша телевизора..."
Бих вметнал, че не просто слуша телевизора, а приема цялата информация оттам за неопровержима истина, защото видиш ли - дават го по телевизията. А там едни и същи хора си дават мнението само защото са ги давали и преди по различни предавания.
А "хората", които коментират най-често, са комунисти, биг брадари, поп-фолк изпълнители, псевдожурналисти или обикновени БГ ВИП без грам умения и познания по темата.
Е какво ме интересува мен какво мисли един флейтист относно финансовата стабилност на държавата и какви икономически методи ще използва за да раздвижи пазара? Да не би има по-добри идеи от Велчев, Костов или Дянков? Може да са правили далавери и грешки, но поне знаеха какво правят. А сегашното т. нар. Граждаско обединение си няма представа как се управлява 7 милионна държава.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 09.05.2012, 18:29

6 Антикомунист | 24.02.201321:18

Миле,Миле,селска пръчко с болшевишка душица,загря ли?
   

оценка

+1 -2

Регистриран на: 07.05.2010, 04:54

5 MacAllister | 23.02.201323:04

Ами Миле, те хората припознаха в една мутра Пиночет и зеха, че даже гласуваха за него - туриха на мутрата пагони на генерал, оставиха го като Mister Hind Sight Man да се отърква около зрелищни убийства - хем терена почистен, хем манекена още по-готин на тоя фон, туриха му физкултурния фюрер да създава партия по почина на БКП - "грижа за нашите, бой по врага" и хопа! Изобрети се заместител на Пиночет.

Не знам за вас, но аз на тая тема мога да кажа едно - за наивността има само един лек - еволюцията (същата дето не взема пленици). Никаква система не може да прокопса в страна, в която 90% от населението слуша телевизора и си мисли, че разбира от всичко дори и да не е пипало съответната работа. За да се промени нещо, трябва процес, който да научи първо малцина да мислят свободно и рационално, после да зарази други и въобще истинска промяна иска поне век. Дотогава ни остава да се надяваме великите сили да се нуждаят от нас по начин, който да не налага повече да подкрепят недоразумения като мутри и техните формирования в стил старо БКП.
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

4 Mile Manolov | 22.02.201321:21

колкото и да не искам да призная пред себе си... само Пиночет може да оправи скотия и то ако оцелее за поне 5-6 години.
   

оценка

+4 -4

Регистриран на: 18.03.2011, 09:26

3 explorer | 22.02.201317:58

Като пряк участник в събитията от 89-90 г. и гражданин на България участвал активно в живота на страната през всички години след това си мисля, че ако тук приложим подобен модел ще си вкараме автогол по-голям от този с топлинните счетоводители и ЕРП-тата. Според мен в Исландия са избрали удачен за тях модел, но на наша почва, нито съветския опит даде желания позитивен резултат по времето на соца, нито приватизацията и някои други привнесени отвън практики от времето на прехода се радват на голяма популярност.
Личното ми мнение е, че голямата част от протестиращите впрягат каруцата пред коня и очакават чрез протести и някои "промени" да постигнат резултати, които други народи са придобили с десетилетия работа в правилната посока. В това отношение примера на Исландия е по-скоро изключение отколкото правило.
   

оценка

+3 -1

Регистриран на: 18.10.2010, 16:07

2 Kostadin Kostadinov | 22.02.201317:44

Да Borracho, точно така ще стане. Ще ни бомбандират, ще ни колят, ще ни бесят. Въобще ще настане пълен ужас. И само ти си умен и ги разбираш нещата, а всичко протестиращи са тъпи и нищо не разбират.
   

оценка

+0 -3

Регистриран на: 15.12.2010, 11:11

1 Borracho | 22.02.201317:22

Ма моля стига сте ни давали за пример Исландия, те не могат по никакъв начин за нищо да служат за пример. Оставиха ги да им се размине, щото са няма 300 000 човека, малки са и са далече на майната си, и са с нордически произход - за това ги оставиха да им се размине. Щото са "техни хора" (или "наши хора").
Всяка друга държава на тяхно място щеше да бъде осъдена, всички щяха да я заклеймят, може би дори и да я бомбардират, завладеят и после разпродадат за да си вземат дължимото. Ако не бяха исландци, а бяха някой остров с мургави хора насред тихия океан (или някоя източноевропейска република) - отдавна да са ги завладели и набутали в мините да копат метали докато си изплатят неизплащаемия дълг.
Така че айде стига моля с даването на тази страна за пример, лесно е да си нахален и да не спазваш правилата, когато знаеш че ще ти се размине - като в случая с Исландците. Тея са нагли до безобразие, не искаха ЕС н ов момента в който им запари под опашката изведнъж много силно заискаха! Ай ше ви таковам и наглите розови мутри!
   

оценка

+5 -3

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.