Да преминеш през ада... | webcafe.bg
Webcafe

Да преминеш през ада...

Т.Т. 17.03.2011, 17:49 (обновена 19.03.2011, 13:48)
жена, парк, размисъл

Снимка: © Sofia Photo Agency

...или история на едно обикновено раждане в България

И така, дойде и моят момент за раждане, разбрах го още сутринта, когато се отпуши така наречената "тапа" - леко прокървяване, обозначаващо началото на контракциите.

Разбира се, отидох веднага на преглед в болницата, където ми вървяха консултациите преди раждането. Там ме посрещна млада стажантка, която ме увери, че тази "тапа" не значела нищо, и нямало да стане както го пишат в учебниците.

Записа ми час за следваща консултация след седмица. Не можа да ми намери картона с пълната информация за бременноста, но ме увери, че като дойда на следващата консултация, щял да бъде намерен.

Прибрах се аз в къщи - и зачаках. До 15-16:00 часа вече имах чести контракции. Дигнах се и отидох пак в болницата. Там ме вързаха за някакъв апарат, който отмерва тоновете срещу сумата от 10 лева. Оказа се, че въпреки всичко ще раждам.

Все пак, ще раждам...

За съжаление, болницата беше пълна и нямаше свободни легла. Казаха ми да се прибирам вкъщи и по-късно да дойда пак - ако има места, ще ме вземат. Прибрах се, контракциите се усилваха, болеше ме, и чаках да стане по-късно.

Към 23-24:00 часа се запътих отново към болницата. Слава богу, намери се свободно място - в стаята за слушане на тоновете. Преди това обаче беше "приемането". Дадоха ми нощница, под която трябваше да съм гола, и чехли. Останалите неща в сак, който мъкнеш със себе си. Е, поне вече знам как се чувастват затворниците.

Бръснене, клизма, разходки

Мислех да ви спестя следващата част, но така и така съм тръгнала да разказвам. Бръсненето отдолу. Сестрата ме погледна и каза: Защо не си се обръснала? - Беше ми много трудно и не успях. А тя: Другите как могат, а те не успя? И така с мрънкане и упреци, накрая ме обръсна.

Следваща спирка - клизма. Който може сам, действа сам. Отиваш на тоалетните тип "клекало" и се чекнеш, докато не успееш. После ни поведоха по стаите, в моя случай - стаята за слушане на тонове, която не се използва през ноща, бях доволна, че поне имам креват, под който си сложих сака и зачаках.

Не след дълго мина дежурният лекар за нощта - полупиян чичко. Зарадва ме, че ще родя бавно, защото контракциите ми не са на често. Тръгна си, а аз отидох да се разхождам в коридора и да си контактувам с другите родилки. Заприказвахме се с едно момиче, имало щастието и паричните възможности да си плати за лекаря. Разбира се, "под масата".

Към 5-6:00 часа сутринта стана време да отидем в предродилната стая (наречена още "предверието на ада"). Там системата беше "стани да седнем", тъй като персоналът се беше изпружил по креватите и спеше. Но след като дойдохме, хората станаха и благородно ни отстъпиха местата си.

В адски мъки

Следващите три часа бяха наистина най-отвратителните в целия ми живот, защото докато се гърчех в адски мъки, плувнала в пот и кръв, на съседните легла момичета буквално идваха и си отиваха. "Платеният" доктор на момичето до мен дойде и започна да я успокоява с мили думи.

Представих си, че говори и на мен, въпреки, че ми беше обърнал гръб. - Скоро ще родиш, спокойно, не се притеснявай, хайде стани и да отидем в родилното, аз ще ти помогна. Станаха и тръгнаха под ръка. Следващото девойче пък беше бутнала парички на акушерката: - Как си? Как се чувстваш, наред ли е всичко? Спокойно, сега отиваме да раждаш.

По едно време до мен се появи някаква сестра и викна на дежурния (вече не толкова леко пийнал) лекар: - Тази ще я гледаш ли? - За кво да я гледам, тя скоро няма да роди, каза отегченият  чичко.

Станах свидетел и на потресаваща случка. Към 9:00 часа се засичат нощните и дневни смени. Точно тогава се появи момиче, което беше бременно с второто си дете, което значеше, че ще роди много бързо. Тя идваше директно в родилното, защото беше усетила, че всеки момент ще започне раждането.

Смяната свърши, няма да израждам

Нашият пиян чичко обаче нямаше никакви намерения точно на края на смяната си да изражда бебета. И докато момичето го гледаше стреснато и се чудеше дали да ражда на пода пред родилното, той й каза: - Момиче, смяната ми е свършила и аз отказвам да те израждам.

В този момент се появи ангела-спасител за всички нас, дежурната лекарка, която буквално ни зареди с нови сили и надежда. Без много да се суети, тя помогна на момичето да се качи на магарето и нейното раждане започна.

Моето чакане също беше към края си, две девойчета студентки от новата смяна се въртяха около мен и се опитваха да ми бъдат от полза. Но май повече се въртяха и се забавляваха с небрежни разговори и шегички.

Появи се сестра, която ми нареди: - Ставай момиче, да ти бият епидуралната упойка. Хайде по-бързо!!! Подчиних се, отидох при лекар, който за мое учудване беше изключително внимателен и състрадателен.

Един от малкото хора, които ми направиха добро впечатление в "концлагера за родилки". Самото раждане мина леко, благодарение на упойката, а и новата дежурна лекарка беше много нива над чичкото от нощната смяна. Извадиха малкото лилаво измъчено момченце, сложиха ни гривните и го отнесоха.

Мен прехвърлиха на носилка и пак превключиха на режим "изчакване" в коридора при гардеробчетата за лични вещи. Със сълзи на очи, торба пясък на корема и сак върху краката, се обадих на близки и роднини да им съобщя новината.

И отново лъч светлина в тунела, когато при мен дойде не кой да е, а анестезиологът, хвана ме за ръката и започна да ме успокоява. След това ме откараха в друга част от концлагера - първия етаж на болницата (за стиснатите родилки, дето не са си платили), в стая с осем легла, разбира се, всичките запълнени.

Ех, как си мечтаехме да сме на втория етаж, в стаите с две легла, телевизор и собствена тоалетна. Но, уви, намирахме се на друго място, на което за целия етаж имаше една тоалетна.

Да, във въпросната болница е привилегия дори ходенето до тоалетна, а ако имаш достатъчно сили, винаги можеш да се изкачиш по стълбите до втория етаж и да използваш другата.

Температурата, която имаш след раждането, почти винаги е висока и поради този факт, нощницата ми беше "леко" мокра всяка сутрин, оказа се, че и новата чиста и суха нощница също е привилегия, но с малко повече натиск успявах да си уредя този лукс.

Всяка сутрин минаваше дежурен лекар, който ни гледаше тъпо отгоре и отдолу и констатацията му беше, че имаме температура. А ако имаш температура, не те пускат да излезеш от "затвора" след трите задължителни дни прекарани там.

И така, след успешно преминаване през седемте кръга на ада, аз и моят малък героичен син с облекчение и усмивка прекрачихме прага на болницата. Сбогом, никога няма да се върна тук!
А на изписания ми час за консултация седмица по-късно така и не отидохме.

П.С. Болницата е в София.

Oще: акушерка  анестезиолог  болница  контракции  лекар  раждане  родилно  син  тоалетна 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 02.12.2014, 11:21

53 Rumiana Yossifova.643504745 | 27.04.201521:23

аз съм раждала преди 42 и 36 години. от първото раждане помня една яка акушерка и една лекарка рускиня, която ми повтаряше: хайде, мое момиче, още малко. след като родих, ме преместиха в дъното на залата, зад един параван. следващото раждане беше започнало. беше време за вечеря, мина една жена и ми даде картофи огретен в алуминиева паница (най-вкусния на света), кисело мляко и топъл хляб. след 10 мин. всичко беше ометено и на купчина върху корема ми. дойде акушерката, погледна и извика: докторке, тази е яла! почуствах се много виновна, но рускинята ме извини - ми, млада е, гладна била. с второто раждане имах проблеми, но не искам да си спомням.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.03.2014, 00:54

52 Ina Hristova | 27.04.201517:11

не е първият такъв разказ и по-лоши неща съм чувала..за тва ние ще правим дете, като имаме достатъчно пари, да си платя да не ме убият, понеже през живота си съм влизала 2 пъти в болница и 2та пъти за малко да ме уморят, въпреки че дадх пари...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

51 Thea Atanasova | 12.12.201316:27

Шейново!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.01.2011, 02:29

50 straight | 24.11.201123:38

Авторке, бъди така добра и кажи имената на болницата, чичко доктор (полу- и напълно пиян), стажантки и сестри (макар че, в АГ болниците няма сестри, а акушерки). Кажи и името на този добричък анестезиолог, поне да чуем името на един свестен лекар.

Ако успееш да цитираш името поне на един лекар, ще те поздравя лично. Обаче, доколкото ми е известно, пациенти като тебе рядко помнят имената дори и на лекарите, които са ги оперирали или са им спасили живота.

Дразниш се от своята деперсонализация в общинската болница, защото се мислиш за специална. Но дори не си правиш труда да кажеш благодаря и на тези, от които си видяла добро. Между другото, защо не се оплака? Има поне 5 инстанции, на които можеш да се оплачеш за лошо отношение и прочее. Без да броиме медиите...
   

оценка

+2 -3

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

49 Bichkiiata | 21.03.201118:18

Kако Маре

Толкова е просто копираш и лепиш в гугъл и виж какво излиза:

Хипократовата клетва

В името на Парите, Властта и Частните интереси, в името на всички които ми плащат за това, поемам върху себе си тази клетва!

На болния, който е дошъл при мене, ще гледам като на клиент, но не и като на пациент, ще му взема парите, и ще му предпиша такива лекарства, които да го поддържат болен, за да идва отново и отново, и да ми осигурява едни постоянни доходи , на мен и на цялата фармацевтична индустрия, до смъртта си.

Ако дойде случайно, някой здрав, то аз се задължавам да го разболея, за да стане зависим от мен и цялата фармацевтична индустрия.

Ако някой открие, такова лекарство, било то на билкова или каквато и да е друга основа, което да не предизвиква странични реакции и да излекува дадена болест, то аз се задължавам да докладвам на моите повелители, за да вземат те мерки и да унищожат тази заплаха за Световната здравна организация!

Ако някой, не иска да ползва услугите ни, и да плаща данъци, то аз съм длъжен да го докладвам за да бъде обявен за престъпник.

Ако някой води природосъобразен живот, той трябва да бъде обявен за назадничав и пречка за развитието на медицинската наука, и да бъде умъртвен по най-бърз начин.

Никога, няма да предавам, колега допуснал лекарска грешка независимо от последствията до които е довела.

Когато, посещавам пациети по домовете, аз ще всявам там страх и чувство за зависимост от лекарствата. Ще говоря сложно за да ме уважават и да ми се доверяват безпрекословно, и да пият отровите които им предписвам без да се замислят.

Ще работя за това, така да манипулираме хората, че те да не търсят алтернативни методи на лечение и здравословен живот.

Ще работя за създаването на частни здравноосигурителни фондове, като ще убеждавам хората, че това е единственото им спасение и път към качественно, но съответно скъпо здравеопазване.

Ще работя за намаляване броя на децата и пенсионерите в България, защото те са ненужни и само тежат на обществото и държавата.

Ако изпълня тази клетва, без да я нарушавам, дано получа обещаното ми възнаграждение, за да водя охолен и изпълнен с наслади живот, като пазя тази клетва и не престъпя нищо от нея. Ако пък сторя обратното, нека ме сполети ранна смърт.

Заклевам се, че по силите на знанията си ще върша всичко, в което се кълна.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

48 Bichkiiata | 21.03.201118:15

Курваре с теб се знаем отдавна и ти много добре знаеш, че тука естественно всички мием чинии и сме в кенефите. А кой е тоз доктор Джон да не ти е правил трепанация и после да е запълнил кухината със силикон?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.03.2011, 12:37

47 Despina Kler | 20.03.201112:38

Ще помоля авторката да каже коя точно е тази болница? Нека всички разберем, за да знаем от кого да се опазим... Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.07.2010, 11:34

46 cheren_zaek | 20.03.201112:17

Ето затова ще се махна от тази гнусна държава българия. Отказахте ме да раждам тук - мерси. Спомням си за едно предаване за наши емигранти в Испания. Семейство. Когато попитаха жената кое е първото нещо, което й хрумва за разликите между българия и Испания беше - раждането. Беше раждала в българия - пръв път, и второ дете - в Испания. В българия помнеше отвратително отношение и условия, както и подмятанията на простите селяндурки-санитарки - "айде, МА, като лежа под оня ти беше хубаво, а сега рИвеш!". В Испания, каза тя, за такава реплика персоналът веднага бива уволнен. Каза също и че е раждала в обикновена, общинска болница, без допълнително заплащане и въобще без някакви екстри - "отношението към мен беше като към принцеса" - ами това е. Мразя българия. Скоро напускам и никога няма да се върна в тая смрад.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

45 Thea Atanasova | 20.03.201111:03

Бабо Мара един съвет - след като напиеш коментара си го прочети за да си оправиш грешките. Че после хората се мъчат докато го четат, а не е хубаво.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.03.2011, 23:01

44 Кака Мара | 20.03.201100:20

Драга ми бичкия, благодаря, но радиото ми е перфектно настроено.Много добре разбрах за какво става въпрос, отделное, че смятам, че статията е, да го кажем, не точно по истински случай.По скорое,да го наречем, събирателен образ, спаред както го е разбрала.А инак пак казвам, очевидно настройката е "Аз ида да раждам, всички мирно" Като е толкова зле ситуацията, защо реве по форумите, а не се оплакала, до касата , да речем.Касиерите чакат само сигналче за да разкатаят от проверки всяко здравно заведение, раждането е т.нар."клинична пътека"- познай от веднъж какво ще се случи и как с радостен плам в погледа още на следващия ден щяха дакацнат за проверка.Достатъчно е било многострадалната Геновева да рече"Търчете, тамо са изчадията"и отмъщението евкърпавързано.Но не, рев в нета- знаеш леи как ме болеше като раждах...Е,сигурно имаистина,все пак нещата са и въпрос на субективно възпримане, ама чакпък всечко да е написано едно към едно...Честно, не ми се вярва.
П.С.Доживях най- накрая да се упомене Хипократовата клетва.Сега пък и ако знаете какво се казва в нея... Смее се
   

оценка

+1 -1

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.