Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Бедни, гладни, но стари за революция

В България започна да се живее зле, както през най-мрачните години на прехода Снимка: Стоян Георгиев
В България започна да се живее зле, както през най-мрачните години на прехода

Не съм социолог, но обичам да си правя социологически проучвания. Бавни, протяжни, без въпроси, очаквайки животът сам да предостави своите данни. Напоследък се чудя дали не греша в преценките си. Да не би да са прави премиерът Бойко Борисов и честната и почтена госпожа Емилия Масларова. Той твърди, че България е добро място за живеене. Тя разправя, че е лошо, но преди две години, когато управляваше, казваше, че сме рай.

Възрастна пенсионерка влиза в квартален магазин. Вехта, опърпана, мила. Спира се на касата и не може да разчете името на млякото, което е взела. Пита касиерката, но се оказва, че кофичката е с 10 стотинки по-скъпа от монетите в шепата й. Тя знае точно колко са, тъй като половин час преди това, приведена и едва крепяща на краката си, ги е брояла. Извинява се и моли да й донесат "правилното" мляко, т.е. най-евтиното.

Казвам си, че бедните хора не са от днес. Пенсионерите по принцип живеят зле, спестовни са, тази жена случайно съм я срещнал. Но ето и че статистиката показва туй, което не може да се скрие - 199 лв. са нужни на човек месечно, за да си осигури минималните жизненоважни стоки и калории. Издръжката се увеличава непрекъснато поради всеобщия скок на цените. Как тази жена ще оцелее, ако взема пенсия от 150 лв.?

Забелязвам все повече хора край кофите за боклук. Цигани, пияници, пройдохи. Винаги е имало такива, но някак се увеличиха. Пак ли бъркам? За един от тях не бъркам - доскоро той заработваше на квартален строеж 10 лв. на ден. Стигаха му за хляб и бира.

Срещам приятел, който преди 6-7 години си направи фирма. Дребен бизнес, почти семеен - такъв, за който казваме, че трябва да е основна клетка на капиталистическото ни общество. Питам го как върви. Ами как - отговаря, - няма клиенти, съкратил и без това малкото си служители, преди това правил всякакви фокуси да ги спаси. Пак статистиката сочи, че едно четиричленно семейство трябва да разполага с 2112 лв. на месец, за да посреща разходите си за храна, дрехи и нормална почивка. Приятелят ми казва, че фирмата му все някак набавя този доход, тъй като работи в проспериращ отрасъл (информационни технологии). Но едва, на ръба, без мисъл за инвестиции и развитие. И неясно докога, тъй като положението всекидневно се влошава.

Поглеждам телевизора. Преди да се кандидатира за президент, Бойко Борисов иска да регулира аптечния бранш. Усещам защо този бизнес е твърде важен. Не заради Бойко Борисов. Бизнесът е най-перспективният в България. Болни хора винаги ще има, ще се увеличават. Населението застарява, за дрехи може да не отделяш, но за лекарства - няма как. Животът носи на тепсия настоящи и потенциални клиенти.

Чувам всякакви "научни" разяснения. Цените скачали единствено поради световните проблеми, търсенето определяло предлагането, щом захарта, олиото, млякото и брашното са се повишили с 50%, значи има кой да ги купува. Извинявайте, но това са стоки от първа необходимост.

Хората се нуждаят от храна, за да съществуват. Когато някой си купува аналгин, казваме, че го прави, защото има платежоспособно търсене или просто го боли главата и се налага?

Точно при стоките от първа необходимост са възможни спекулации. Да, пазарът е свещен. Той винаги предоставя възможности, човек трябва да пробва и рискува. Но вижте обявите за работа - пълни са с оферти за 300-400 лв. заплата, като срещу това се търсят хора с по три езика. При това млади, ама и с опит, не е ясно само в кой живот трябва да са го придобили.

Обикновено се казва, че българите не се трудят, не търсят възможности, няма фалирала кръчма, следователно ядат, пият и не са зле. За едно учат, после друго им се работи. Но обобщенията са злонамерен трик за извеждане на съответния правилен извод. В България, както навсякъде по света, живеят различни хора. Има стотици хиляди (не знам дали са милиони, силно намаля нацията последните години), чийто образование, култура и качества не заслужават живот на ръба и без перспектива. Пробват, ама не става.

Защо имам усещането, че Бойко Борисов ще стане президент, но те няма да го подкрепят? Няма и за Станишев да гласуват. Утре, когато се лее поредното изборно шампанско, ще бъдат още по-тъжни. "Вземете се в ръце, мързеливци, бягайте от България", крещят успелите емигранти. Но то не е до мързел. Някои хора така са устроени, че не им се бяга. Харесва им у дома. Следва ли да страдат?

Да, криза е. При криза богатите страни плачат, бедните като България - реват до скъсване. И все пак няма как да бъдат подминати няколко въпроса: когато тройната коалиция се хвалеше с икономически прогрес, колко от него се дължеше на нейните усилия и колко на всеобщото световно оживление; повечето пари и работа, която имахме тогава, на продукт с принадена стойност ли се дължаха, или на "балона" в услугите и строителството? Когато Трайчо Трайков казва "По-добре да има сива, отколкото никаква икономика", това новият тезис на интелектуалния кръг в Банкя ли е, или е свидетелство за отказ да се спаси почти фалиралата държава; защо скочи цената на бензина в България, а оттам и на всичко останало - пак заради световните проблеми ли?

Западно издание сравни количествените проявление на кризата и прогнозира бунтове, както през 1997 г. Съмнявам се. Тогава в България все още имаше млади и наивни хора, а бунтовете винаги се правят поради младост и наивност.

Segabg.com

 

Най-четените