Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Трите избора за Европа

Разликата между средния европейски и типичния български пенсионер не е само в пазарската чанта Снимка: Стоян Георгиев
Разликата между средния европейски и типичния български пенсионер не е само в пазарската чанта

За милиони хора в Европа техният дом е известен като Стария континент. Това звучи съвсем уместно -  Европа остарява. Благодарение на увеличаването на продължителността на живота и по-ниските нива на раждаемост, прирастът се забавя и средната възраст на европейците пълзи стабилно нагоре.

Всичко това подлага на силен натиск щедрите европейски държавни пенсионни системи. В сряда Европейската комисия огласи планове да обърне тенденцията, застрашаваща социалния модел на континента - с ход, чрез който европейците ще бъдат заставени да работят до по-голяма възраст.

ЕС стигна 500 милиона души - следва движение надолу

Населението на Европейския съюз премина границата от 500 млн. души миналото лято, но това е пикът - броят му се предвижда да спадне през следващите 40 години с 50 милиона, колкото е населението на Полша и Гърция, взети заедно.

Същевременно продължителността на живота се повишава с по 2-3 години за всяко отминало десетилетие. Към 2050 г. Европа ще има почти два пъти повече население над 65 години в сравнение с тези под 15 години.

Последиците от тази социална времева бомба са предсказуеми. Европейските пенсионни схеми, които принуждават днешните трудещи се да финансират пенсиите на предишното поколение, сега се равняват на повече от 7% от БВП, и тази цифра би могла да се удвои до 2050 г.

Неизбежните - и болезени, реформи 

Ако пенсионните системи продължават да бъдат базирани на принципа, че работещите многократно надвишават по брой пенсиониращите се, те са се насочили към крах.

В опит да се пребори директно с проблема, Европейската комисия в сряда представи "Зелена книга" с идеи за политики и откри европейския дебат как да се гарантира, че настоящите обществени пенсионни схеми ще останат жизнеспособни.

Документът предупреждава, че реформи, обхващащи трудови пазари, социални системи и обществени системи ще са болезнени за всички - и нито едно единично решение няма да бъде достатъчно. Но също така се казва, че фирмите, правителствата и самите европейци трябва спешно да се справят с проблема.

"Настоящата ситуация просто не може да се поддържа стабилна," каза еврокомисарят по заетостта и социалните въпроси Ласло Андор. Въпреки че много европейски правителства в различна степен са реформирали пенсионните си системи, икономическата криза е утежнила и засилила въздействието на латентните демографски тенденции.

"От 2012 г. населението в трудоспособна възраст в Европа ще започне да намалява. Изборът, пред който сме изправени, е между по-бедни пенсионери, по-високи пенсионни вноски или това повече хора да работят повече и по-дълго," заяви Андор.

Въпреки че Андор не призовава конкретно за повишение на пенсионната възраст, това вероятно ще бъде само по себе си най-ефективната мярка на реформите. Ако европейците искат за запазят обществените си пенсионни схеми, каза той, то изглежда неизбежно да се наложи да работят повече години.

Средно европейците са се пенсионирали на възраст 61.4 години през 2008 г., повишение спрямо 59.9 г. през 2001 г. Данните за всяка от страните-членки на ЕС са различни, като румънците средно се пенсионират на 55.5 г., а ирландците - на 64.1 г.

Съзнавайки потенциалната заплаха за пенсионните им схеми, няколко европейски страни вече повишават регулираната с закон пенсионна възраст. В Ирландия и Великобритания пенсионната възраст ще бъде повишена до 68 години съответно до 2028 г. и 2046 г.

Испанското и германското правителство обмислят 67 г. като нова пенсионна възраст спрямо сегашните 65 г. Но такива реформи са чувствителна тема, дори и насред настоящата икономическа криза: френските планове за повишаване на пенсионната възраст от 60 на 62 г. до 2018 г. изкараха трудещите се французи на национални протести.

Табу, но необходимост

Мартин Гаше от германския институт за икономиката на остаряването, базиран в Манхайм,  казва, че на практика има четири варианта за пенсионна политика, пред които е изправена Европа: повишаване на нивата на вноските в пенсионната система; орязване на пенсионните привилегии; орязване на дела на предплатените пенсионни схеми в полза на частни фондове; и повишаване на пенсионната възраст.

"Всички тези промени са крайно непопулярни сред трудещите се и гласоподователите," казва той. "Но въпреки че пенсионната реформа е тема табу в политиката, тя е необходимост."

Тенденцията, която европейските политици искат да прекратят, е освобождаването на по-старите трудещи се от трудовия пазар чрез ранно пенсиониране - с вярата, че това освобождава работни места за по-млади хора. Тази теза е основана на прост предразсъдък, казва Ана-Софи Паран, директор на базираната в Брюксел група за представителство на възрастните хора AGE Europe.

"На хората, които имат това желание, трябва да бъде разрешено да работят колкото дълго пожелаят, дори и след официалната им възраст за пенсиониране", изтъква тя. Аргументът й е, че старите хора в Европа са по-здрави, отколкото са били техните родители, което означава, че биха могли да бъдат по-продуктивни по-дълго време.

"Ако на по-възрастните се даде възможността да останат трудово заети, те ще спомогнат за промяната на манталитета и за преодоляването на предразсъдъците към възрастните, които все още преобладават в почти всички европейски страни," добавя Паран. "ЕС повече не може да си позволи да разхищава каквато и да е част от човешкия си капитал."

Пенсиите трябва да бъдат поддържани от следващите поколения - а слабото ниво на раждаемост в Европа е голяма пречка за стабилността на системата. "Данните показват, че жените имат по-малко деца отпреди, тъй като изпитват затруднения да балансират между работата и децата," казва Сотирия Теодоропулу, анализатор в Центъра за европейски политики (EPC), базиран в Брюксел консултативен орган.

Теодоропулу смята, че жените са неизползван ресурс - и биха могли да са част от решението. "Необходимо е да ги улесним в получаването на кариерни прекъсвания," казва тя. "Страни, които прокарват прогресивни политики за семейството и заетостта - като Франция, Исландия, Ирландия и Норвегия, имат положително съотношение между нивата на раждаемост и броя работещи майки", казва тя.

Каквото и да бъде решението на политиците, докато се борят с плашещите предизвикателства на променящата се демографска ситуация в Европа, те трябва да помнят, че е голямо постижение, че европейците живеят по-дълго. Но разплатата за това е, че европейците ще се налага да работят и малко по-дълго, преди да започнат да планират партито по случай пенсионирането си.

 

Най-четените