Най-трудната дума | webcafe.bg
Webcafe

Най-трудната дума

Драго Симеонов 20.11.2013, 16:04 (обновена 14.10.2016, 12:47)
Сергей Станишев

Снимка: © Impact Press Group

На 16 ноември ораторът Сергей Станишев реши да изиграе най-ефектният фокус, на който партията-столетница е способна - да поеме историческа отговорност

Още в средата на 70-те Елтън Джон обясни на всички защо "съжалявам" изглежда е най-трудната дума. По онова време Сергей Станишев още е бил средношколец, но все на някакъв етап трябва да е чул парчето.

В него изрично се дават указания, че когато държиш някой да те обича и да му пука за теб, а в същото време те пронизват светкавици, щеш-не щеш, колкото и да ти е сложно, трябва да помолиш за извинение. И притиснат от обстоятелствата лидерът на социалистите го направи от трибуната на един "исторически" митинг. Всъщност не съвсем, човек лесно може да се подведе. Той не поиска извинение, той си го даде.

Българският език крие в себе си една особеност, на която отдавна не обръщаме внимание, а е важна. Желанието за оневиняване може да бъде представено като молба и в такъв случай свалянето на отговорността не е в ръцете на съгрешилия.

Той поднася своето съжаление, но е в пасивна роля; актът на опрощение зависи от милостта и волята на помоления: "извини ме" (освободи ме от вината) е форма на покаяние. Отговорът на молбата остава в полето на надеждата, но с действието си виновният поне демонстрира смирение.

От друга страна "извинявам се" (самоосвобождавам се от вината) е съвсем друг вид израз. Тук възвратната форма, която някога е съществувала, за да акцентира върху личната отговорност, се е трансформирала в самодостатъчност.

Активното действие арогантно е присвоено, другият, пред когото си съгрешил, сякаш не съществува. Ти вече си в състояние сам да премахнеш прегрешението си с помощта на магическа фраза, оневиняваш се без неудобството и несигурност да зависиш от онзи, когото си наранил.

На 16 ноември ораторът Сергей Станишев реши да изиграе най-ефектния фокус, на който партията-столетница е способна - да поеме историческа отговорност. Нещо, което стотици хиляди наши сънародници цял живот очакват, а мнозина и не дочакаха. Явно моментът, в който това е единственият начин да бъде чут, искан и обичан (както твърди парчето на Елтън ) е настъпил.

И вместо "историческите" дума да бъдат внимателно обмислени и изречени с необходимата куртоазия (за искреност изобщо не ни се мисли), те бяха вкарани в конструкция, в която акцентът падна на кебапчета и власт. И естествено - имаха възвратната форма "извиняваме се", не "извинете ни".

Ноторният лингвистичен квестор Местан се юрна да целува партньора си в управлението, с което всъщност замени нелекият акт на опрощаване с валидиране на самооневиняването; той просто изигра своята роля в сценичния трик.

Дали българските турци имат все още нужда да бъдат помолени за прошка или това действие е толкова закъсняло, че вече е изгубило смисъл, е обект на друга дискусия. По-ключовото тук е, че дори в безизходица БСП все още не умее да моли за извинение и да бъде смирена пред грешките си.

Дори когато отговорността на вината се превърне в пречка за развитие, извинението им е арогантно и нескопосано. А невъзможността да помолиш за прошка както трябва, да се покаеш адекватно за това, което си извършил, е най-ясният белег, че изобщо не си даваш сметка какви си ги надробил и най-вероятно си опериран от чувство за вина. Тъжна, много тъжна ситуация, както казва Елтън Джон и с право допълва: "и става все по и по абсурдна"...

Oще: възродителен процес  дпс  извинение  лютви местан  сергей станишев  турци 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 24.08.2013, 10:35

4 ElenaStoyanova | 25.11.201308:28

Уважаеми Г-н Симеонов,
Извинявам се, извинете ме.. да, има разлика, и аз Ви благодаря ,че я посочихте. В повечето случаи, ние не внимаваме с кои думи говорим на другите и на себе си.
Но в същото време, дори формата да е безупречна, ние ги употребяваме лесно, измиваме си с тях ръцете, без да изясним реалното им значение, и това оставя чувство на манипулация.
Когато се извиняваме, е необходимо да споделим как се чувстваме от станалото, и коя наша нужда не е била задоволена.
Пример: Знаеш ли, чувствам се тъжна, защото това, което казах ( или направих) не съвпада с моята нужда да се отнасям с респект към приятелите си.
Това комуникира ясно извинението, без да е необходимо да хвърляме една дума и да изчезваме. Също така,този начин е важен, защото извинението идва от място на запазено достойнство, и изключва моралистичната оценка и самооценка ( в игрите" кой е прав","добър-лош", всички губят).
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.08.2012, 09:17

3 pixie | 22.11.201308:01

Да се плюе не е толкова трудно.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.08.2012, 09:17

2 pixie | 22.11.201308:00

Няма значение кой какъв e, а какво прави и оставя след себе си. Елтън Джон е написал и изпълнява една вечна песен, която няма да остарее, защото е супер. А пък, scuba, теб кой те е чувал?
Иначе като изключим многословието на Драго, статията е добра и вярна.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.08.2012, 16:39

1 scuba | 22.11.201307:06

Тъжна словесна еквилибристика.
Пък Елтън Джон е педераст,гей,обратен,или както ви е удобно.
   

оценка

+0 -5

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.