60 деца в една класна стая? | webcafe.bg
Webcafe

60 деца в една класна стая?

Webcafe.bg , По NYT
12.01.2011, 17:12 (обновена 14.01.2011, 12:43)
майкъл блумбърг, училище

Снимка: © Getty Images

Кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг на посещение в училище в Бруклин

Шестдесет деца в първи клас могат да бъдат доста шумни - понякога прекалено шумни, за да може учителят да обясни урока.

Така че докато чака учителят да дойде, едно малко момиче подрежда дребните монети, които са й били дадени, за да се упражнява в изваждане, във формата на усмихнато лице. Друго разтърсва монетите в пластмасова торбичка. Избухва шумен спор за липсваща нечия монета.

"Не знаем какво би трябвало да правим, но учим за математиката", казва 6-годишната Теа Бърнет.

В другия край на стаята втори учител - Дженифър Максорли, успешно кара най-слабите ученици от класа да казват броилки. Но когато тя се навежда напред извън стола си, за да напише дума върху триножник с дъска, 6-годишно момче го премества и тя пада, когато се опитва да седне отново.

"Джамир, седни", казва Максорли, която не е пострадала, но е смутена. "Можеше да се нараня много сериозно." След това друго момче побягва и се опитва да се скрие под триножника. Някой взима от монетите на другите. Шумът става все по-оглушителен.

Колективна независимост и себеизразяване в час

Всичко това са ранните етапи на смел образователен експеримент, провеждащ се в Краун Хайтс, Бруклин - който според създателите му ще доведе до революция в начина, по който учениците учат, и в подготовката на учителите. Вместо да назначава един учител на около 25 деца, "Ню Америкън Академи" започва учебната година с четирима учители в голяма, отворена класна стая с 60 ученици.

Училището акцентира върху независимостта на учениците, вместо върху водените от учители уроци. Предпочитат се научни изследвания и експерименти пред механично запомняне и се залага на свободата и себеизразяването вместо на стриктното възпитание и дисциплината. Основателят - Шимон Уаронкър, разработва идеята заедно с няколко други студенти, завършили Харвард. Вдъхновението за проекта по негови думи идва от "Филипс Ексетър Академи", елитно частно училище в Ню Хемпшир, където учениците в малки класове работят в сътрудничество и водят дискусии на кръгла маса.

Уаронкър обаче решава да изпробва този модел в една от най-трудните среди за обучение в САЩ - в основно училище в беден район, където 20 процента от децата е установено, че имат емоционални, физически или учебни проблеми. По негови думи идеята е да се докаже, че неговият метод би помогнал на всяко дете и би могъл да бъде масово използван и на други места. "Не исках да създавам среда, която не е реална за всички останали - и след това да се хваля с успехите си", коментира той.

А предизвикателствата наистина са сериозни. Изправен пред неконтролируеми ситуации в класната стая, 42-годишният Уаронкър се налага да преосмисли идеята си, че неговият модел би свършил работа дори при най-неуравновесените деца. През януари три буйни деца са преместени в по-дисциплинирана среда; седем други първокласници се преместват сами или напускат, което намалява размера на класа до 50 деца.

Новият метод за обучение има дългосрочна стратегия

"Ню Америкън Академи" започва със 126 деца от детската градина и първокласници - и поне осем възрастни в класната стая, включително стажант-директори и помощник-преподаватели, работещи с децата с увреждания.

Училището ще се разширява с по един клас годишно, докато достигне пети клас - а учителите ще остават със същите деца всяка година, за да носят отговорност за обучението. Няма зам.-директори, административни ръководители или преподаватели по изкуствата, от което се пестят пари за заплащане на останалия персонал.

Уроците се провеждат по сложна, хореографска схема. В детската градина с размери 185 кв.м. например всяко дете се определя към "школа" - групиране по ниво на знания и умения, както и в друга група по цвят: синьо, червено или зелено.

На всеки около 40 минути децата се прегрупират в различна част на помещението. По време на посещение през ноември наблюдатели са отбелязали, че всяко преместване кара децата да стават, да тичат, разговарят, след което отново да утихват.

Укротяване на опърничавите деца

"Това е най-трудният момент от деня", казва Лорейн Скорсон, главен учител в детската градина, докато осем възрастни се опитват да строят децата в полукръг за групово четене. "В ранната детска възраст излизането от една тема е много трудно, а преминаването към друга дейност - не по-малко затруднително."

Скорсон има 23-годишен опит като преподавател - и има почти магически подход, който кара децата да слушат задълбочено, когато тя обяснява как бананите пътуват от чуждестранните земи до местните магазини. Но останалите учители, които носят основния товар по същинското обучение, имат повече проблеми с това да привлекат вниманието на децата, които лежат на килими и гледат в тавана, или си играят с коланите си или връзките на обувките си в края на уроците.

"Бляяяяк", изпищява момче на име Итън, когато научава, че класът ще засади бананово дърво по-късно през деня. Другите деца започват да имитират звука, който са издавали преди. "Итън, престани", казва учителят Пепе Гутиерес. "Не разбирам защо пищиш."

При първокласниците е по-трудно, тъй като учителите са недотам опитни и има повече буйни деца. През първите два месеца на работа на училището, ученик оскубва кичур от косата на преподавател, а медицински екип е викан на два пъти да успокоява дете.

Осем седмици след началото на годината единственото нещо, създадено от ученици, което се вижда на боядисаните в синьо стени, е плакат с ръчно оцветени отпечатъци от ръце и думите "Ръцете не са за удари".

Да преподаваш на израсли в градската джунгла

"Много от децата вече са изкарали една година в нещо, което бих нарекъл природно състояние, което Русо описва, говорейки за хората извън цивилизацията", разказва Уаронкър, имайки предвид опита на децата в обикновените детски градини.

Петнадесет деца все още не могат да различават буквите, а само една трета от тях са с познания на ниво първи клас. "Налага се да си поизцапаме ръцете - това е същинска фронтова линия."

В предната част на стаята учителят на първокласниците Катлийн Киърнс се мъчи да накара нейните 20 ученици да разберат как се използва схема за класифициране на сходствата и различията между двама герои от книга.

Около половин дузина ученици отказват да седят на местата си. "Имам нуждата да бъдеш тук, работата ти е да бъдеш тук", казва тя на едно от децата, опитвайки се да ги убеди да слушат. След часа тя споделя: "В края на деня съм направо скапана."

Това е същата борба, пред която са изправени всички учители в първи клас навсякъде, но разликата според Уаронкър е, че в неговото училище това става открито. Другите учители могат да предлагат съвети и да се намесват, а също така разполагат с 90 минути време за съвместно планиране на уроците всяка сутрин.

Интензивното сътрудничество по негови думи ще доведе до това неговият модел, макар той все още наистина да е в фазата на "пробите и грешките", в крайна сметка да надделее над другите.

С упорство все пак се стига до резултати

През последния месец има сериозно подобрение спрямо преди. Децата изглеждат по-концентрирани по време на часовете. Джамир предпочита да си играе с моливите си, вместо да попълва контролното си по броене, но все пак си седи на мястото, а друго дете пита дали той няма нужда от помощ. Едно момче се разплаква, но не защото някой го е блъснал, а защото иска да е негов ред да напише отговора си на дъската.

"За тях е трудно, за всички нас е трудно", коментира главният учител на първи клас Кийма Флорни за колегите си, "но все пак се справяме успешно."

Догодина Уаронкър е решил да наеме по-опитни учители, тъй като очакванията му новаците да се учат бързо от главните учители не са се оправдали. "Така добавих допълнителни стресиращи фактори, които не би трябвало да са налице", заключава той.

Повечето от преподавателите твърдят, че моделът на училището би показал добри резултати с течение на времето. Някои родители хвалят инициативата за включване и усилията да се предлага нещо различно. Но един баща, който изтегля от обучение дъщеря си, коментира, че това училище не е подходящо за нея заради поведенческите й проблеми.

Учителката на първокласниците Даниела Шьонбък, която е провеждала часа с монетите през ноември за Теа и 19 други деца в отсъствие на главния учител, споделя, че се успокоява след трудни дни с мисълта, че ще има години пред себе си, в които да гради напредък с учениците си. През януари тя вече води редовен сутрешен урок по френски.

"Важни са малките моменти", казва Дженифър Максорли - учителката, която падна, след като й дръпнаха стола. "Все още пробваме и научаваме какво работи за тези деца - и това, което върши работа днес, не винаги е от полза на следващия ден."

Oще: деца  експеримент  образование  обучение  сащ  училище 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

2 Harry | 15.01.201113:29

Тия американци какво само измислят!? Светът е измислен отдавна, просто трябва да се спазват правилата (и да не се прекалява с наркотиците)! Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

1 Mile Manolov | 13.01.201113:31

Сега остава да изобретят и леглата на 2 етажа и старшините ^^
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.