Франция навлиза в огромен експеримент: как да разнообрази свръхзапълнените с бели студенти т.нар. "grandes ecoles" - елитните университети, които произвеждат френския елит | webcafe.bg
Webcafe

Елитните университети във Франция се открехват за плебса

Webcafe.bg , По NY Times 03.07.2010, 11:00 (обновена 04.07.2010, 09:44)
Африкански жени

Снимка: © Getty Images

За цветнокожите и децата на емигрантите е почти невъзможно да влязат в елитните френски университети

Франция навлиза в огромен експеримент: как да разнообрази свръхзапълнените с бели студенти т.нар. "grandes ecoles" - елитните университети, които произвеждат френски лидери на всяка крачка и където учи елитът на нацията. И Ризан ел Язиди е един от пионерите.

По предложение на президента Никола Саркози, който се опитва да реформира образователната система, 30% от учащите се във въпросните учебни заведения вече трябва да идват от семейства с ниски доходи. Колежите посрещнаха на нож идеята на Сарко с аргумента, че това ще повлияе на високите им стандарти...

Дъщеря на грижовни родители от Северна Африка, израсла в трудното североизточно предградие на Бонди, Язиди е включена в пробна програма, ориентирана към подпомагане на умни деца с беден произход. Целта е да се преодолеят огромните културни пречки, които често водят до провали на ключовите изпити за постъпване в университет.

Свобода? Равенство? Братство?

"Засега още сме малка група, но когато има още като нас, ще настъпи реален напредък, казва 20-годишната Язиди. Но е нервна. "Ние имаме късмет, но за нас рискът е голям," коментира тя. "Може никога да не успеем да влезем в добро училище".

Тъй като постъпването в най-добрите университети на практика гарантира добра кариера доживот, правителството подтиква образователните институции да повишат приема на студенти на стипендия до 30% - повече от три пъти над настоящото ниво в най-селективно подбиращите възпитаниците си висши училища.

Опитите обаче се посрещат с опасения от самите университети, чиито управи смятат, че така ще се размият високите им стандарти. Наред с това пораждат масово и гняв сред французите, които се боят, че това означава да се върви срещу френския идеал на меритокрация*, където не се обръща внимание на раси, религии и етноси.

Все пак "Свобода, равенство, братство!" е издигнат именно във Франция...

Франция се възприема като страна с "републикански добродетели," меритокрация, ръководена от добре обучен елит, който излиза от изключително конкурентна образователна система. Във върховата й точка са т.нар. "grandes ecoles" университети - около 220 институции с различна насоченост. На самия връх на тази пирамида са шепа известни институции, които приемат няколко хиляди студенти годишно, всички от които минават през невероятно конкурентна изпитна битка, за да постъпят в тях.

Как се самовъзпроизвежда богатият бял елит

"Във Франция семействата празнуват приемането в такъв университет повече дори от завършването му," казва Ришар Дескоен, който ръководи най-либералната от тези институции - Института за политически науки в Париж, известен още като Sciences Po. "След като преминеш изпита на 18 или 19 години, в останалата част от живота си ти си част от него."

Резултатът, по думите на критиците, е самоподдържащ се - и самовъзпроизвеждащ се, елит на богати предимно бели хора, които осигуряват на собствените си деца социалните умения, финансовата подкрепа и културните познания, за да издържат входния конкурсен изпит. Те се явяват на него след 2 години интензивно обучение в скъпи подготвителни училища след гимназията.

Проблемът не е само в тясната основа на този елит - а в самодостатъчността му. "Франция има много проблеми с иновациите," казва Дескоен. Тези, които издържат тестовете, "са изключително умни и интелигентни, но въпросът е: Креативен ли си? Имаш ли желание да се изложиш на риск? Да водиш битка?" А това са качества, които рядко, а и няма как, да се проверяват на изпити.

Но висшите училища се боят, че правителството ще подкопае постиженията им в името на социалното инженерство и казват, че процесът трябва да започне по-надолу в образователната стълбица. Държавата, според тях, би трябвало да търси бедни ученици с потенциал и да им помага да постъпят в подготвителни училища.

От студентите във френското висше образование 2.3 млн. души около 15% посещават елитните университети или подготвителни училища. Но половината от възпитаниците на подготвителните училища се провалят и постъпват в обикновени университети.

През 2001 г. 52-годишният Дескоен, който с удоволствие признава, че се е провалил два пъти на конкурсния изпит, преди да влезе, започва своя собствена програма за развитие, която да подпомогне студенти от семейства със скромни възможности да постъпят в Sciences Po.

Миналата година университетът приема 126 студенти със стипендия от общо 1300 души прием, като 2/3 от тях имат поне един родител, който не е от френски произход, казва той. Но и това е доста далеч от желаните 30 на сто.

Бъдещите лидери - вече и от потомци на имигранти

22-годишната Хурия Хемис предстои да завърши право в Sciences Po. Дъщеря на алжирски родители, израсла в бедното парижко предградие Сен Дени, тя е лансирана за специалната подготвителна програма от учител от гимназията. Тя иска да стане съдия, "защото тогава имаш директно въздействие върху живота на хората." Много от възпитаниците на Sciences Po ще станат лидери на Франция, казва тя, "и това, че ние сме тук, им дава друга гледна точка."

23-годишният Уалид Факир, който завършва финанси, коментира, че "е много опасно за Франция да си затвори очите и да каже: "Равенство. Ние имаме най-добрите ценности в света!" Не е достатъчно. Трябва също така да има и равни шансове."

Но други елитни университети са по-специализирани от Sciences Po. Те се концентрират върху инженерни науки, бизнес-мениджмънт, публична администрация и са по-притеснени от правителствената програма.

52-годишният Пиер Тапи е ръководител на една от най-елитните бизнес-школи в Европа - ESSEC, и председател на Конференцията на елитните висши училища, представляваща 222 институции.

Въпреки че споделя целите на правителството, той коментира, че има доста дълъг образователен път преди конкурсния изпит. "Не можем да ставаме изкупителната жертва на демагогски решения, тъй като ние сме най-добрата и най-известна част от цялата система," заявява той.

56-годишният генерал Ксавие Мишел ръководи Политехниката, едно от най-добрите инженерни висши училища във Франция, което е под егидата на Министерството на отбраната. Университетът осигурява изключително конкурентна среда - и възпитаниците му минават през основно военно обучение и маршируват на паради, носейки т.нар. бикорна - заострена шапка, прочута от времето на Наполеон, който поставя училището под военен контрол през 1804 г.

"Основният принцип за нас е, че студентите имат възможността да вършат работа тук, която е много трудна," с много математика, физика и естествени науки, като много малка част от това е базирана на културни познания, коментира Мишел. И сега университетът приема само 500 студенти годишно - почти 10% от специално обучените за постъпване там кандидати. "Не искаме да взимаме студенти в училището, които има риск да се провалят," твърди той. "Можеш да изпуснеш нишката много бързо."

Все пак - Харта за равни възможности

Въпреки опасенията си, през февруари Конференцията на елитните висши училища под сериозен натиск подписа "Харта за равни възможности" с правителството, която ангажира университетите да се опитат да постигнат 30-процентния прием със стипендия преди 2012 г. В противен случай са изложени на риск от загуба на част от държавното финансиране.

Но въпросът как да се стигне до това остава спорен. Има сериозен проблем как да се отчита разнообразието в страна, където всички граждани се приемат за равни и няма официална статистика на база раса, религия или етнос.

Целевият процент не може да бъде наречен "квота," което носи привкуса на САЩ и има утвърждаващо действие. Вместо това тук има презумпция, че по-бедните граждани ще са с по-разнообразен етнически произход, като сред тях ще има много по-голям процент мюсюлмани, цветнокожи и емигранти второ поколение.

Министърът на висшето образование Валери Пекрес твърди, че французите, които растат в бедни квартали, изпитват еднакви трудности - без значение от какъв етнос са.

Но правителството проверява също дали настоящият изпитен тест не зависи прекалено много от познаването на френската история и култура. "Обмисляме до каква степен тези тестове имат социално дискриминативен характер," казва Пекрес.

"Искам един и същ конкурсен изпит за всички, но не изключвам тестовете от конкурсния изпит да еволюират, с цел голямо социално отваряне и по-добро отчитане на интелигентността на младежите," смята министърът.

Правителството заедно с групата на Тапи се стреми да унифицира и разшири отделните програми за подпомагане, въведени от различните университети. Копирана донякъде от тази в Sciences Po, посещаваната от Ризан ел Язиди програма се опитва да даде шанс на умните деца, да им даде по-високи цели и да им помогне да постъпят в подготвителни училища. Около 7000 гимназисти в момента са включени в нея, но е твърде рано да се каже дали тя ще доведе до голям брой успешни кандидати.

Наблюдавам как 10 от възпитаниците, всичките деца на имигранти, се подготвят да издържат специален конкурс за елитно висше бизнес-училище, вместо да се окажат директно на трудовия пазар. Преподавателят им Филип Дестел ги кара да "изглеждат по-самоуверени" на устните изпити и "да не се боят да имат мнение." На единия от кандидатите той казва: "Ти имаш отговорите, но не вярваш в самия себе си."

22-годишният Салуму Кейта е разговорлив и общителен, но се притеснява за познанията си по математика. "Трябва да докажем нещо," казва той. "Има един поглед, с който винаги ни гледат, едно нескрито съмнение - "Ще може ли той да се адаптира?""

Ава Драме е на 22 години, родена във Франция дъщеря на африкански родители, уверена и общителна. "Нямам нищо против да бъда опитно свинче, стига експериментът да проработи," заявява тя. "Достигането на това ниво беше немислимо преди, а мога да си представя да отида и още по нависоко. Изпълнена съм с мечти"...

*Меритокрация (от латинското merito, "заслужил", и старогръцката kratos, "власт") - форма на държавно управление, основаваща се на участие в управлението на способните (заслужилите).

Исторически пример за това е начинът на избиране на военачалници от Чингис хан, който вземал за военачалници хора, показали талант и смелост в боя.

Oще: елит  колежи  образование  франция  цветнокожи 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.