Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Запада може да се съюзи срещу Русия, но...

Китайският лидер Си Дзинпин, който не е забравил геополитиката от "XX век", специално подчерта ценността на "взаимоизгодното сътрудничество със САЩ" на срещата си с Барак Обама
Дали светът не става свидетел на ново глобално съперничество между Русия и САЩ, породено от Украйна Снимка: Getty Images
Дали светът не става свидетел на ново глобално съперничество между Русия и САЩ, породено от Украйна

САЩ убедиха западните си съюзници да изхвърлят Русия от Г-8, но е нужно сътрудничеството и на развиващите се страни, за да се избегне нова студена война

Сянката на историята надвисва тежко с разширяването на геополитическите последици от украинската криза.

Рискът от война между великите сили беше основният страх през Студената война, но този страх изчезна с разпада на СССР и края на съперничеството между политическите блокове. Но дали Хага не стана свидетел на зараждането на ново съперничество, предизвикано от събитията в Украйна?

Централен въпрос в Хага беше създаването наново на Г-7 като единен Западен блок

От 1998 насам, Г-7 бе разширен, така че да включва и Русия - като част от по-мащабните усилия да бъде включена тя в система за стабилен международен ред. За известно време този подход изглеждаше мъдър: дава се на Русия място на масата за преговори в замяна на конструктивно поведение в международната система - и до известна степен той вършеше работа.

Тази седмица, като част от реакцията на Запада срещу анексирането на Крим, Русия бе изключена. "Не е голяма трагедия", сви рамене руският външен министър Сергей Лавров. Вероятно да, но Русия полагаше доста усилия да бъде приемана като пълноценен участник в Г-8.

Другите руски висши политици заеха по-отбранителна позиция, твърдейки, че Г-8 няма механизъм за изключване на член - и те ще продължат подготовката за срещата на Г-8. Тя обаче би била доста самотна среща, ако се състои, защото държавните глави на членките на Г-7 се договориха да се срещнат без Русия през юни.

Ако Западът отново се консолидира под формата на Г-7, Русия пробва различен подход за засилване на международната си позиция. От най-ранните дни на кримската криза, Русия засили контактите си с Китай и Индия - и разчиташе на тях да подкрепят позицията й в Крим.

Хага осигури допълнителна възможност. Срещата на световните лидери от всички региони означаваше, че имаше възможност за среща на високо равнище на BRICS - тоест Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка - група от набиращи сила държави, понякога стремящи се към позициониране като конкурент или алтернатива на Запада.

Русия не успя да постигне напълно целите си, но срещата на BRICS в Хага беше предупреждение за Вашингтон

Русия се стремеше към силна подкрепа от BRICS за действията й в Украйна, и не успя да я получи; изявлението на BRICS беше деликатно и дипломатично в най-лошия смисъл на думата. (Доста разочароваща позиция от Индия и Бразилия, които не се поколебаха да разкритикуват американската интервенция в Ирак преди десетилетие, но все пак не и това, към което искаха руснаците.)

Русия обаче получи по-силна подкрепа по един основен въпрос - BRICS ясно отхвърли идеята за санкции като реакция на нестабилността в Украйна. Което не е изненада: Западът лесно забравя, че Индия, Южна Африка и Китай са били подложени на западни санкции в близкото минало, което ги прави изключително негативно настроени към това политическо средство.

Тези събития илюстрират основни теми в международните отношения - САЩ може да накара западна коалиция да реагира на Русия, но това не е достатъчно. Действията и реакциите на Китай и Индия и останалите развиващи се страни също имат значение.

Засега те са раздвоени: те изобщо не одобряват руския авантюризъм в Крим (потвърждение за което е нежеланието на Китай да се присъедини към руското вето за резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, заклеймяващ анексията).

Те обаче не одобряват и заздравяването на западното лидерство в международната политика. Техният дискомфорт произлиза от следния факт: въпреки всичко, което чуваме за възхода на "малките страни", за възхода на BRICS, за изместването на силите встрани от Запада, фактите сочат, че Западът - САЩ, ЕС, основни западни съюзници като Япония - все още контролират около 70% от глобалната икономика.

Ставаме ли свидетели на зараждането на свят, разделен на Г-7 срещу BRICS?

Мнозина предупреждаваха, че вече живеем в такъв свят, или че той бързо наближава. Този извод е преувеличен, поне засега. Западът понякога рискува с действията си да сближи повече BRICS, но там има и фундаментално разделение.

Индия и Бразилия вече са имали по-близки връзки със Запада в последно време, въпреки че разкритията на Сноудън донякъде обърнаха този процес. Нещо повече, най-важната страна от BRICS - Китай, демонстрира признаци за търсене на връзки в блока.

В Хага станахме свидетели и на още едно събитие - последната среща между Обама и президента на Китай - Си Дзинпин. Има много поводи за напрежение в тези отношения, най-вече в Южнокитайско море. Има обаче и много положителни аспекти на връзката между двете страни - и двамата президенти положиха максимални усилия да ги подчертаят.

Дзинпин, който не е забравил геополитиката от "XX век", специално подчерта ценността на "взаимоизгодното сътрудничество със САЩ". Твърде рано е да кажем дали САЩ и Китай ще успеят да постигнат взаимоизгодно сътрудничество, балансиращо трайното напрежение, но има много възможности за това. Ако такова сътрудничество се случи, то ще е допълнителна защита срещу връщането към конкуренция между политически и идеологически блокове.

Има все пак тъжна ирония, че мястото на тези събития е точно Хага

Холандците през по-голямата част от последната година подчертаваха значението на града като "седалище на международното право," и чествайки историческа годишнина на своя прочут Дворец на мира - богато украсена сграда, построена със средства на Ендрю Карнеги като дом на Постоянния арбитражен съд.

Съдът бе замислен като орган, който да налага стандартите в международното право - и по този начин да се избегнат войни. Съдът стартира дейността си през 1913 г. Година по-късно, естествено, Европа стана част от брутална война между великите сили.

 

Най-четените