Страхът от бедност - основният двигател на Brexit и Тръмп | webcafe.bg
Webcafe

Страхът от бедност - основният двигател на Brexit и Тръмп

Webcafe
16.01.2017, 18:05 (обновена 18.01.2017, 15:37)
доналд тръмп, привърженици

Снимка: © GettyImages.com

Основният извод на изследването на "икономическата демокрация" на Университета в Глазгоу е, че бедността и неравенството подкопават демокрацията и водят до избора на "антисистемни" играчи

Политическите пластове в света сериозно се разместиха през изминалата 2016-а година. Първо Brexit, а след това избирането на Доналд Тръмп поставиха под въпрос широко приетите разбирания на световните елити относно силата на глобализацията и способността на либералната демокрация да осигури мир и просперитет.

Старият континент очаква още удари по приемания за най-устойчив проект на последните десетилетия, а именно Европейския съюз, като крайно-десни популисти като Герт Вилдерс в Холандия и Марин льо Пен във Франция амбициозно се стремят да настъпи дългоочаквания за тях звезден час по време на задаващите се избори.

По всичко изглежда, че съвременните общества, както тези с вече изградени демократични системи, така и онези, които тепърва създават основите на своята демокрация, са заплашени от непознати в новата история изблици на нетолерантност, ксенофобия и протекцинистична икономика.

Или, както пише британският сайт The Conversation, в свят на договори с нула-часов работен ден, където царуват Uber и Deliveroo, в настъпващата "икономика на подизпълнителите", достъпът до прилична работа и устойчив семеен доход остава основната граница между победителите и губещите от глобализацията.

Изводът, който прави Aндрю Къмбърс от Университета в Глазгоу за Тhe Converstion е, че гласоподавателите зад Brexit и Тръмп всъщност имат много общо с икономически маргинализираните гласоподаватели в стари индустриални райони по света - от Южен Уелс до Нор-Па дьо Кале, от Тайнсайд до Охайо и Мичиган.

А либералният елит, приел като ценности свободната търговия, гъвкавия пазар на труда и дерегулацията, загърбва икономическите страхове именно на тези - не малко на брой - гласоподаватели.

Те се боят основно от затварянето на индустрии и фабрики, от напилива на емигранти и от гъвкавостта на бизнеса, който с глобализацията би могъл да изнесе работата си към държави с по-ниски заплати и да ги остави без прехрана.

Това обяснява и защо тези гласоподаватели се обърнаха към доскоро немислими политици, които само преди няколко години бяха разглеждани като пълни "аутсайдери".

И действително - много от тези политици, на които западните демокрации гласуват нарастващо доверие предлагат опростенчески и изобилстващи от недостатъци политически и икономически тези.

С една дума: новите политически трендове изглеждат неотделимо свързани с това, което понякога се определя като "икономическа демокрация", според анализа на Aндрю Къмбърс.

"Икономическата демокрация" се занимава с това до каква степен е разпределена в рамките на обществото икономическата власт и колко контрол и финансова сигурност имат хората в живота си.

В рамките на изследването на тези тенденции, Университетът в Глазоу предлага индекс на "икономическа демокрация" в 32 държави по света, всичките членки на ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, ОИСР, която се състои от 34 членки, но Турция и Мексико са пропуснати, защото за тях има твърде много липсващи данни).

Но в новия индекс за "икономическа демокрация" са добавени освен традиционно присъстващите показатели за нивата на влияние на профсъюзите и степента на кооперативна собственост в една държава, още три различни показателя: "работно място и права на заетите", "разпределение на икономическата власт" и "прозрачност и демократично ангажиране във вземането на макроикономически решения".

Втората графа - "разпределение на икономическата власт" - включва множество фактори - от силата на финансовия сектор, до степента, в която данъчните власти са централизирани.

Третият фактор "прозрачност и демократично ангажиране във вземането на макроикономически решения" взема предвид корупцията, отчетността на финансите, прозрачността на централната банка в съответната държава, както и различни форми на участие на социалните партньори в оформянето на насоката на политиката.

Онова, което се забелязва първо, е основната разлика между по-"социалния" модел на северноевропейския капитализъм и между пазарните принципи англо-американски модел.

Вероятно заради по-високите нива на социална защита, права на работещите и демократично участие във вземането на икономически решения, скандинавските държави са сред тези с най-добри резултати в този индекс.

Обратното важи за по-дерегулираните, концентрирани и не толкова демократични икономики на англоезичния свят.

САЩ се класират особено ниско по този индекс, като само Словакия е след тях. Великобритания заема чак 25 място от 32 възможни.

Интересно е, че Франция се класира относително високо. Това класиране отразява силните нива на защита на работните места и участието на служителите във вземането на корпоративните решения. А фактът, че крайната десница е силна във Франция от доста години, показва, че популярността й произлиза от расовия въпрос поне толкова, колкото и от икономическите фактори.

И все пак основните кандидати за президентския пост Франсоа Фийон и Еманюел Макрон се ангажират с намаляване на социалните защити на Франция. Точно тези защити често биват обвинявани - без особени реални доказателства - за бавните темпове на създаване на работни места в страната.

Има ясна и недвусмислена опасност и там, и в Холандия, продължаващото ангажиране с подобни неолиберални пазарни политики да тласне гласоподавателите от работническата класа още повече към Льо Пен и Вилдерс.

Една от забележимите разлики в индекса е между резултатите на Австрия и Германия, въпреки относително сходните им методи на икономическо управление.

По-ниското класиране на Германия отразява нарастването на несигурността на трудовия пазар и по-ниските нива на защита на работните места, особено за почасовите работници като част от пазарните реформи на трудовия пазар през 90-те години, наложени след обединението на Германия.

Индексът също така подчертава относително ниските нива на икономическа демокрация в "икономиките в преход" на Източна Европа.

Много интересно изключение е Словения, която заслужава допълнителен анализ, според текста в The Converstaion. Нейните показатели отразяват както относително стабилния й преход от комунизъм и гражданска война в бивша Югославия, така и продължаващото присъствие на елементи на активно гражданско общество в профсъюзното и кооперативното движение.

Южноевропейските икономики също така като цяло се класират след северноевропейските държави, както и след Япония.

Индексът доказва убедително, че ксенофобските политики вероятно са свързани с променящите се нива на икономическо участие и власт - въпреки данните за Франция.

Учените констатират, че колкото по-големи са бедността и неравенството в една държава, толкова по-ниски са нивата на икономическа демокрация.

Тези констатации показват например, че предвожданата от Англия и Америка атака срещу профсъюзите и гъвкавите политики на пазара на труда всъщност увеличава бедността и неравенството, като орязва социални защити и помощи и повишава индивидуалната несигурност на работното място.

Въпреки че самата ОИСР доскоро отстояваше тези политики, страните с високи нива на икономическа демокрация като Норвегия, Дания и Исландия имат много по-ниски нива на бедност от държави като САЩ и Великобритания.

Крайнодесният популизъм бележи възход навсякъде, включително и в Скандинавските държави, но Brexit, Тръмп и по-сериозното изместване на гласоподавателите към крайната десница в Източна Европа са съпътствани от намаляваща икономическа сигурност и права на работното място, от разединени, разпадащи се или практически неработещи профсъюзи и кооперативи, и от концентрацията при вземане на икономическите решения у финансовите, политически и корпоративни елити.

Учените ще продължат да следят тези резултати и в бъдеще, за да установят как те ще се променят с течение на времето.

Или както обобщава Aндрю Къмбърс - ще е интересно да разберем как ще се развие корелацията между икономическа демокрация, бедност и модели на гласуване в предстоящите години.

А онези, които търсят отговор на какво се дължи кризата в либералната демокрация, е много вероятно е да го открият в показателите от индекса.

Oще: brexit  анализ  демокрация  доналд тръмп  източна европа  икономическа демокрация  индекс  индекс на икономическата демокрация  мексико  оиср  политики  сащ  скандинавски страни  словакия  словения  тръмп  турция  университет в глазгоу  франция 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 30.09.2014, 14:15

9 Туурчинов не Турчииноф | 07.02.201717:46

Свободна търговия, либерален модел и т.н. си е прах в очите. Всички тези елити всъщност паразитират на основата на световната печатаница на пари, към която са присламчени по политически причини. Тръмп им спира кранчето, защото повече неможе да се печата без да се разрушат основите на световната икономика. Пари за нищо за едни и незаслужена бедност за други ще доведе до революция в някоя от големите държави.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.01.2016, 12:46

8 7 | 17.01.201712:11

И още:

China/Hong Kong was ranked the most competitive nation in the world for 2016, followed by Switzerland, the US, Singapore and Sweden. Denmark, Ireland, the Netherlands, Norway and Canada completed the top 10.

Да им се чудиш, с тия данъци и социална политика шведи, датчани и норвежци, как го правят... Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.01.2016, 12:46

7 7 | 17.01.201712:06

Относно скандинавците:

When it comes to attracting, developing and retaining business talent, nobody does it better than Copenhagen.

The newly-released 2017 Global Cities Talent Competitiveness Index (GCTCI) ranked Copenhagen first ahead of Zurich, Helsinki, San Francisco and Gothenburg. It’s the first year that the GTCI has included cities.

Статистика, нищо лично. Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.03.2012, 15:57

6 Шебек Хасан | 17.01.201711:55

Най-главната причина и за Брексит, и за Тръмп, и за други работи е, че неолибералния комунизъм премина всички граници и нещата вървят към световен срив и дори трета световна война!
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 07.01.2016, 12:46

5 7 | 17.01.201711:27

Супер са си скандинавците.
Дръпнали са на светлинни години пред голяма част от света.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.03.2014, 11:14

4 prqkor | 17.01.201711:07

Що ти некакъв борец ли си ? За какво се пребори ? Да фанеш рейса и да идеш на работа ли ?
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 12.09.2012, 22:25

3 Уточнител | 17.01.201710:58

Да бе, затова скндинавците са стигнали крайната фаза на дегенерация, нищо не става от тях. в скоро време ще се сгромолясат. Там системата ражда хора неспособни на нищо извън тази система, една стерилна обстановка, която създава плужеци, а не борци...
   

оценка

+1 -2

Регистриран на: 07.01.2016, 12:46

2 7 | 17.01.201710:00

Дам, въпросните учени са стигнали до грандиозно просветление.
Откриха, че храната е хранителна, а водата е напоителна.
А къде е прогностиката? Чакаме само да отчитаме очевидни неща? Тнх.
"Двубоят на века", естествено е пропуснат в техните констатации, това е забранена територия на анализ, напълно отделен феномен и пр. Икономиката си съществува сама за себе си, тя лети в балон, пълен с горещ въздух...Усмивка
БТВ, словенците са добре и поради това, че британците здраво са инвестирали там при промените. Сега, обаче, са в потрес, заради Брекзит. Такива ми ти работи...
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 03.03.2014, 11:14

1 prqkor | 17.01.201708:35

Няма страх , бедността е факт. От както влязохме обедняхме , говоря за средния и малкия бизнес , говоря за редовия гражданин , който работи в тоя бизнес. Държавните служители , корпоративните лакеи са си супер. "Европа на две скорости" е невъзможна. Излизането на Англия е голям провал , но не забравяйте Англия и Франция са воювали стотици години. Нещо друго ,Англия няма как да бъде част от нещо доминирано от Германия.
Англииската империя няма сметка от силна Европа , Европа в съююз(икономически) с Русия , за това дръпнаха своята карта от пасианса , ход замислен от самото начало. Именно за това не махнаха лирата.
Много долни , ако не са отишли римляните до там и до днес да са с препаски.
Държави като Франция , Германия , Испания , Италия ,Швеция , Норвегия трудно ще се провалят.
   

оценка

+0 -3

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.