Извинете, това ще го дишате ли? | webcafe.bg
Webcafe

Извинете, това ще го дишате ли?

Webcafe
01.12.2017, 12:49 (обновена 03.12.2017, 18:50)
смог

Снимка: © Getty

Въздухът вече е ценна стока, но дали можем да си го позволим.

В 25 града в страната редовно се замерват нива на фини прахови частици (ФПЧ) над пределно допустимите. Т.е. въздухът, който се диша там, е мръсен.

Само като пример - според ежедневния бюлетин на Изпълнителната агенция по околната среда за 30 ноември, превишения на концентрацията на ФПЧ10 е имало на няколко места в София. Става дума за кварталите "Дружба", "Надежда" (почти 3,5 пъти над нормата), "Хиподрума", "Павлово" и "Младост". Въздухът е бил мръсен и в Несебър, Ловеч, Пловдив и Сливен, както и в квартали на Русе и Бургас.

И това е редовно явление всяка зима, когато температурите паднат, много хора започнат да палят печки и камини, а движението в големите градове става още по-натоварено.

За пореден път институциите у нас спят и чакат темата за пореден път да влезе в новините, за да започнат не да прилагат мерки, а да обсъждат такива.

Бездействието по проблема намира отражение и в това, че в началото на април Съдът на Европейския съюз осъди България. Причината е систематичното превишаване на допустимите норми за замърсяване с ФПЧ, както и липсата на ефективни мерки за справяне с проблема в периода 2007-2014 г.

Да, мръсният въздух у нас не е от вчера или от онзи ден. Но каква беше реакцията? Шест месеца по-късно, в края на ноември, се проведе конференция с участието на отговорните институции, за да се „набележат мерки за справяне с проблема“. А всички продължават да си дишат мръсния въздух.

Основната "опорна точка" на успокоението е, че от 2011 г. до 2016 г. превишенията са по-малко и не толкова сериозни. Представете си какво сме дишали преди няколко години и може би ще се почувствате малко по-спокойни (или не).

Проблемът всъщност има социален характер и колкото и да не ни харесва, пак опира до джоба ни.

Основните замърсители у нас са битовото отопление на дърва и въглища, както и вредните емисии от старите автомобили. Два фактора, свързани изцяло с доходите в страната и с допустимите разходи, които гражданите й могат да отделят за отопление и за транспорт.

Да се топлиш на твърдо гориво е съзнателен избор, обвързан с доходите на домакинството, а мерките за които институциите говорят, в общи линии са в насоката „да накараме хората да купуват по-качествени дърва и въглища“. Идеята е дървата, които се горят, да са сухи, а въглищата и брикетите да са пакетирани и с по-малко съдържание на сяра и пепел.

Въвеждането на стандарти при горивата могат да доведат до по-високите им цени, но тук пак се пропуска въпросът има ли кой да плаща. Вместо да се дава избор, той се отнема - искаш чист въздух, няма да ти е топло.

Друга "идея" (защото сякаш не можем да минем на осъществяването им) е да се отпускат помощи на гражданите, които се топлят на твърдо гориво, за да преминат те на по-скъп начин на отопление - с природен газ. Как ще стане това в негазифицираните райони? И какви ще са тези помощи, за да може човек да подмени начина на отопление в целия си дом?

При автомобилите ситуацията е същата. По данни от шефа на КАТ Бойко Рановски 86% от регистрираните в страната 3 милиона и 284 хиляди коли са на възраст над 10 години. Такава е ситуацията и при вноса - в България е предпочитано купуването на автомобил втора ръка, а едва 14 процента от внесените коли през 2017 г. са нови.

У нас колкото по-нов е автомобилът ти, толкова по-висок данък плащаш, което е "страхотен" стимул за потребителите. Автомобилите с катализатори получават намаление на данъка си с между 20 и 50 процента, но дори това няма как да е сред основните фактори, когато дойде време да се избира кола. Всичко тогава опира до наличните средства.

Така е години наред и не се очертава нещо в потребителската култура у нас да се промени, най-вече защото тя е свързана с парите, които изкарваме.

Инстутициите на национално ниво и този път се целят в политики от рода на „нямаш ли пари за нова кола, ще ползваш градския транспорт“.

Какъв е изборът обаче пред хората, които нямат достъп до такъв? Дори в големите градове има квартали, в който пътуването с обществен транспорт е трудно или невъзможно. В по-малките то може да е направо безсмислено заради закъснения, маршрути и прочие.

Примерите сред планираните от властта мерки в тази насока са отказване на регистрации на автомобили, които не отговарят на еко-стандартите; засилен контрол при техническите прегледи, за да няма "манипулации"; както и осигуряване на стимули за закупуване на електромобили.

Последното не е лошо като идея, но колко хора имат възможността, дори с държавна помощ, да закупят електромобил? Дори тези, които имат възможност и желание, се сблъскват с недостатъчното станции за зареждане в страната. У нас на почит е бензина, а ако е евтин - още по-добре.

Парите стоят в основата на целият този порочен кръг. Очаква се в България да се купуват само по-качествени горива, както и по-нови коли. Но как да обясниш на хората, че трябва да плащат дори за въздуха, който дишат? „Въздухът има цена“, заяви и министър Ивайло Московски на гореспоменатата конференция.

Чистият въздух вече е скъпоплатено удоволствие, независимо дали можем да си го позволим или не.

Някои хора надигат глас и се опитват сами да подемат някаква инициатива, а сайтът AirBg.info развива мрежа от станции в частни домове, които следят качеството на въздуха и по достъпен начин показват какво дишаме. Цената на една станция е 79 лева, а софтуер обединява информацията в обща карта. Техните възможности стигат само до предоставяне на леснодостъпна информация за проблема, но не и за решаването му.

По-лошото е, че институциите на национално ниво прехвърлят топката върху местната власт, като същевременно признават, че общините са с лошо финансово състояние, т.е. няма как да се справят с него.

А и дори в общинския бюджет да са заделени пари за борба с мръсния въздух, понякога чисто български черти показват липсата на желание за справяне с проблема.

Като за пример за реакциите на местната власт ще посочим случай от друг град с много замърсен въздух – Пловдив. Служители на районно кметство не се бяха отзовали на сигнал за горене на автомобилни гуми (също сериозен замърсител) в ромския квартал „Столипиново“. Причината – сигналът бил подаден в „извънработно време“. Това е само малко илюстрация за това, че не трябват само пари, а и сериозно отношение.

Няколко дни след конференцията от края на ноември министърът на екологията Нено Димов представи обсъжданите мерки и пред европейския комисар по околна среда, морско дело и рибарство Кармену Вела в Брюксел. Било договорено „в най-скоро време да бъде изработен график за прилагането“ на мерките. Прах в очите на ЕС, прах и дробовете ни.

Не разбираме кой е по-големият стимул за управляващите – въздухът в населените места у нас да е по-малко мръсен или просто да се избегнат санкциите от Европейския съюз.

През януари темата ще бъде обсъждана пак с Европейската комисия, през февруари в София – също. Поредното говорене, което е трябвало да се случи много отдавна, за да не се стига до тази ситуация.

Защото макар някои от предвидените мерки да звучат добре, те са ужасно закъснели.

Нещо повече - те не са съобразени с реалността в страната и доходите на нейните граждани. Ако преживявахме икономически бум, ако усещахме повишение на заплатите си и имахме възможност да променим стандарта си, може би тогава щяхме да можем да отговорим на изискванията, които властта има към нас, за да е чист въздуха.

Но по-вероятно е да си изкараме още една зима, дишайки богатия на ФПЧ въздух и слушайки как ни се повтаря мантрата „За по-чист въздух не се грейте с печки и си купувайте нови коли“.

Но никой не ни пита можем ли да си го позволим.

Oще: европейски съд  замърсяване  зима  министерство на околната среда и водите  мръсен въздух  нено димов  отопление  стари автомобили  фини прахови частици 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 02.10.2012, 11:42

1 скучко | 01.12.201716:28

Чистия въздух струва пари. Да погледнем нещата от собствената камбанария: Домакинството ми е изцяло газифицирано, т.е. отговарям на стандарта за ползване на безвреден източник, не замърсяващ въздуха. Само че, цената която плащам е доста по висока от тези с алтернативни (твърди) горива, дето са основните замърсители. Плащам не само за самата инсталация и за продукта но и по-висок данък щото съм газифициран и уплътнил жилището си. Е, къде ми е стимула да пазя въздуха. Глобявай и облагай с по-високи данъци замърсителите, а за баланс на бюджета, стимулирай със същата сума тези, които га пазят от замърсяване.
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.