Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Точното място на разума

Целувките вече не са за тях Снимка: Sofia photo agency
Целувките вече не са за тях

Публичните им целувки са минало, прегръдките им изстинаха, обичта им изтля. Тези дни ДПС и БСП са в ролята на интимни партньори, които късат драматично. За единия е изненадващо и болезнено; той е обидно наранен от промяната, макар добре да знае с що за политически кръшкач си е легнал.

В объркването си единствената му цел сега е да отмъсти на бившия най-близък. На това дължим и емоционалната истерия на социалистите, които с всяко свое действие се опитват да уязвят доскорошното си либе, но унижават единствено себе си.

Те хем предлагат задължително гласуване, което би трябвало да ограничи влиянието на невярното Движение, хем после се отказват рязко от плода на общата им любов - кабинета Орешарски - и са готови да се пожертват в отчаяния самоубийствен акт на незабавните избори. Дори не забелязват нелепата фикционалност на желанието си, толкова ги тресе яростта.

Типично поведение на изоставена оскърбена дама

От своя страна ДПС извлече максимална полза от връзката си, задоволи нагона си за власт, забремени държавния апарат с доверените си политически сперматозоиди и вече няма нужда да имитират нежност. Целувките след секс не са за тях.

Дори венерическата болест Пеевски остана като срамно петно най-вече върху столетницата, защото ДПС гордо ще си го носи и занапред. Днес те не желаят да слушат воплите на бившата и са готови за нови любовни авантюри; дойде време за пиенето на кафе, както евфемистично се изрази Местан. И както от всеки отегчен съпруг и от него слушаме лаконични хладни обяснения и призиви за разум към бившата.

Между другото ДПС много обича да говори за разум

Под една или друга форма, това е посланието, което формацията се опитва да излъчи през годините. Дори на едни избори стигна на почти биографичния слоган: „Силата на разума на точното място". Кое обаче е точното място за проява на депесарски разум? Времево ли и е и идва ли, когато е проникнато достатъчно дълбоко в държавната администрация?

Или пък е пространствено и разумът на една безпринципна франчайз политическа организация, приела в редиците си какви ли не креатури и оперирана от чувство за срам, всъщност е в джоба? Задаваме си тези въпроси с презумпцията, че ДПС е лош семеен партньор, но дълбоко грешим.

Нима не виждаме, че серийният им промискуитет всъщност ясно говори - те не са политически жених, а разумен властови жиголо, който предлага услугите си на всеки, способен да си плати за тях. Най-лошото е, че системата ни е толкова импотентна, та рано или късно неизбежно опира до тези услуги.

Не бива да бъдем крайни в тази оценка, няма срамна професия. Политическата проституция има своето място и то е достатъчно разумно, само не бива да се бърка с истинската любов. БСП май сбърка и сега ближе лютите си рани, но така и не може да схване, че Местан и компания не са й изневерили. Такава е природата им, за тях просто е време да потърсят нов обект, на когото да предложат услугите си срещу съответна цена.

Политиката е чудесен развъдник на хора с подобна нагласа и те рано или късно достигат до бардака на Движението. Дано не обидим някого, „бардак" на турски значи чаша. А чашата на ДПС винаги е пълна, независимо дали сте оптимист или песимист. Това се казва победа на разума. Или може би над него.

 

Най-четените