Стратегията на ислямистите в Ирак | webcafe.bg
Webcafe

Стратегията на ислямистите в Ирак

Webcafe.bg, по New Yorker 18.06.2014, 17:26 (обновена 23.06.2014, 08:22)

1 от 2 снимки Назад Напред

Терористи

Снимка: © Getty Images

ИДИЛ в момента контролират около една трета от територията на Ирак

Ислямисткият ураган, който шества из Ирак в момента, се е подготвял със сигурност, още откакто САЩ проведоха инвазията си в страната през 2003 г. Това предизвика дълготрайно сектантско съперничество, преминало в гражданска война. Но отблъскващата бруталност, демонстрирана в момента от "Ислямска държава в Ирак и Левант" (ИДИЛ), е нещо повече от кърваво пиршество на отмъщението.

По времето на американската инвазия "Ал Кайда" бе на практика победена, разпръсната и дискредитирана навсякъде в мюсюлманския свят. Ирак тогава нямаше нищо общо с "Ал Кайда". В крайна сметка около 60% от населението му е съставено от шиити, а според някои статистики сунитите са по-малко от 20%.

"Ал Кайда" на Осама бин Ладен и неговата дясна ръка, а впоследствие наследник - Айман ал Зауахири, също не приемаха Ирак като вероятен кандидат за превръщане в сунитска ислямска държава.

„Ал Кайда" обаче не вземаха предвид стратегията на Абу Мусаб ал Заркауи

Бин Ладен и Заркауи са конкуренти още от епохата на антисъветския джихад в Афганистан през 80-те години на миналия век. Саудитецът Бин Ладен, заедно с египтянина Зауахири, са пълнили тренировъчните лагери на "Ал Кайда" основно с бойци, набрани от техните собствени родни страни.

През 2000 йорданецът Заркауи, който е осъждан за кражба и сексуални престъпления преди да премине в лагера на радикалния ислям, създава собствена група, набираща бойци от неговата родина и от региона, известен на арабски като "Ал Шам" или Левант, т.е Палестина, Ливан и Сирия. По това време той нарича своите сили Армията на Левант.

Конкуриращите организации имат и коренно различни цели. "Ал Кайда" някога е замисляна като вид сунитски "чуждестранен легион", който би защитавал мюсюлманските земи от Западна окупация.

Това, което Бин Ладен някога определя като инцидент, предизвикал войната му срещу Запада, е Първата иракска война през 1990 г., когато половин милион американски и коалиционни войски са разположени в Саудитска Арабия като част от успешната кампания за изтласкване на силите на Саддам Хюсеин, започнал инвазия в Кувейт.

През 2000 г. Бин Ладен приканва Заркауи да обедини сили с "Ал Кайда", но той има доста различни планове

Заркауи се надява да предизвика ислямска гражданска война - и за неговите цели няма по-добър терен от разпадаща се иракска държава, която е точно на границата между сунитския и шиитския ислям.

Натискът върху ядрото на "Ал Кайда" след 11 септември 2001 г. оставя територията свободна за Заркауи, който да прилага своя собствен вид джихад. Насочван от определени ислямистки идеолози, вярващи, че атаките над шиити ще привлекат сунити към тяхната кауза, Заркауи концентрира насилието си върху иракските шиити, не върху американските военни.

И той започва кампанията си през август 2003, само 5 месеца след американската инвазия, с терористична атака с кола-бомба над джамията "Имам Али" в Наджаф. Тогава 125 шиити загиват по време на петъчните молитви, като сред тях е и аятолах Мохамед Бакр ал Хаким, който би могъл да се окаже сред бъдещите лидери на страната, отстояващи умерени позиции.

Заркауи цели и унищожението на професионалните среди в Ирак - адвокати, учители, лекари и университетски преподаватели, които колективно изграждат сравнително крехка социална матрица.

През 2004 г. Заркауи декларира вярност на "Ал Кайда" и преименува организацията си на "Ал Кайда в Ирак" (AQI)

Съюзът между двамата е в името на взаимна изгода - за Бин Ладен мрежата на Заркауи предлага възможност да осигури присъствие на "Ал Кайда" на територии, където американските войски вече са на терен. За Заркауи това осигурява нови доброволци, които имат желанието да се борят под името и черното знаме на "Ал Кайда".

От самото начало обаче дясната ръка на Бин Ладен - Зауахири, се отчайва от кръвожадността на Заркауи и насочеността му срещу шиитите. "Могат ли муджахидините да избият всички шиити в Ирак?" пита той през юли 2005 г. в писмо до Заркауи. "Опитвала ли е въобще някога която и да е ислямска държава в историята нещо подобно?" Зауахири също се възпротивява на отрязването на главите на пленниците. Според него разстрелът е достатъчен, без да се прибягва до вредящи на имиджа на организацията публични кървави екзекуции.

Още преди съюза със Заркауи, Бин Ладен и Зауахири без съмнение са запознати с методите на насилие срещу гражданското население, но това, което те така и не разбират, е че за Заркауи и неговата мрежа, стояща в основата на сегашния ИДИЛ, зверствата - особено когато са насочени към другите мюсюлмани - са основната цел и идея. Идеалът на това движение, поне както го възприемат теоретиците, е бил създаването на халифат, който да доведе до прочистване на мюсюлманския свят.

Ислямисткият стратег Абу Бакр Наджи предлага разкриващо много подробности описание на методите на Заркауи в книгата си от 2004 "Управление на зверството".

Наджи предлага кампания на постоянен терор над мюсюлманските страни, който да изчерпва волята и силите за съпротива в тези държави

Той предлага терористичните атаки да се концентрират върху туристически забележителности и икономически центрове. Насилието би създало мрежа от "региони на зверства," които биха се увеличавали с отслабването на силите на държавите и биха накарали хората да се подчинят на волята на провеждащата инвазията ислямистка сила.

Наджи вярва, че широкомащабна гражданска война в ислямския свят би довела до фундаменталистки сунитски халифат.

Заркауи е убит при американски бомбардировки през 2006 г. Американските сили, заедно с движение от сунитски племена, отхвърлящи "Ал Кайда", наречени "Пробуждане", овладяват неговото движение в Ирак; но революцията в Сирия създава нова възможност за действие.

Сега движението се ръководи от по-слабоизвестна фигура на име Абу Бакр ал Багдади. Отразявайки разширяването на териториите си, "Ал Кайда в Ирак" променя името си на "Ислямска държава в Ирак и Левант". Зауахири настоява ИДИЛ да остават извън Сирия, оставяйки я на специално отговарящия за страната партньор на "Ал Кайда" - "Фронт за подкрепа на сирийския народ", още известен и под името "Джабхат ан-Нусра".

Показателно в отговор на това ИДИЛ започват шокиращи брутални изстъпления, дори и срещу конкурентни ислямистки групи

През 2013 г. те поемат контрола над Ар Раках, столица на провинция в северна Сирия по бреговете на Ефрат - първата реална победа на бунта - и отново привличат много чуждестранни джихадисти за своята кауза.

Зауахири обаче не може да продължава да толерира неподчинението на войските на Багдади, и през февруари тази година изхвърля ИДИЛ от консорциума "Ал Кайда". Към този момент ИДИЛ са се върнали в Ирак и са превзели Фалуджа, първия голям град в страната, попаднал под тяхна власт.

Според сегашни прогнози на изданието Long War Journal, ИДИЛ в момента контролират около една трета от територията на Ирак. Ударът е толкова внезапен и изненадващ, че останалите сили в региона дори още не са реагирали, но със сигурност ще го сторят в близко бъдеще. И отдавнашната цел на Заркауи и неговия наследник на поста - широкомащабна война в ислямския свят - ще се превърне в реалност.

Oще: айман ал зауахири  ал кайда  джихад  идил  ирак  ислям  осама бин ладен  сирия  сунити  тероризъм  шиити 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.