"Посещавам този сайт, за да се:
1. Забавлявам.
2. Запозная с нови и интересни гледни точки.
3. Да обогатя знанията си с нещо сериозно."
Това написа една от потребителките на Webcafe.bg наскоро. Честно казано, моите мотиви са същите, а вероятно и на голямата част от аудиторията на "кафето"...
А с възможността за коментари и авторски статии и комуникация на автори и читатели се получава интересна амалгама от мнения, идеи, съвети и прочее... Тоест - от готино по-готино.
Да де, ама още след първия ми публикуван текст в Webcafe.bg, установих, че и тук се наблюдава едно явление, което е поразило вече почти целия нет - да го наречем "трол в кафето". Което е по-гадно от муха в супата например.
Уеб троловете или хората, които постоянно сипят злобни, обидни коментари, обилно гарнирани с лични нападки към автора, квалификации и обобщения, по правило са недобронамерени, а по мое мнение - и неграмотни.
За първи път се сблъсках с този феномен, когато преди половин година си направих блог и пуснах няколко мои текста. Почти веднага бях нападната от тролове - анонимни, които аз надлежно изтривах, защото не исках да ми замърсяват страничката.
Не след дълго установих, че силите са неравни и направих модерация на коментарите. Но тогава пък някои от интелигентните коментатори разочаровано възкликнаха "О, и ти ли налагаш цензура!"
Не е цензура, но в моя дом (страница) не искам булшитс на килима - защитих се аз, като отлично си спомнях поговорката за момата и хорото.
Някои съблогъри не издържаха на анонимния масиран натиск и си изтриха профилите, други подеха своята малка лична антитролска война, трети намериха средно решение - игнориране и/или окарикатуряване на троловете.
Но как да се бориш срещу анонимен ник? Дори се появиха подозрения, че самите модератори на блога са в заговор с троловете - така се подържаха конфликти, страсти, раздухваха се слухове, пишеха се постинги и вреше и кипеше (а всичко това увеличава кликванията, влизанията, съответно и рекламните приходи).
Подобни "близки срещи от третия вид" имах и във Фейсбук. Тогава, след нещо особено гадно и цинично, публикувано на стената ми, аз я заключих и получих ехидното съобщение: "Аха, добре дошла в клуба на заключените стенички!"
Пиша всичко това, защото и в любимото ми кафе забелязвам наченки на "тролизация" - почти няма статия под която да не се посипят хули и обиди към автора.
Единствената статия, която сякаш сплоти коментиращите, беше срещу пластмасовите бъркалки за кафе и бутилки за вода (без майтап!) И нищо лично!
Обаче, не мога да не попитам ...
Какво мотивира тези хора да сипят жлъч и негативизъм? Само анонимността на нета ли е виновна, че да се отприщва всичко най-долно и жалко? И удовлетворени ли са после, като си излеят псувните? Или са си родени и завършени хейтъри?
Разберете ме правилно - аз съм ЗА критиката, ЗА полемиката, ЗА различните гледни точки - нали в това е смисълът на престоя ни тук, на общуването и т.н. Но критика - интелигентна, добронамерена, която цени достойнството на другия и правото му да има различно мнение. Дори, ако щете, правото му на грешка.
Все пак - преди да критикуваш, трябва да си "обул обувките на другия и да си извървял с тях поне 1 километър".
Питам се и не мога да си отговоря що за същества са троловете. Може би социолози и психолози имат някакви теории за явлението. Вероятно така се отприщва натрупана агресия, избиват се комплекси, получават се някакви дивиденти от това невротично поведение.
А може би това са хора като всички останали, може би костюмираният ми колега се прави на трол и се хили с глас, може би само се правят на неграмотни и злобни...
Или пък са нов модел енергийни вампири? Знам ли... Много бих искала да разбера!
Все пак, докато си пиете сутрешното кафе, разбърквайки го с метална лъжичка и четете новото в уеб-кафето, хвърляйте и по един поглед за тролове - много са изобретателни и цопват точно насред. Предупредени сте - значи наполовина спасени, нали?
