От уважение към празника | webcafe.bg
Webcafe

От уважение към празника

Иван Стамболов - СулаИван Стамболов - Сула
02.03.2017, 18:13 (обновена 05.03.2017, 18:34)
Шипка

Снимка: © Getty Images

Нищо не ни пречи да си стиснем с обич ръцете и да кажем: „Честит празник!"

Един от баналните спорове всяка година по това време е празник ли е Трети март, национален ли е, трябва ли да го отбелязваме и с какви чувства.

Ако гордостта е грях, то националната гордост е масов грях.

Колко глупаво и смешно е да се самопревъзнасяш над другите и то заради неща, които не само че не са твоя заслуга, ами често пъти изобщо даже не са и верни. Какво основание има да се гордее един полуграмотен и социално слаб англичанин на Слънчев бряг с това, че Британската империя през XIX век е била най-голямото политическо образувание в цялата история на човечеството?

Този подход оформя и една от популярните гледни точки към събитията от втората половина на същия XIX век в Османската империя. Тогава, след поредна война между Русия и Турция за някакви техни си неща, от „болния човек край Босфора" се откъсват територии, които съвсем скоро след това започват да се наричат България.

Критиците, които са скептични по въпроса дали точно Трети март трябва да бъде нашият национален празник, изтъкват, че на тази дата в Сан Стефано наистина се е подписал документ, но той не е бил нищо повече от окупационно споразумение между Турция и Русия, според което нашата „земя като една човешка длан" (както ще я възпее по-късно Георги Джагаров) преминава от контрола на турската армия под контрола на руската такава. Истинска държавност, изтъкват скептиците, получаваме чак на Берлинския конгрес, който по традиция нашата школска историография ругае с думи тежки.

Според други, но близки по звучене коментатори, Руско-турската война е съвпаднала с национално-освободителния ни подем и не ни е заварила съвсем пасивни. Обаче българското освободително дело е било дело на интелигенцията, често формирана в чужбина, докато народът е стоял инертен и не е бил съвсем наясно какво се случва, камо ли да иска то да се случи и да му строши рахатя.

Тогава в цяла Европа най-ярко е сияел идеалът на националната държава, в който мнозина виждат масонски проект и дълбоко се съмняват в стратегическите ползи от него.

Но светът е такъв, какъвто е. В света на националните държави нациите имат свои обособени съдби и от тяхното самоуважение, от отговорността им към себе си зависи какви ще бъдат те. Точно както при отделните човешки личности. Когато човек не уважа себе си, и другите човеци не го уважават. Така е и с нациите.

В нашия случай двата ярки и съдбовни подхода към националното самоуважение са запечатани в историята на българската мисъл не от друг, а от класиците. Когато либералът Петко Славейков през 1875 казва: „Не сме народ, а мърша", точно десет години по-късно консерваторът Вазов отговаря: „Българийо, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях...". Междувременно се е случило това, за което говорим.

Парадоксалното е, че в сърцата и на двамата има сродни чувства. В крайна сметка прави ли сме да бъдем родолюбци, патриоти, националисти и т.н., да обичаме идеята, наречена „отечество", дори и когато не сме съвсем сигурни дали то заслужава това?

Всички са съгласни, че не само е желателно, но сме и длъжни да обичаме ближните си. Но кои са те, тези ближни? Това не е абстрактното „човечество", заради което се бори за мир и световна любов всяка нова носителка на титлата „Мис Вселена". Когато сме деца, най-ближни от ближните ни са нашите родители, братя и сестри. Когато сами станем родители, най-ближни са ни нашите съпруги, съответно съпрузи, и нашите деца. Там е насочена преди всичко нашата любов. После в реда на ближните застават роднините ни, нашите съседи, съселяните и съгражданите, сънародниците, едноверците, представителите на цивилизацията, към която принадлежим, и накрая всички човеци, с които споделяме общата природа „човечество".

Това човечество няма нищо общо с човечеството на Мис Вселена и за разлика от него е нещо съвсем конкретно. В посочената поредица родолюбието е една от степените на любовта към ближния. Както човек обича роднините си, добри или лоши, така обича народа си, страната си и държавата си.

И не бързайте да скачате и да викате, че обичате страната си, но мразите държавата си, защото е корумпирана. Каквато и да е държавата, тя е онзи израз на политически суверенитет, който позволява на всеки неин гражданин да бъде това, което е.

Освен всичко останало, родолюбието е добро и красиво чувство, защото то насочва потока на любовта извън собствения егоистичен АЗ към нещо друго, възпитава в дълг и отговорност към нещо отвъд конкретния личен интерес. А това винаги облагородява, смирява и очиства. Нашият народ никога не е бил в такъв духовен подем, както в годините около Освобождението и изграждането на суверенна държава. Очарователен е поривът към придобиване на автокефална Църква (една от 15-те в света към днешна дата), който, дори довел до дълъг разкол с Вселенската патриаршия, дори родил съвременна ерес, наречена на наше име, дори употребен политически, в крайна сметка е чист духовен порив. Че то нали ако го нямаше този порив, нямаше и как да бъде употребен! Да, някой може да нарече борбата за национална идентичност греховна гордост, но нека не забравя, че в онези времена тя е била и път към духовно оцеляване.

В крайна сметка събитията от 1878 довеждат до възстановяване на държавността и до Третото българско царство, което цар Фердинанд I успява за трийсетина години да превърне от кална османска провинция в съвсем прилична и цивилизована европейска страна от порядъка на Белгия и други като нея. Страна, която има ясен национален идеал, за съжаление безвъзвратно угаснал с края на Втората световна война, и която синтезира висшите си национални ценности в трите думи Бог, Цар и Отечество.

Сега вече не е така, времената са други. Но нищо не ни пречи да си стиснем с обич ръцете и да кажем: „Честит празник!". Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Oще: ближни  българия  втора световна война  картаген  мир  мис вселена  национален празник  освобождение  празник  сан стефано  санстефанска българия  трети март  фердинанд 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 30.09.2014, 14:15

47 Туурчинов не Турчииноф | 07.03.201717:17

На Трети Март моето семейство заедно с още 50 - тина хиляди души се изкачихме на връх Шипка (връх Столетов, връх Св.Никола). На върха, при оръдията не ни беше до ръзсъждения за смисъла на нацията. Знам само, че ако не бяха тези Български опълченци и Руски войници, ако Сюлейман паша бе минал през прохода цялото Бългорско население щеше да бъде посечено. Намаше да има кой да ръзсъждава дали Русия е воювала с Турция за спорта или за вярата. Относно договорите, нали и след Първата Балкаска война има договор за Одринска Тракия. Защо Одрин не е в Бъгария тогава. Нали е гарантирано с подписите на Европейските лидери?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

46 Dear Ivan | 06.03.201716:55

Ако се очаква голям наплив от мигранти латинци, може би ще е полезно.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

45 паяка | 06.03.201715:37

А с австрийския как си?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.01.2015, 18:38

44 Winora | 06.03.201715:19

Само да попитам колежката, къде мога и аз да се запиша на такъв курс по латински. Питам, защото сигурно много се търси и веднага ще ме вземат в някой кол център. Иначе аз имам един 6-месечен курс по швейцарски, ама не твърдя, че го владея много добре.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

43 паяка | 06.03.201712:24

"Санстефанският договор е символ на така жадуваната от българите свобода. Безспорна негова заслугата е, че връща България на картата на Европа. Проблемът е в спорното противопоставяне на Сан Стефано с Берлин."

https://www.bulgarianhistory.org/sanstefanski-miren-dogovor/
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.05.2014, 00:32

42 МарКом | 06.03.201702:58

До Пенелопова,

Всъщност по добре да се обединим зад един ден или една идея... ама да се обединим. Може и зад повече празници да се обединим. ма трябва да имаме цел.
Да и история и цел към която ние като народ, общество и държава да вървим.
И това не става по-дяволите като се атакува всеки празник на който се засяга емоционалната струна на смачкания в "прехода" български народ.

На мен не ми трябва 3-ти март, 24 май или 22 септември за да знам от къде съм защото това отдавна съм го разбрал. Но на някой може и да им трябват тези дати.
Виж ако не се чувстваш от този народ - празнувай си каквото там ти се пада.
Ама не пречи - защото ако не си от този народ просто нямаш думата.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.05.2014, 00:32

41 МарКом | 06.03.201702:49

Виктория Пенелопова, всяка страна в спора може да бъде и омерзен наблюдател и родоотстъпник и дори обикновен задник.
Ти обаче успяваш майсторски да ги обединиш всичките.

Естествено че ще съм страна - това е историята на моята страна и предпочитам красивата и леко напудрена историческа част в която ние сме добрите и сме с добрите които ни помагат да се справим.
Някак не върви да плюеш по този който ти помага да станеш когато си паднал.

Ама може да попиташ с нпкои от много интересните тези из нета...примери бол...
Защо не попиташ примерно в Израел за Голанските възвишения и не изкажеш мнение че и са били неправомерно окупирани?
Или иди и кажи в Щатите че изтрблението на американските индианци е геноцид.
Може и в Русия да попиташ дали те не са провокирали 2-та световна война...
За англичани французи и германци пък има толкова теми че свят да ти се завие.
Що не ходиш там да се правиш на интересна а си се заела с нашата малка държавица?
Както знаеш историите ги пишат победителите (на гърба на победените) в този случай поне сме били с победителите. Сега да се пробвате да пренапишете нещата не става май...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.10.2012, 14:37

40 TheRock | 04.03.201722:44

Цако | 04.03.201721:36
Като "отпадна" 09/09, другарите се чудеха с кой да го заменят и най-близък до сърцата им беше 03/03.
Как да изберат 06/09 или 22/09, та там Русия е била твърдо против.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.04.2015, 21:11

39 Виктория Пенелопова 07 | 04.03.201722:14

Мили ми НИЕМЕН, или както ще да се наричаш, Гугъл и Уикипедия са създадени за справки за такива като теб, за които историята и латинския са тера инкогнита. Твърде елементарно се заяждаш - коя всъщност е цитираната от теб персона, чиито велики съждения съм пропуснала? Апропо, не че е важно, но.....имам 2-годишен курс по латински. Ниемен?

Смее се Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.05.2014, 22:28

38 Цако | 04.03.201721:36

Въпросът е - Защо не празнуваме Трети март? Мисля, че това е очевидно. Честитяваме си първи и осми март, но не и Националния празник. Този авторът на статията пък говори за някакви други спорове, и затова едно изречение ми беше достатъчно от него. Коментиращите заслужават повече внимание, търсим си оправдание, включително и аз. Отговорът на моя въпрос, опитвам се да си го дам, е че не сме патриоти, още едно потвърждение на това, защо държавата ни е това, което е в момента.
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.