Люляци | webcafe.bg
Webcafe

Люляци

Григор Гачев 13.05.2011, 13:43 (обновена 16.05.2011, 13:21)
люляк

Пролет - люлякът ми замириса...

Преди мъничко се връщах от денонощния магазин близо до нас. Размахвах весело пликчето с покупките, когато забелязах по тъмната уличка пред мен да вървят прегърнати момче и момиче, около осемнайсетгодишни. Сконфузих се и забих поглед в земята пред мен.

- Виж, люляк! - дочух гласче някъде отпред. Отговорът беше звук от целувка. Стана ми толкова неудобно, че направо залепих очи за върховете на обувките си. Знаех - на двайсетина метра пред мен над улицата, пред старичка триетажна кооперация, се е надвесил огромен цъфнал люляков храст с неземен аромат. Сигурно двамата бяха спрели под него. Храстът беше висок, но не твърде - момчето щеше лесно да достигне надвесените клони.

- Да ти откъсна ли? - чух неговия глас.

- Недей, нека си цъфтят. Само ги наведи мъничко, да ги помиришем...

Спрях и се направих, че си връзвам обувката. Преди обаче да минат и пет секунди, чух свадлив старчески глас:

- На какво прилича това, бе! Я се засрамете! Как така ще късате, да не ви е бащиния това!

- Ама ние не сме късали нищо - заоправдаваха се два гласа. - Само го мирисахме...

- Случайно да е ваш, че да го миришете? Я марш оттука, че като хвана тоягата!

Вдигнах очи. Собственикът на свадливия глас се беше показал от прозорец на втория етаж. На вид вероятно щеше да бъде безопасен за младите дори с пистолет. Освен ако не си счупеше крак при опита да слезе додолу и не обвиняха тях. Момчето го гледаше оскърбено, и усещах как всеки момент ще се наежи. Момичето обаче подръпна приятеля си да вървят, обърна се към прозореца и каза:

- Знаете ли, човек като вас не бива да отглежда люляци.

- Що да не ги отглеждам! Ще отглеждам каквото си искам! - кресна старецът. Отговор обаче не последва.

Изчаках двойката да завие в пресечката и си продължих по пътя. Когато се изравних с люляка и кооперацията, някакъв импулс ме накара да погледна към прозореца й.

Старецът беше още там, загледан след отдалечилите се млади. Лампата пред сградата полуосветяваше лицето му, и погледът му прикова вниманието ми. Не зъл, нито тържествуващ - напротив, угаснал, обърнат навътре.

И в очите му се въртяха спомени. За младост, за едно друго момиче и за люляци. Тайно поднесени, може би тайно откъснати... И виждах как тежестта на спомените мъничко по мъничко го прегърбва и му показва, че неговото време е отминало. Че сега е времето на тези, които току-що прогони. И че той вече е само зъл призрак, чието място е в отминали времена. Че е излишен в света на днешната младост - всъщност, в днешния свят.

Продължих още крачка-две, след което спрях като закован. Не зная какъв инстинкт ме накара. Не осъзнавах защо точно го върша. Но усещах, че да отмина означава да оставя нещата така, а не бива. Заради стареца. И заради двамата влюбени също. И, по дяволите, и заради себе си.

Върнах се, наведох едно клонче от люляка и внимателно го помирисах. Уханието наистина беше разкошно. Поех го с цялата дълбочина на дробовете си, съвсем сигурно вдишването се чу до прозореца в тишината на нощната уличка... Внимателно отпуснах клончето, обърнах се и си тръгнах в тишината на нощта.

След две-три крачки не издържах. Пак се престорих, че си връзвам обувката и хвърлих крадешком поглед към прозореца. Старецът беше още там, и ме гледаше с някаква полутъжна усмивка. Но усещането, че е излишен и в този свят няма място за него, беше изчезнало от лицето му.

Не обичам да късам цветя. Все едно ги убивам... Но ако мина утре или вдругиден отново по уличката, когато е тъмно и люлякът мирише ангелски, и ако видя стареца на прозореца, сигурно ще го помоля да си откъсна едно клонче. За да зарадвам приятелката си.

И може би за да зарадвам и него.

Oще: григор гачев  люляк  поколения  спомени 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 17.12.2010, 18:10

6 Hristo Petrov Mourtazov | 15.05.201122:12

И от мен едно палче за автора! ДА! Като ранния Калин Донков е.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.01.2011, 13:49

5 серсемин | 15.05.201118:31

Ще ме прощавате, всички вие дето сте коментирали, а и ти авторе. Нищо лично. Нито пък ми е цел в живота да съм опозиция, но....постничко ми е. И наивистично едно такова.... Прочетох и останалите материали, публикувани тук...ми....ми....сори. Подобни неща четях в 9-11 клас нейде....
Е има и един плюс де - автора има добра и романтична душа. И е положителен елемент в социалния пъзел на обществото! Смее се Но това понякога не е достатъчно.....сори.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

4 Thea Atanasova | 15.05.201118:09

Еххх люляци люляци... Едни ги пазят, други ги късат, но и едните и другите не са прави... Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

3 Оня Дето Го Трият | 15.05.201114:33

Докъде я докарахме..... мъже пишат красиви романтични разкази, а жени ни заливат ежедневно с творения в стил "Мъжете са свИнье"... не разбирам
Палци горе за този текст и от мен!
ДА!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.05.2011, 23:16

2 tytyrytka | 15.05.201112:16

браво Григоре! малко БГ мъже сте останали по градовете,с толкова романти4на душа като Вашата.
и без да си вързвате обувката, отидете с приятелката си то4но под този люляк и си останете поне 5 минути...заради мен,да се надишам от разстояние на тази люлякова миризма, разнасяща се единствено в България!
няма подобна миризма нито в Близкия Изток, нито отвъд Океана.
Затова нека се радваме на малките неща наистина, а за подобни стар4ески забележки,да ги отминаваме с насмешка,но без да ги оправдаваме.
Спомените отдавна са отлетели от тях,те се борят с днешната,технологи4на мизерия на 21 век и затова са толкова раздразнени... и се 4увстват ненужни, каквито реално саТъжен
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

1 Rowan | 15.05.201110:45

Втора статия на този автор, пред която мога само да се поклоня поклон и за която да му благодаря! Така ми харесва да се описват нещата от живота, не повърхностно и първосигнално, а в дълбочина.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.