Не монополите, регулаторите национализирайте | webcafe.bg
Webcafe

Не монополите, регулаторите национализирайте

Христо Панев
11.03.2013, 17:02 (обновена 13.03.2013, 11:42)
Ток

Снимка: © БГНЕС

Аналогията между България и Южна Америка не е случайна

Спомняте ли си кризата със сметките на Мтел от края на 2010 г.? Тази история, освен че показа на родните корпоративни мениджъри, че на българския пазар е абсолютно невъзможно компания да фалира заради безобразното си отношение към собствените си клиенти, беше и един от най-ярките примери за беззъби регулатори.

Тогава от Комисията за защита на потребителите и Комисията за регулиране на съобщенията се надпреварваха да си прехвърлят топката един на друг и да разясняват на подлудените клиенти на Мтел, че всичко е наред, просто са им се понатрупали малко сметки...

Схемата с големите компании в цивилизования свят е поставена елементарно. Държавата приема необходимото зло - възможността една компания да превземе значителна част от пазара, в името на това да може да реализира икономии от мащаба и да предлага на хората прилични продукти на прилични цени, но в същото време въвежда свръхрегулация на засегнатия пазар и прикачва на монополистите „опашка" - регулаторен орган, който ги следи изкъсо дали спазват правилата и дали не злоупотребяват в отношенията с клиентите си.

Точно затова Европейската комисия наложи в рамките на само няколко години глоби на "Майкрософт" за общо 1.68 милиарда евро. Затова и британският финансов регулатор FSA наложи на Barclays' глоба от 59.5 милиона паунда, а финансовите регулатори в САЩ глобиха същата банка с 230.5 милиона паунда.

Затова и Европейската комисия провежда разследване за злоупотреба с монополно положение от страна на "Газпром". Могъщият иначе в България "Газпром". А в България кантората, представляваща интересите на "Майкрософт", пише нови текстове в Наказателния кодекс... за защита на авторските права. Принципна разлика, нали?

Тукашните регулатори обаче са обсебени от идеята, че призванието им е да осигурят на регулираните компании съществуване без сътресения. Ако ви звучи абсурдно, да знаете, че не е - това го пише и в закона - "Българската народна банка регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система" - чл. 2, ал. 6 от Закона за БНБ. Т.е. БНБ да си регулира и надзирава, но да пази стабилността на банковата система - всички други съображения са второстепенни.

Интересно ми е дали британският и американският финансов регулатор, налагайки рекордната глоба на "Барклиз", са следвали подобна поставена от закона цел - вторичният ефект от глобите беше обезценка на пазарната стойност на банката с 4 милиарда паунда.

Дали в Европейската комисия, налагайки глобите на "Майкрософт", са се притеснявали, че може да нарушат финансовата им стабилност и да забавят излизането на Windows 7? И в крайна сметка, разследвайки "Газпром", в ЕК дали мислят за фискалната стабилност на Русия? Пълна безотговорност!

А иначе и при нас е пълно с регулаторни органи. То не са агенции за защита на нещо си, комисии за закрила на друго, съвети за разни работи... Всичките можете да ги намерите тук. И винаги, когато трябва да си свършат работата, се оказва, че много искат, направо горят от лицемерно желание да помогнат, но за тяхно огромно съжаление им липсва някое важно правомощие, ама точно това ключово правомощие, което всъщност е предоставено на другата комисия, която обаче пък не се занимава с точно тези въпроси...

И нищо не е случайно. Няма как да е случайно. Много пъти съм се чудел как може да е толкова различно. Тук и там. На изток от Рейн и на запад от Рейн. Може ли една въображаема граница да дели държавите на държави и на имитации на държави. С подобен въпрос започват книгата си "Защо нациите се провалят" икономистите Дарън Ачемоглу и Джеймс Робинсън - Как е възможно разликата между Ногалес, Аризона (САЩ) и Ногалес, Сонора (Мексико) да е толкова огромна.

Двете градчета са части от бившия мексикански град Лос Ногалес, разделен на две през 1853 г. от границата, прокарана след като САЩ купуват близо 30 хиляди квадратни мили от Мексико. Как въобще е възможно една граница да разделя два толкова различни свята...

Ачемоглу и Робинсън са намерили своя отговор. Предлагам ви един много кратък откъс от книгата, преведен от мен.

"Да направиш един-два милиарда

Трайните последици от организацията на колониалното общество и институционалното му наследство формират съвременните различия между Съединените щати и Мексико и респективно - между двете части на Ногалес. Контрастът между начина, по който Бил Гейтс и Карлос Слим стават двамата най-богати в света (Уорън Бъфет също е претендент за тази титла), илюстрира как действат силите.

Възходът на Гейтс и Microsoft е добре известен, но състоянието на Гейтс като най-богатия човек в света и основател на една от най-иновативните технологични  компании по никакъв начин не попречи на  Министерството на правосъдието на САЩ да предприеме правни действия срещу Microsoft Corporation на 8 май 1998 г., твърдейки, че Microsoft злоупотребява с монополно положение.

Конкретният разглеждан въпрос е начинът, по който Microsoft е обвързал своя уеб браузър - Internet Explorer, с операционната си система Windows. Правителството е държало под око Гейтс в продължение на доста дълго време - още през 1991 г. Федералната търговска комисия е започнала разследване дали Microsoft злоупотребява с монопола си в областта на операционните системи за персонални компютри.

През ноември 2001 г. Microsoft постигна споразумение с Министерството на правосъдието. Крилата му (на Майкрософт) бяха подрязани, въпреки че санкциите бяха по-малки, отколкото на мнозина им се искаше.

В Мексико Карлос Слим не е направил парите си чрез иновации. Първоначално той се специализира в сделки на фондовия пазар и в закупуване и обновяване на губещи компании. Големият му удар беше придобиването на Telmex - мексиканският монополист в телекомуникациите, приватизиран по времето на президента Карлос Салинас през 1990 г.

Правителството обяви намерението си да продаде 51% от акциите с право на глас в компанията през септември 1989 г. (20.4% от общия брой) и определи ноември 1990 год. като краен срок за получаване на оферти. Въпреки че Слим не даде най-високата оферта, консорциум, воден от неговия Grupo Corso, спечели търга.

Вместо да плати за акциите веднага, Слим успя да забави издължаването си - и в крайна сметка го направи с дивидентите, получени от самата Telmex. Това, което някога е било държавен монопол, стана монопол на Карлос Слим, и то се оказа изключително печелившо.

Икономическите институции, направили Карлос Слим човека, който е в момента, са твърде различни от тези в Съединените щати. Ако сте мексикански предприемач, бариерите за навлизане на пазара играят решаваща роля на всеки етап от развитието ви.

Тези бариери включват скъпи разрешителни, които трябва да получите, бюрокрацията, през която трябва да се промъкнете, политиците и вече установените участници на пазара, които ще стоят на пътя ви и трудностите за получаване на финансиране от банковия сектор, който често е в съдружие с вече установените на пазара играчи, с които пък вие се опитвате да се конкурирате.

Тези бариери могат да бъдат непреодолими и да ви държат далеч от доходоносни области, но могат и да бъдат най-големият ви приятел, държащ конкурентите ви далеч. Разликата между двата сценария, разбира се, се определя от това кого познаваш и на кого можеш да влияеш и, да - кого можеш да подкупиш.

Карлос Слим, талантлив, амбициозен мъж, произхождащ от сравнително скромно семейство  на ливански имигранти, е майстор в това да получава ексклузивни договори. Той успява да монополизира доходния пазар на далекосъобщенията в Мексико, а след това да разшири обсега му в останалата част на Латинска Америка.

Монополът на Слим - Telmex, разбира се, се е сблъсквал с предизвикателства. Но конкурентите му са се провалили. Avantel - доставчик на телекомуникационни услуги, през 1996 г. сезира Мексиканската комисия за защита на конкуренцията, с искане да се провери дали Telmex има господстващо положение на далекосъобщителния пазар.

През 1997 г. Комисията заяви, че Telmex имал съществена монополна власт по отношение на местната телефония и  междуселищните и международните разговори, наред с други области. Но опитите от страна на регулаторните органи в Мексико да се ограничи това монополно положение не доведоха до нищо. Една от причините е, че Slim и Telmex използваха нещо, известно като recurso de amparo, в буквален превод "молба за защита".

Recurso de amparo е на практика иск, с който се твърди, че даден закон не е приложим по отношение на вас (конкретна компания - бел.р.). Идеята на recurso de amparo датира от мексиканската конституция от 1857-а и първоначално е бил замислен като гаранция за личните права и свободи.

В ръцете на Telmex и други мексикански монополи обаче recurso de amparoсе превърна в чудесен инструмент за бетониране на монополна власт. Вместо защита на правата на хората, recurso de amparo осигурява вратичка в принципа на равенство пред закона.

Слим направи парите си в мексиканската икономика в голяма степен благодарение на политическите си връзки. Когато се пробва да прави бизнес в Съединените щати обаче се провали. През 1999 г. неговата Grupo Corso купи веригата магазини за компютри CompUSA.

По това време CompUSA  е предоставила на франчайзинг на COC Services да продава продуктите им в Мексико. Слим веднага наруши този договор с намерение да създаде своя собствена верига магазини в Мексико, без никаква конкуренция от страна на COC. Но COC заведе съдебно дело срещу CompUSA в Далас. В Далас обаче recurso de amparo няма.

Така Слим изгуби делото и беше глобен 454 милиона щатски долара. Адвокатът на СОС Марк Вернер след това отбеляза, че "посланието на това съдебно решение е, че и в глобална икономика фирмите трябва да спазват правилата на Съединените щати, ако искат да работят тук." Оказа се, че когато Слим  се сблъска с институциите на Съединените щати, обичайната му тактика за печелене на пари просто не сработи."

Така че монополите сами по себе си не са чак толкова страшни. Не те, а регулаторните органи трябва да се национализират - превзети са отвътре от лобистите на онези, които трябва да бъдат регулирани.

А иначе всяка аналогия между България и Латинска Америка не е случайна. Няма как да е случайна...

Oще: бил гейтс  българия  държава  карлос слим  компания  криза  крс  латинска америка  майкрософт  монополи  пазари  регулатори  сащ 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

5 pepe | 14.03.201304:24

Велине, това, което казваш може и да е вярно в отворена система с безкраен пазар, неограничени ресурси, неограничено количество пари. Ние обаче живеем в реалността на ограничения - ограничено време, пространство, възможности, ресурси, и също и капитали.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.01.2011, 17:35

4 mitkopi4a | 13.03.201300:20

тъпак индийд особенно частта за барклийз дето ги бълха ухапа вместо да са всинца у пандиза
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.02.2011, 14:31

3 Vasil | 12.03.201317:04

авторът може да си завре иизмшльотините в задния двор - тъпак Удивителна
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.03.2013, 14:19

2 Velin A. Stefanov | 12.03.201315:11

Няколко реторични въпроса:
- Кой плаща (директно) за разследванията, които се водят от "читавите" регулаторни органи на запад ?
- Кой плаща (индиректно) глобите, които корпорациите плащат на институциите ?
- Подобрява ли се качеството и достъпността на продуктите и услугите с увеличаването на регулацията върху производителите и доставчиците ?
- Намалява ли цената на стоките и услугите ?
- Стимулира ли се или се задушава иновацията ?
- Windows OS по-достъпен ли беше преди Microsoft да започнат да плащат за адвокати повече отколкото за разработчици ?????????

В нерегулиран пазар домакинства сключват договори с фирми. Взаимната изгодност на договорите се гарантира от стремежа на фирмите да изградят добра репутация, което е единствената им защита от иновативни конкуренти.
Всеки може да съди фирма за неспазването на условията по договора или за прикриване на релевантна информация (измама) - има бол адвокати, които биха водили "безплатно" делото срещу процент от потенциалната печалба.

В регулиран пазар, фирмите спазват енумерирана колекция от правила.
Не се стремят към никакви подобрения в качеството на услугата или намаляване на цената и. Най-вече, не се притесняват от навлизането на конкуренти на пазара. Всеки иск срещу фирмата води до скъпо струващо на данъкоплатеца разследване - което проверява дали някоя от регулациите е нарушена (в 99% от случаите няма такава). След това регулаторът поема вината.
С други думи, регулаторът (с парите на данъкоплатците) иззема няколко основни дейности от регулирания:
- Управление на Риска (от съдебни тела от клиенти, от конкуренция, от фалит и т.н.)
- Управление на изискванията
- Управление на качеството
- R&D (няма да продължавам)

Толкова прости неща не бива да се налага да бъдат обяснявани, но уви.
Не национализация е решението за неефективността на регулаторите, а теслата!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

1 Mile Manolov | 12.03.201310:03

те кенефите винаги си приличат.. но пък е хубаво ако си се посрал по целата поста да има едно биде вместо да мажеш с кенефна хартия насекаде muhihihihi
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.