Аз работя чиновник | webcafe.bg
Webcafe

Аз работя чиновник

Йосиф Страннич 22.04.2013, 10:59 (обновена 24.04.2013, 11:33)
Офис служител - отегчен

Снимка: © Getty Images

Първите месеци от работата ми в Министерството се учех. Учех се на глас, стойка, походка и лицемерие

Аз работя във ведомство. В кое точно няма да казвам, знаете защо. Работя там от няколко години, но през ден си казвам, че скоро, съвсем скоро, ще напусна. Едва ли. Тук никой не напуска.
Когато започнах работа, сякаш влязох в друг свят.

Бях на 24, току що завършил образование във Великобритания, с мечти и надежди, че нещата в България могат да се променят. Изкарах едномесечен стаж с Министерството, а те пък взеха, че ми предложиха договор. Скоро направиха конкурс за мен и по чудо успях да си спечеля държавната служба. Тази история надали ще я чуете друг път. Останалите ми колеги са влезнали по каналния ред - с връзки.

Първите месеци от работата ми се учех. Учех се на глас, стойка, походка и лицемерие.
- Това е походката ми "Министерството". - показвах на приятелите ми - А с такъв глас говоря, когато разговарям с другите Дирекции. - Всички прихваха да се смеят.

Учех се на мода. Ведомствената мода в България е нещо, което няма еквивалент в световен мащаб. Мъжете, костюмари, изтипосани, по-младите гладко обръснати, по-старите - с дебели мустаци. "И аз ми трябва да си пусна мустак?", питах се. Наблюдавам ги дъртите коцкари, нямат мира. "И аз ли трябва да се заглеждам изкусително след всяка колежка, която мине по коридора?". Понякога, когато се налага да заговоря някой от тях, усещам дъх на евтин алкохол. "А бе, Пепи, нали се закле, че си спрял да пиеш в работно време?"

За колежките е още по-зле. Постъпи преди време една нова, височко момиче. Голямо. Идваше на работа с костюми. Ала на тези дълги крака всяка пола седеше някак си къса. Хубаво къса, виждаха й се колената, а когато носеше токчета, прасците й се очертаваха в спортна стойка.

Всяка сутрин, когато идваше на работното място, колежките я заглеждаха със завист. Погледът им бе следният - от пръстите на краката, до главата, преценяваха всеки сантиметър, кокошките.

Спираха се на колената й, естествено, за да я накажат заради това, че е хубава. Тя се изчервяваше и я придърпваше надолу. Сподели ми, че шефът й направил забележка - групово се били оплакали от външния й вид, не бил подходящ за Министерството.

Докато в Европа хората гледат да се обличат удобно, във ведомството трябва да се обличаш сходно. От тогава започна да носи само панталони, с един номер по-големи от фигурата й, а аз изгубих една от малките ми радости.

А другите колежки... Само да можеше и ти да ги видиш! То не са едни панделки, едни фльонги, бижута, гримове, лакове за нокти. Влизам в кабинета на едната, там шефката седи препарирана и не смее да мръдне. Току-що колежката й била направила маникюр.

Изведнъж забелязвам - ама те двете са си заприличали като две капки вода. Хриси е на 27 от Кърджали, пък шефката тази година ще става на 42 и с всичко настойчиво показва, че е от София.

И двете са облечени в черно, вчесани са еднакво, лицата им са добили сходно ехидно изражение. Хриси, от мазнене и лизане на г..з, е заприличала на шефката, а шефката смуче жадно от младостта й. Горката, изглежда състарена и изкуствена, но доволна. "Метаморфозата".

- Даааа. Какво имааааа? - казват двете в един глас.
- Какво правите, уважаеми? - питам, без всъщност да искам да знам. Дошъл съм просто за един подпис. 
- Хриси си е купила магнитен лак, виж колко хубаво седи. - казва шефката, размахвайки ноктета. - Да ти сложим ли и на теб?
- Лак не нося в работно време, ама айде, за вас, хубавици, на всичко съм готов. - казвам иронично. Те се кикотят, не им се иска да схващат, а очите им блесват с пълна сила. - Идвам за един подпис, удобно ли е?
- Айде ела след 5 минутки, трябва да ни засъхне лакът.

Най- се забавлявам като ги видя същите кокошки в стола. С цялата им класа, стил, походка и отработени движения и реплики. Чакат с табличките за кюфтенца по 60 стотинки. Колко сте ми гнусни, да знаете.

Другото, което забелязвам в стола, са бременните. Да си жена и да работиш в Министерството е благодат. Първо, за да работиш тук, означава, че трябва да имаш я богат мъж, я богата бащица. Няма друг начин да се издържаш със заплатите, които взимаме. Иначе е ясно, изкарваш година-две във Ведомството, забременяваш, излизаш по майчинство.

Като се върнеш след 2 години, всичко е същото, и на йота не е мръднало. От скука забременяваш пак. Още две години. Упражнението може да се повтаря, докато мъжът ти плаща за това. Все пак държавната служба е по-упорита и от най-упорития мъж.

Добре, че кюфтенцата са по 60 стотинки. Барем сме успели да се наядем на обед, и да не трябва да мислим за вечерята. Понякога вечер ходим на прием. На банкет, на коктейл, на политическа сбирка, или на каквото друго излезне, стига храна да има. Колежките - наконтени и префърцунени, колегите - пияни на кирка. Българският държавен елит, който завива пържолки в салфетки и си ги прибира по джобовете.

Четете и сигурно ви се доревава, защото сега разбирате къде отиват парите ви от данъци. В панделки, лакове за нокти и евтино уиски, търкалящо се по пода на Дирекцията. Мога да ви разкажа още много, но знам, че не трябва. Защо ли още не съм напуснал?
Защото навсякъде е така.

Oще: колеги  колежки  лак  министерство  образваине  работа  служба  чиновници 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

255 Bichkiiata | 30.04.201319:24

станели въпрос за тирове нема равен на потника, експириънса преди всичко
Още един мейл от личните му архиви:

Бати Шреки аз съм причината за масовия припадък в кметството.
Пиша ти от мейла на мама понеже тати изхаби всички мейли в света за нови никове.Мене ме пуснаха вчера от полицията под гаранция,взех на заем ойро от чичо Ахмед дето тати ше яде от неговия мед но той ми каза че ако не ги върна навреме ще отпори и брат ми.
Та ще те молля да ми отпуснеш лек заем и в отговор на добрината ти обещавам да не ям зеле и боб заедно.
Мама малко послъгва като казва че я тряскат само турци на паркинга до мотела,кой я хване тоя я разтега из кабините,дават и вече по 5-6 литра нафта за печката у нас,зима иде вънка вие вук тати маа пръжки с лук и не го интересува кой носи горивото.
Добре че се запознах с един ел.техник и срещу 2 кавала ни свърза на риск за жиците та имаме ток за компюторо.
Ако дойдат от енергото ще се изпърдим с мама по веднъж и всичко ше е ток.
Днес тати замени колата за 1 джезве олио и 6 кокала та мама прави бульон,кокалите май с от умрел козел останали от зоопарка на тигъра от закуската.
Познаваме се с пазача на зоото.Много съм щастлива.

С обич
Сара коджа гьот шадраван секиш каранъ
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.05.2012, 00:39

254 Blagovest Iordanov | 28.04.201300:38

Ситуацията с чиновниците е драматична.
На автора тепърва му предстои да вижда разни интересни неща.

Изход има, даже два - Терминал 1 и Терминал 2.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.04.2013, 15:01

253 Miroslav Lazarov | 26.04.201315:02

Не ни се доревава. Чудим се как да подхванем работата че на вас да ви се дореве - за начало на всеки формуляр да се вписва името на чиновника който го обработва. Лична отговорност да се носи, после всичко ще се намести за нула време като почнат да се търкалят глави... Смее се
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 12.11.2011, 13:00

252 Govedo13 | 26.04.201301:12

На всяко място където се плащат стотинки е пълно с такива образи, може да напишете идентична статия за българските учители.
Лошото е че не само там е така.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 03.10.2011, 18:45

251 Ben Dover | 25.04.201317:54

Странно,че го споменаваш.Наистина не включва Израел.Определено има какво да се види и да се научи там.Да не говорим,че Натали Портман е от там Кул
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

250 паяка | 25.04.201315:56

Ако пък няма, ей къде е Цветница и аз със китчестия си аватар съм склонна, да не кажа петимна да организирам градинско виртуално парти. А преди това е Лазарица, така че всички тук вкупом кафемилионери можем да празнуваме "сиромаха Лазар". Смее се
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

249 паяка | 25.04.201315:52

Сега ще поровя из ЕГНетата Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

248 lele male | 25.04.201314:43

Айде още някой с ЧРД тез дни няма ли?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.10.2011, 18:45

247 Ben Dover | 25.04.201311:21

Е,не знам какво наричаш истински бой,обаче знам какво е истинско е.ане.Тей,че поне с това мога да се похваля.
А инак не знам дали ще съм тук след 10 години,но със сигурност ще съм покрай готини,шантави хора.А празните удари ги не оставям щото си ме мързи,правичката да ти кажа Намига

Айде лек ден Ванка.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.10.2011, 18:45

246 Ben Dover | 25.04.201310:55

Я,нов постинг.Нека ти отговоря и на него.
Всеки сам определя материалните си ценности.Желанията си от живота и целите си.
Моят приоритет винаги е бил възможно най-простия и възможно най-сложния,едновременно.Просто искам да съм щастлив.И се старая всячески да го постигам.Когато открия,че нещо ми харесва,го правя и не ми пука за друго.Виждаш ли,гледам на живота като на боксов мач.Отнасяш крошетата и тупаниците.Падаш,ставаш и пак се натикваш в мелето,въпреки разбития нос и подутите очи.Бавно,но сигурно започваш да се научаваш да избягваш удари,да отвръщаш,да се пазиш и т.н.И грам не ми пука какво става,защото преследвам целта да се чувствам добре.Донякъде точно тези тупаници и шутове ме карат да се чувствам пълноценен.Желанието за победа ме води,не желанието за живот.Майната му на живота.Не е важно да седиш в ъгълчето и да се скатаваш,гладейки косата си.Важно е да се чувстваш пълноценен в мелето.За това винаги съм в някой филм и не се оставям на течението.
Там е разликата между нас.Сресвай си косицата на 60.Пък аз искам да умра с разбит нос и посинено лице на 40.
   

оценка

+2 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.