Призрачният град Доел - рай за художниците на графити | webcafe.bg
Webcafe

Призрачният град Доел - рай за графитите

Lifecafe, по Guardian
08.06.2014, 15:48 (обновена 13.06.2014, 08:19)

1 от 8 снимки Назад Напред

доел

Снимка: © evolve

Без да го желае, Доел се е превърнал в туристическа атракция, като хиляди почитатели на градската разруха, фотографи и туристи го посещават ежегодно

Обед е. Намираме се в кафене в малък белгийски град. Хората ядат сандвичи, сядат да си поговорят или да четат днешния вестник. Дотук всичко изглежда нормално. Поглед през прозореца обаче разкрива съвсем различна история. Кафенето гледа към площад, пълен със закрити от табла магазини и домове.

Графити покриват почти всички възможни повърхности, включително изоставена детска площадка.

В съседните улици редовете от празни и изоставени къщи са покрити с ярки цветни рисунки или огромни картини на стрийт артисти. Антиутопичният дух на мястото се засилва от големи купчини от развалини там, където е имало срутени къщи, и от огромните пушещи охладителни кули на първата частна атомна електроцентрала в Белгия в съседство със селището.

Мястото е Доел, 700-годишно село, северозападно от Антверпен, което е обект на ожесточена политическа борба за оцеляване вече две десетилетия

Държавна корпорация се опитва да го разруши, за да отвори пространство за нуждаещото се от повече място пристанище на Антверпен. Но членовете на намаляващото местно население ожесточено се борят да запазят домовете си и селището живи. Те казват, че втори терминал на пристанището не е необходим, тъй като първият, отворен през 2005 година, се използва само на 20% от капацитета си (корпорацията оспорва тези данни).

Нещо повече, според тях крайречното селище има богата природа, култура и история - плюс първата каменна мелница в Белгия и къща от началото на XVII век, принадлежала на семейството на Петер Паул Рубенс.

От население от около 1300 души в началото на 70-те години, сега са останали само 25 жители на Доел. Те обаче са смели и добре организирани. Лидерът им е 52-годишна жена на име Мартина Аперс. Тя живее в къща, покрита с огромни надписи: "ще напуснем Доел само през труповете си". "Всеки път, когато правителството успее в нещо, ние започваме юридически процедури срещу тях - и в повечето случаи побеждаваме," казва тя.

Засега строгите закони за защита на околната среда в ЕС са на страната на жителите на Доел: селцето освен всичко друго подслонява и една от най-големите колонии на лястовици в Европа

Аперс се мести в Доел през 1991, след като е наета в атомната електроцентрала. Тя и съпругът й Гуидо са получили уверения, че покупката на дом там е не крие риск, но след като ремонтират своя дом, започват да се появяват слухове, че селцето "ще се наложи да изчезне".

Упадъкът не се случва внезапно, но мнозинството от жителите на Доел напускат около 2000 г., когато им е предложена щедра компенсация, ако се съгласят да продадат къщите си доброволно. "Заплашиха ни, че ако хората не направят това, имотите им ще бъдат одържавени," казва тя, "а при одържавяването получаваш много малко пари."

Към 2007 в селището са останали 350 души и скитници започват да се нанасят незаконно в изоставените къщите, правейки част от тях обитаеми отново. Същата година Аперс създава активистката група "Доел 2020". Един от начините, по който тя планира да осигури дългосрочното оцеляване на Доел, е той да бъде превърнат в рай за артистите.

"В началото всичко потръгна добре. Идеята беше да го превърнем в музей на открито," казва тя. Включват се радващи се на световно признание творци като Люк Туйманс и Микеланджело Пистолето.

Скоро селото привлича и стрийт артисти от цяла Белгия и чужбина, които оставят следа по пътя си

"В началото надписите и рисунките по стените отразяваха посланията на жителите, които бяха 'Не отнемайте нашето село'," казва фотожурналистът Вирджиния Майо, която живее в Брюксел. Тя посещава редовно Доел от 1998. "Впоследствие дойдоха и други художници и просто използваха всички сгради като платна, върху които да рисуват, вероятно защото полицейското присъствие беше ограничено или напълно липсваше", казва тя.

От всичкото стрийт изкуство по изоставените стени на Доел, вероятно най-запомнящи са огромният плъх, гарван, безглав глиган и обърнат наопъки заек на признатия в световен мащаб белгийски художник ROA. Но и други известни стрийт артисти от Белгия, Холандия и Франция също са оставили диря от странни и прекрасни комиксоподобни фигури - мрачна рисунка на Барак Обама като Жокера от Ives.One от Амстердам и роботи-извънземни от живеещия в Брюксел Resto са сред по-атрактивните примери.

Мястото изглежда сюрреалистично, като е изпълнено със стотици изоставени сгради, включително училища, бензиностанции и вече пусто кметство, а постоянният шум на високоволтовите електрически кабели засилва постапокалиптичната атмосфера. В някои от къщите и градините още има изоставени мебели и играчки. Както Майо пише в книгата си със снимки на селото:

"Доел изглежда като Чернобил без атомната авария"

Без да го желае, мястото се е превърнало в туристическа атракция, като хиляди почитатели на градската разруха, фотографи и туристи го посещават ежегодно. Някои дори не излизат от колите си, като избират вместо това да карат по празните улици, с отворени прозорци и извадени камерафони. Сервитьорката в кафенето казва, че клиентите й са основно служители от атомната централа и тълпите туристи. "Хората идват тук, защото атмосферата е адски странна," допълва тя.

Няколко сгради са останали без графити, включително 11-те къщи, които все още са частна собственост, църквата, гробището и къщата, някога принадлежала на семейството на Рубенс, която корпорацията обещава да разгради и построи наново, тухла по тухла, в съседен град.

Надписите, че Доел е обитаван, целят да насърчават доброто поведение, но както казва Майо, "уважението към града е намаляво и за някои той се е превърнал просто в нещо запуснато, вместо в рядко екзотично място". Вандализмът и грабежите са често срещани, съгласна е Аперс, както и незаконните партита в разнебитените стопански постройки в селището, въпреки засилените полицейски патрули и организации за местни патрули.

"Миналата нощ заспах едва към 2 сутринта, защото чувах хора да се състезават по улиците с колите си," казва тя. Друг от малкото останали обитатели на Доел, 80-годишната Емилиен Дризен, е живяла в селото през целия си живот, а сега е единственият жител на улицата си. Тя поддържа дома си в отлично състояние, но се е наложило също да постави надпис на прозореца си, напомнящ на минувачите, че "dit huis is bewoond" ("тази къща е обитавана").

Нощем тя пие приспивателни и транквилизатори, за да игнорира шума от вандалите, но е категорична, че никога няма да напусне Доел

Активистите от "Доел 2020" и оставащите жители напълно съзнават, че това масово разрушение и разпад само засилва позициите на идеите за строеж на терминал. "Те го правят нарочно," казва Аперс, която определя случващото се като "разрушителна политика".

"Има над 400 семейства, които биха желали да дойдат и да живеят тук, защото работят в съседство", казва тя.

Корпорацията обаче твърди, че Доел е опасен и негоден за живеене. Колко още могат да удържат фронта Аперс и нейните колеги активисти е неясно, но бойният им дух е жив. Но без значение дали градът ще оцелее или не, надали рисунките по стените му ще съществуват още дълго. Те остават преходни артефакти в град, чиято съдба е неопределена.

Oще: белгия  графити  доел  стрийт арт  стрийт артисти  улични артисти  улично изкуство 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

1 boris | 08.06.201416:54

Снимките вероятно са специално селектирани, защото това изоставено белгийско село ми изглежда доста по-добре поддържано от доста централни български градове.
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.