Кога ще направим музей на истинското лице на комунизма | webcafe.bg
Webcafe

Базар на мерзостта

Сандо 22.09.2011, 15:17 (обновена 24.09.2011, 00:08)

Нека първо да се разберем за нещо - нито Лили Иванова е Пушкин, нито аз съм Достоевски. И затова обяснението ми за същността и облика на социалистическото изкуство няма да прозвучи като Пушкинската реч на Достоевски, няма да съдържа в себе си елементи на дълбок анализ.

Защото социалистическото изкуство не е дълбоко, няма да има и радост и възхищение от допира с него, защото социалистическото изкуство е изкуствено, гадно, лепкаво, неестествено, фалшиво, изопачено, грозно, лесно, цинично, вулгарно, безвкусно и в крайна сметка неуместно и излишно.

Но за жалост го има. И не само го има, ами и ни го натрапват. Защо ли? Ами защото на някои хора дотам им стига пипето.

Що е социалистическото изкуство?

Под този толкова политически ангажиран термин се разбира ангажираното изкуство, т.е. подчиненото на тезисите на Партията и разбиранията за политическа адекватност на определен кръг партийни другари, съставляващи червената аристокрация и елита на един обезкървен народ, превърнат в "народна маса", т.е. в хомогеннна сплав от нищожества.

И за да може да се възприема по най-простия възможен начин от "широките маси", а същевременно да предава идеите на Партията за примитивизиране на обществото и регресирането му до първобитно-животинско ниво, самото т.нар. "социалистическо изкуство" бе заредено с първосигнални послания и  елементарна символика.

Т.е. социалистическото творчество се стреми да предаде "социалистическия реализъм", който обаче съществува единствено в болните мозъци  на партийните лидери и техните подлоги-творци.

Когато хвърлите един поглед над поръчковите произведения, обърнете специално внимание на всички тези портрети на партийните величия, на червените краски и петолъчките, на сърповете и чуковете, на лицемерните послания за мир, на гълъбчетата и прилежно сресаните главички на 
неестествено ухилените пионерчета, чупещи с лекота ядрените ракети "Пършинг" и "Круз" на омразните американски империалисти и отдаващи почит на Партията-държава.

Отбележете също толкова важния за Партията устрем "напред към бъдещето" на тези мускулести работници и селянки-баджаклии, гордо вдигнали глава и застинали в непонятни пози.

Елементарно, Уотсън... Елементарно, но ефикасно, лоботомизиращо и всеомърсяващо. Та, ето ви социалистически реализъм, ето ви и социалистическо изкуство - творчество без мисъл, без чувство, без традиция. И тук можем да се запитаме - изкуство ли е ангажираното изкуство? И веднага ще отговорим - не, не е.

Творчество без мисъл, без чувство, без традиция

Защото изкуството е израз на свободния човешки дух, а ангажираното изкуство е проекция на нечия болна амбиция и служи користните цели на Партията-държава. От което можем да заключим, че ангажираното социалистическо изкуство е анти-изкуство, а неговите автори са врагове на истинското изкуство така, както и тоталитаризмът е враг на човешката свобода.

Редом със социалистическото изкуство се родиха чудесни творци като Булгаков, Пастернак, Солженицин, Ахматова, Гумильов, Манделщам, но те просъществуваха ВЪПРЕКИ комунистическия режим и неговия постоянен тормоз, а не благодарение на него.

И всички тези жертви на комунизма ще пребъдат в аналите на изкуството, докато техните палачи ще изчезнат завинаги или ще бъдат споменавани с омерзение и огромно съжаление. В България обаче си нямаме наш Булгаков, който да пише въпреки наложената забрана да се публикуват произведенията му. Нямаме си произведения от ранга на "Майстора и Маргарита" или "Доктор Живаго".

Нямаме, защото заложихме на анти-изкуството. А сега пък правим апологията на комунистическия режим. Съвсем отявлено и целенасочено властимащите величаят тоталитаризма във всичките му прояви, честват паметта на диктаторите и откриват музеи на тоталитарното изкуство.

Друго тези управляващи едва ли могат да измислят

Грозно е, но такава им е душевността и друго едва ли могат да измислят. Защото пробваха да излязат от рамката на партийната идеология, но не се получи нищо. Напротив, изложиха се и се посрамиха - Лили Иванова изпя Ave Maria по къса пола и на високи токчета, Светлин Русев изографиса Нешка Робева в църква...

И затова се връщат назад, към сигурните ценности на "златното минало", когато Партията-държава хранеше верните си чеда, поръчваше им творби, за които след това щедро ги възнаграждаваше.

И колкото и грозно да е социалистическото изкуство, нищо не може да се сравни по грознота с проявеното желание да му се издигне паметник и да се увековечи в музей. Защото пътят до музея все още не е извървян, все още тоталитаризмът не е осъден от тези, които бяха в основата му (партийци, агенти, номенклатурчици), все още не сме преминали през траура на режима, тъй като погребение просто не е имало.

И в този исторически контекст издигането на подобен музей би било изтълкувано от мнозина като поредната победа на нездравата носталгия към един престъпен режим и като апология на антихуманизма. без анализ и консенсус върху същността на тоталитаризма и без национално помирение подобен музей би бил поредната дрязга и повод за разцепление в обществото.

И тук можем да почерпим опит от французите, създали мемориален комплекс, символизиращ разцеплението на френското общество през Втората световна война, защото основната цел на френската република е националното обединение, а не триумфът на една част от обществото над друга.

Значи, основният довод срещу откриването на музея се състои в липсата на трезв и разумен поглед над историята от тоталитарното минало. Такъв поглед няма и не може да има без обществения дебат, който обаче усърдно бива бойкотиран от самите "създатели" на музея.

Скок към годините, когато ни превърнаха в чучела

Музеят по дефиниция е храм на музите, а не на идеологиите, поръчковото изкуство, грозните призраци и измислените спомени, поради което издигането на музей на социалистическото изкуство ще представлява още един гигантски скок назад към онези години, които ни превърнаха в чучела и накараха целия цивилизован свят да се отврати от нашата същност на идолопоклонници, принесли красотата в жертва на кръвожадната Партия.

Музеят се създава с образователна цел и трябва да служи цялостната идея за възпитаване на гражданско чувство у всеки един от нас. А когато гражданите са същото изгубено стадо, в каквото ни превърнаха строителите на "социализма", музеят на социалистическото минало се превръща в надгробна плоча за националното ни бъдеще.

Колкото до моето лично мнение, мисля, че и аз бих събрал всички творби на едно място, в музей или на някое бунище, след което бих им драснал клечката и бих играл хоро върху тлеещите червени боклуци. Така погледнато, откриването на музея май ще привлече много повече привърженици от предвиденото, нали? Чакаме го с нетърпение!

А когато изтлее напълно, отгоре ще направим музей на истинското лице на комунизма - с концлагерите, с черепите на избитите без съд и присъда, с отрязаните пръсти на Сашо Сладура, с ядящите трупове прасета, с окрадените и прокудени селяни, с панелките, с експроприираните граждани, с разстреляните по границата „изменници", желаещи да напуснат страната на "универсалното щастие", с каторгата на бригадирското движение, с маршируващи деца, с режима на тока, с опашките пред магазините, с пиршествата на партийците...

Oще: герои  дебат  държава  жертви  изкуство  история  комунизъм  лидери  музей  партия  произведения  социализъм  творци 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 14.04.2011, 10:50

15 abductor | 26.09.201115:34

Поредното ялово писание на някой платен драскач, опитващ се неумело да жонглира с купешки понятия. Същият би събрал всички соц боклуци на купчина и би ги запалил, както става ясно от напъните му. Размишления, които твърде малко го отличават от тези, които плюе толкоз усърдно. Изграден демократ Усмивка Хубаво или лошо - такова е било изкуството през соца и мястото му е точно в музея - не за кефа на автора или подскачащите по-долу павиани, а заради бъдещите поколения. И това няма нищо общо с оценката на соц-режима - добър или лош, той е вече в историята, а реалната оценка за него ще бъде дадена пак от тия бъдещи поколения. А демократите, за които всичко се изчерпва само с събаряне и палене - кой ви кара да ходите в музея?? В интерес на истината аз също няма да отида, както и не ходя на изложби с "модерно изкуство", обаче не мисля, че всички некадърни цапаници, на които им казват "картини", трябва да се изгорят, само защото смятам, че са скапани. Така че помислете пак върху "демократичните ценности", които уж се опитвате да налагате, когато правите оценки, защото става дума за изкуство, независимо дали ви харесва.
Като цяло статията може да бъде сведена до цитат от един филм: "I'm sorry! Everything I heard was "Blah-blah-blah, I'm a dirty tramp" Усмивка
PS. Червените кхмери са крайно-лява въоръжена групировка, която управлява Камбоджа от 75-та до 78-ма, успяла да ликвидира за това време над милион и половина души. След свалянето им от власт (с помощта на Виетнам) Великобритания, САЩ и целия западен свят продължават да ги зачитат за легитимна власт, имат мандат в ООН, а Пол Пот се разхожда свободно без никой да си помисли да му държи сметка за извършеното. Същите много обичали да събират на купчини книги и да ги горят, познайте като кой Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.11.2010, 06:37

14 Николай Дренчев | 24.09.201123:06

Е2, пий си редовно лекарствата, виж какво става като не ги пиеш редовно - такива халюцинации от всички времена и епохи се бъхтят в главата ти, че не знам кой психиатър ще може да ги оправи.
Поне разбрах че се самоидентифицираш като "червен кхмер". Много съм любопитен как им минават първите седем години, с които така се гордееш?
ПС: Министърът на комунистическата пропаганда Вежди Рашидов добре ли плаща за тия ти коментари?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.09.2011, 20:07

13 е2 | 24.09.201122:37

@8&9
кои сте вие, дето "ни го казвате" - анонимните трол-маймуни от чалга поколението ли? продукта на мултаците, пайнер мюзик и неограничения безотговорен "бойковизъм" - самите те създания на соц-номенклатирата? с това ли си горд? друг цвят освен бяло, черно и червено виждате ли? май не.

95% от шаблонно-първосигнално отговарящите като вас са с менталност на клетка от колониален организъм, която има само една цел - оцеляването си, било то и като част от безцветната пихтия. интернет герои. "маши" на чист български.

аз имах първите си седем години, за разлика явно вас и двата зерга, които са се изплюли отгоре - дикторчето с безизразния глас тип "димитровски кинопреглед", дето громи фашизма и капитализма, и преписвалия литературни анализи от книжка бездарен, но злобен автор на текста. 22 години "след това" най-накрая в "смелост" се намериха "младите", децата на най-големите лапачи Смее се типичен безмозъчен партиен "плам" и у двамата, същия като едно време.

горд съм, че не съм като вас.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.08.2010, 11:53

12 Frida | 24.09.201108:42

ааа, утре и на тях ще се направи музей Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.05.2011, 18:39

11 Anton Bozduganov | 24.09.201108:23

Подозирам, че авторът на горното умотворение е върл фен на Азис, Андреа, Графа и т.н. образи на пазарната ни икономика...
Хора, които не помнят историята, са обречени да я повторят.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.08.2010, 11:53

10 Frida | 23.09.201122:54

ахаха, верно, патосът на автора е малко наднормен, ама чак пък да се съизмерва с египетските пирамиди - по-полека, манго, както се казва по простонародному. и не щото режимът не е бил жесток, ми жесток си беше,ами щото на младите им втръсна от отрезаните пръсти на Сашо Сладура и от прасетата в белене - също както на нас ни бе втръснало да идват на определени дати едни превилегировани пенсионери, чийто внучета карат поршета и да ни разказват за жестоката социална несправедливост, срещу която освен да си жертваш животеца, нищо друго не ти остава да направиш и те така са го жертвали, но не на тях, на другите са го правили - както се пееше в една мелодиянагодината, изпълнена от Семов и Маргрет Николова сред снежните дървета на витоша.
та можете да го наричате социалистическо, може и изкуство да го наричате, ама то си е една пропаганда с втръснали клишета. и нищо повече. повече може да има в москва, или берлин - тогава се нарича тоталитарно, даже и изкуство, а нащо си е само соци, щот е сателитно, провинциално такова, с голям мерак за софийско жителство и за 15 дена в станцията на златни песъци, а и за творческа командировка нейде в рим - далеч от плебейските кебапчаата и шкембечорба. както следва, в тоз ред на мисли, то, и музей да го наречеш, си е егати жабокрешкия напън...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.11.2010, 06:37

9 Николай Дренчев | 23.09.201122:25

Пляскане
Браво на автора! Червените ни кхмери чудесно бидоха замерени с каквото заслужаваха. И колкото и да вият в коментарите под текста, каквото трябваше да им го кажем, този млад и талантлив автор, от наше име им го каза!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.02.2011, 17:26

8 durex | 23.09.201122:09

За коментаторите от 1 до 6
Жалки промити пенсионерски комунистически мозъци! Любимият ви строй и идеология изтекоха в канализацията на историята! Там е мястото и на тъй любимото ви партийно изкуство и творци! Гордейте се,че мутрата Бойко, мултака Вежди и Цецо Тъпото са инициатори и меценати на тази клоака на тоталитарното изкуство! Сгряват ви се душиците пред паметника на Ленин и изобилието от сърпове и чукове,а?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.07.2011, 12:57

7 Мина | 23.09.201120:33

" Музеят се създава с образователна цел и трябва да служи цялостната идея за възпитаване на гражданско чувство у всеки един от нас." Не съм съгласна с второто твърдение. Може да има музей на всичко, в Амстердам има например музеи на диамантите, на водката и на. .. секса! Те, както и такъв на тоталитаризма да образователни. И толкова! За гражданската позиция има други неща!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.09.2011, 19:12

6 Boyko Zlatev | 23.09.201119:22

Невежеството на автора на горния текст не му позволява да забележи, че Гемильов, Ахматова и Манделщам не са се родили редом със социалистическото изкуство, а доста преди него. Напълно невежествено е и заявлението, че "В България обаче си нямаме наш Булгаков, който да пише въпреки наложената забрана да се публикуват произведенията му" - в България имаме Яна Язова. Но явно авторът на статията не е чукча-читател, а чукча-писател или по-скоро - чукча-лозунгар. Иначе щеше да знае, че политическата ангажираност на едно изкуство не е пречка то да създава и качествени творби (както не и гаранция срещу некачествени такива). Деструктивната енергия на писача на статията е толкова мощна и напиращо-неудържима, че му предлагам да я изразходва върху египетските пирамиди - построени с робски труд по заповед на тоталитарните фараони. България е твърде тясна за неговия размах. И да, за едно наистина е прав - определено не е Достоевски...
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.