За шистовия газ. Без кресчендо | webcafe.bg
Webcafe

За шистовия газ. Без кресчендо

Ивайло Калфин*, евродепутат 12.12.2011, 16:36 (обновена 14.12.2011, 08:44)
шистов газ, протест

Шистовият газ е една сравнително нова технология в последните десетилетия, при която се добива газ по по особен метод - т.нар. фракинг (разбиване). На голяма дълбочина - 3000-4000-5000 метра под земята, се вкарва сонда с вода под високо налягане, в която са добавени и химикали. Целта е тази вода да проникне до шуплите в подземния пласт, които съдържат газ, и с помощта на налягането и химикалите този газ се избива оттам и излиза на повърхността.

Рискове за екологията

  1. Първо, добивът е от равнище, което е под подпочвените води. Това означава, че и сондата за вливане на вода и излизането й след това минава през пласт подпочвени води. Всяко евентуално изтичане ще ги замърси.

  2. Второ, предизвикват се минитрусове - заради голямата сила, с която се вкарва водата. Това означава, че могат да се получат допълнителни пукнатини в земната кора, които да отделят този газ, който се освобождава, пак в подпочвените води и отново да ги замърсят.

  3. Трето, част от водата, смесена с химикали, която се използва, (а технологията изисква много голямо количество), се пуска отново за постоянно преминаване, но част от нея остава и се съхранява в открити басейни.

Дълго време фирмите, които се занимаваха с добива на шистов газ - предимно американски, не даваха информация за използваните химикали, които добавят във водата с аргумента, че не могат да разкриват своето ноу-хау. Под натиска на екологични движения през последните години те започнаха да дават някаква информация.

И се оказа, че сред химикалите има канцерогенни вещества. Дали ще стигнат до подпочвената вода или ще стоят в открито езеро и ще се изпаряват, това означава, че съществува опасност от замърсяване на почвата и въздуха около находишщето.

Самите сонди за шистов газ трябва да се наредят сравнително нагъсто, тъй като добивът под една не е толкова голям - на 1 кв. км - една сонда.

Ето това е методът - такъв, какъвто го има в момента. Някои вкарват не вода, а гел или въздух, но засега тези методи още не са придобили икономическо значение, за да се използват нашироко.

Обясненията на управляващите

Българското правителство разреши на компанията "Шеврон" през юни т.г. да извърши проучване за добив на шистов газ в района на Нови пазар, в житницата на България. Цяла Североизточна България на практика лежи на вода, под Добруджа има едно огромно езеро.

Обяснението, което ни дават управляващите, че това било свързано с енергийната ни независимост, не е изцяло вярно. Енергийната независимост означава България да има различни източници на природен газ. Имаме малък собствен добив, който е недостатъчен и затова внасяме, само от Русия.

Но начинът да си гарантираме независимостта е, изненадващо, не толкова скъп - просто трябва да свържем газовата си система със съседните страни. През Турция можем да внасяме газ от Кавказ и Каспийския басейн, имаме и такива договорености, през Гърция, която има терминали за втечнен газ - също. Ако се свържем по този начин, можем да внасяме газ от цял свят, и тогава сме свободни да се договаряме с когото и както си искаме. Тези проекти не са толкова скъпи, при това частично се финансират от ЕС.

Примерът на Франция - и спекулациите на кабинета

Нека видим опита на Франция, където случаят е бил аналогичен на този в България. Между другото, добивът на шистов газ е забранен и в Квебек, Канада, а в щата Ню Йорк се води сериозен дебат да го има ли. През лятото поканих моята колежка евродепутат от Франция, от групата на Зелените - Мишел Ривази, която разказа на хората от Нови пазар как са действали те.

Първоначално френското правителство дава разрешение за проучване и добив, без да пита местните жители и без да направи екологично проучване. Хората разбират от екологични организации за рисковете, започват протести и демонстрации. В резултат френският парламент приема закон, който забранява проучването и добива на шистов газ при сегашния метод.

Българското правителство спекулира както с аргументите за енергийната сигурност, така и с екологичните норми. Преди юнското решение за проучване, тихомълком е променен законът за подземните богатства. И всъщност за това проучване на шистов газ, законът изисква само доколко тази дейност заплашва застрашените видове. Например дали червенобузата костенурка, ако такава има там, ще пострада от добива. Но няма да се направи проучване дали водата или почвата се замърсяват, увеличавайки рисковете за хората.

Третата спекулация на правителството звучи така: "Ние искаме да видим какви са запасите, пък един ден ако стигнем до добив..." Проблемът е, че за проучването се използва същата технология, както при добива. Вярно, в по-малък мащаб. Но какъвто и да е резултатът от проучването, рисковете остават

Законът за концесиите и законът за подземните богатства има две формални процедури. И почти няма случай, в който проучването да не води до добив. Обяснението е близко до ума - фирмата, която инвестира в такава дейност, очаква да си върне инвестицията от добива.

Пример за това е златното находище край Крумовград - Ада тепе. Въпреки неколкогодишното забавяне, "Дънди прешъс" в крайна сметка пак си получиха разрешението за добив. А инвестициите за проучването за шистов газ не са малко, говори се за петдесетина милиона долара. Затова да се говори "ние сега проучваме и от това не следва добив", просто е несериозно.

Има и още нещо, което е принципен проблем в българското законодателство. Подземните богатства са собственост на държавата, но това, което тя получава от една концесия, не е газ или злато, а определена такса. Концесионерът получава собственост върху подземните богатства - т.е. каквото си извади, си е негово. Държавата може пак да купи този газ, но ще си го купи от "Шеврон". В много други страни има ограничения, че държавата все пак е собственост на този ресурс. Концесионерът получава някаква печалба, че инвестира в добива му, но не получава изключителните права върху целия ресурс.

Как да се спре

Възможността на хората в България да спрат такъв добив е само теоретична. Законът за референдумите е практически неприложим. Ако става въпрос за национален референдум, така или иначе се стига до решение на Народното събрание. Парламентът, в който има определено мнозинство, което има и правителството, в крайна сметка трябва да реши дали да има референдум.

Президентът би могъл да го поиска от парламента да свика такъв референдум и това е важно правомощие, чрез което да настоява да има такова всенародно допитване. Именно в подготовката за провеждането му биха могли да се чуят всички аргументи и тогава хората ще са свободни да решат, като направят информиран избор.

Национален референдум може да се организира и ако се съберат 500 хиляди подписа, при строги изисквания как да става това. Видели сме, че такива инициативи доникъде не стигат.

Втората възможност са местните референдуми. Досега единственият, за който знам, че е успешен, е този в Горна Малина, където хората отхвърлиха откриването на кариерни материали в общината.

Това също не е никак лесно. За да е успешен един местен референдум, в него трябва да участват повече от гласувалите на последните местни избори. Така казва законът. А обикновено участието в местни избори е доста високо, затова и много трудно се случват местни референдуми.

Проблемът е и законов. Във Франция решението да не се случва добивът е взето на база законодателство, което казва: "Когато един въпрос е от национален интерес, той стои над търговските отношения". Франция е страна, която не злоупотребява с това и не следват безкрайни дела и плащания на фирми, които са започнали да правят проучвания. Така че е хубаво България да се спре преди това.

Защото, почнат ли се проучванията, после ще затънем в безкрайни спорове, както в случая с "Дънди прешъс", да получат или да не получат разрешения за добив.

Технологията за добив на шистов газ крие рискове. Те не са гарантирани. Никой не твърди, че всички почви и води ще се заразят. Но става въпрос за почвите и водите на житницата на България. А такива рискове не са оправдани.

*Авторът е заместник-председател на Комисията по бюджети в Европейския парламент.


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 26.09.2011, 10:32

73 crazyforest | 16.12.201109:45

Мануела, момиче, виж какво казват геолозите по въпроса, те са много наясно с това какво имаме отдолу и съвсем обективно, свободно от корпоративни интереси са се обосновали.

Може би има някои глупави, други пък платени коментиращи, които за жалост нямат и един довод.


И това "без кресчендо" е много глупаво. Става дума за природата ни, за ЗДРАВЕТО ни. Много ясно, че ще оревем до Бога. Никой няма право да взима решения на НАШ гръб Държавата е създадена да СЛУЖИ на хората и най-малкото да не им пречи. Корпорациите като Шеврон и корумпираните ни политици (всички в това число) служат на себе си и мизерното си съществуване, което никой няма да помни.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.08.2010, 10:24

72 strawsPulledAtRandom | 16.12.201109:32

"...Когато 95% от хората против дадено нещо се обосновават единствено на емоции и на фалшива психоза - няма как да е другояче. Вместо още от началото всички да седнат и ТРЕЗВО да обмислят и претеглят плюсове и минуси, ние ежедневно слушаме откровено промиване на мозъци с грандомански фрази..."
-----------------------------------
По принцип цяна мнението ти, но в случая, без да се обиждаш - ядосан ядосан ядосан
Досега слушахме аргументите на едната страна, защото другата страна поиска тези аргументи, подкрепени с факти. И ги получи. Прочети мннието на NannyOgg - емоционално ли ти звучат? Също и аз съвсем трезво се опитвам да обмислям нещата. Да звуча, все едно, че ще започна да крещя във всеки момент? Мнението си го изградих именно в този и още един форум - четох линки, които съфорумците пращат и повярвай ми, аргументите против шистовия газ лично за мен тежат 9 към 1. А ти изведнъж казваш, че сме били слушали само тези мнения... Струва ми се закономерно, при положение, че половината от мненията на отсрещната страна са "кажете какво му е толкова вредното", а другата половина - "Калфин е боклук".
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.03.2011, 14:53

71 Bobby_gBG | 15.12.201122:18

71 Manuela Gerenova | 15.12.2011 20:14
ОК, прочетохме едни данни, подкрепящи едната страна. Някои хора сме чели други данни, подкрепящи друга гледна точка.

Боби, изразът "пустееща земя" в цивилизования свят е непознат.
---------------------------------
1. Какви други данни? Защитниците на шистовия газ не сте дали никакви данни, които да подкрепят каквато и да било гледна точка.
Само ни обяснявате как ще забогатеем и ще сме енергийно независими...

Може ли малко по-конкретно. С цифри. Като например какви пари ще спечели България от този добив, освен 30 те милиона за лиценза, колко от този газ ще се продава на преференциални цени на вътрешния пазар, че да получим тази обявена от вас "енергина независимост".

А и ако тези залежи са за 300 години да осигурят България, то какво от това? При положение че сме 7 милиона, а газта ще се изнася за страни, за които ще им осигури газовите нужди за 10-20 години.

А след тези 10-20 години, като бъде изпомпан целия наличен газ какво правим - седим си с осраната земя, дето вече не може да ражда храна ли?

2. изразът "пустееща земя" в цивилизования свят бил непознат ли? Ти май за пустошта из Австралия и САЩ не си чувала а? За гигантските пустини и прашни равнини, където няма и грам растителност?
Това че в България няма такова нещо, не означава че в другите държави, не е така. И доста от тези пустини някога са били гори, преди да бъдат отсечени от лакоми късогледи хора.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.05.2011, 14:05

70 YOLE | 15.12.201121:55

Мануела , аз и ти сме против добива на шистов газ в България . Нали ?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

69 Manuela Gerenova | 15.12.201120:14

Спорът започва да губи смисъл.
ОК, прочетохме едни данни, подкрепящи едната страна. Някои хора сме чели други данни, подкрепящи друга гледна точка. Това е прекрасно, поне четем.
Проблемът е, че полемиката става все по-тенденциозна и забива в задънена улица. Всъщност то се и очакваше.
Когато 95% от хората против дадено нещо се обосновават единствено на емоции и на фалшива психоза - няма как да е другояче. Вместо още от началото всички да седнат и ТРЕЗВО да обмислят и претеглят плюсове и минуси, ние ежедневно слушаме откровено промиване на мозъци с грандомански фрази.
Боби, изразът "пустееща земя" в цивилизования свят е непознат.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.03.2011, 14:53

68 Bobby_gBG | 15.12.201119:24

Впрочем ако в България имаше едни огромни пустеещи земи, под които има шистов газ - веднага бих ги дал на някой да вади газ, като в договора ще е заложено че държавата ще изкупува определено количество всяка година на преференциални цени (базирани на цена на добив + някаква печалба, а не на принципа търсене/предлагане).

Но тъй като нямаме, никога, под никакви обстоятелства не трябва плодородните ни земи, при това най-най-най плодородната от тях - добруджа да се подлага на подобен екологичен риск!

Никога!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.12.2011, 11:33

67 gothic | 15.12.201118:36

Чудно ми е, някой чул ли е мнението на геолог по въпроса? Чуди се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.12.2011, 18:33

66 Spas Gechev | 15.12.201118:35

http://www.waterlink-international.com/news/id2193-Wastewater_Plants_Not_Designed_for_Fracking_Water.html?utm_source=Newsletter&utm_medium=email&utm_campaign=20111214+-+WL

това е още от рисковете
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.11.2011, 16:10

65 NannyOgg | 15.12.201117:08

Omnia?, аз ценя Вашата помощ. Водена от желанието да Ви помогна и аз, ето Ви линкче /за втори път го публикувам в този сайт, становището е на учени към БАН, има го публикувано в сайта им/:

http://www.iber.bas.bg/sites/default/files/Stanovishte_IBER_shistov_gaz.pdf

Четивото е интересно.
Сега да преминем към балансираните мнения:

1. Какъв е измереният риск при този добив, сравнен с всички алтернативи, които имаме в България?
Ще отговоря с международни изследвания в областта, ако позволите:
- „при добива на шистов газ се отделят много по-големи количества метан, който е мощен парников газ, отколкото при добива на конвенционалния газ. Последните данни показват, че влиянието на метан за затоплянето е в десетки пъти по-голямо от това на въглеродния диоксид при съпоставими количества” – из доклад на Агенцията за защита на околната среда на САЩ – посочен е в линка по-горе, но да го извадим на по-челно място;
- ефектът от добива и използването на шистов газ е далеч по-неблагоприятен в сравнение с използването на въглища и мазут, когато се отчита интегрираното въздействие за 20-годишен период след употребата му. При отчитане на 100-годишен период от време ефектът от шистовия газ е съпоставим с този от употребата на въглища и е по-лош в сравнение с употребата на мазут – из доклад на колектив от Корнуелския университет, начело с професор Роберт Ховарт

http://www.sustainablefuture.cornell.edu/news/attachments/Howarth-EtAl-2011.pdf

2. Каква е методологията на измерване и какво посочват резултатите? – пуснала съм Ви линкове, четете.

3. Кой е засегнат от добива на шистов газ? Или да ви помогна - коя държава осигурява енергийния ни запас и не би искала да сме независими в този сектор?

На трети въпрос ще си позволя аз да задавам въпроси, отговаряйки Ви, по този начин.

1. Следва ли, преди да се пристъпи към проучване за добив на какъвто и да е природен ресурс, да се извърши ОВОС?
2. Ако отговорът на този първи въпрос е положителен, следва ли тя /ОВОС/ да бъде доведена до знанието на населението, чиято територия, домове, обичайна среда и т.н. ще е засегната, и на обществото, като цяло?
3. Следва ли обществото да бъде информирано какви биха били евентуалните залежи на който и да е ресурс и каква е възможната печалба за българската страна, ако такива има?
4. Следва ли обществото да бъде ясно, точно и непровокативно / не в стил „ще подпиша на инат”/ информирано за всички възможни рискове, касаещи здравето на хората и околната среда?
5. Има ли контролни органи на територията на България, които да гарантират стриктното спазване на условия за безопасност при проучванията? Ако да, кои са те?
6. Защо една компания залага на фаза проучване 4 000 000 милиона долара за възстановяване на околната среда, след като същата компания твърди, че проучването е безопасно за същата тази околна среда?
7. Кога ще разберете, че един спор не бива и не трябва да се води в стил „американофоб/фил” или „русофоб/фил”, а единственото и винаги водещо, независимо дали си бял, червен или зелен, следва да е българския национален интерес – този на гражданите на Република България?

Сега очаквам Вие да отговорите, балансирано, за да разкрием нещата "зад кулисите".
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.05.2011, 19:25

64 Omnia? | 15.12.201116:16

Статията не дава другата страна на монетата. Така по същността си е не анализ, а чиста проба пропаганда. За да ви помогна да напишете балансирани мнения, базирани на статистически факти, потърсете отговорите на следните въпроси:

1. Какъв е измереният риск при този добив, сравнен с всички алтернативи, които имаме в България?
2. Каква е методологията на измерване и какво посочват резултатите?
3. Кой е засегнат от добива на шистов газ? Или да ви помогна - коя държава осигурява енергийния ни запас и не би искала да сме независими в този сектор?

С други думи, не се хващайте на масовата пропагандна вълна. Има много неща зад кулисите.
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.