Обама има какво да научи от Буш | webcafe.bg
Webcafe

Обама има какво да научи от Буш

Webcafe.bg, по swampland.time.com
24.03.2013, 20:16 (обновена 26.03.2013, 07:30)
Барак Обама

Снимка: © Getty Images

Въпреки че Ирак в крайна сметка се оказа огромна грешка

Когато Джордж Буш-младши стана президент през януари 2001, американската политика по отношение на Ирак бе в задънена улица, а санкциите на ООН срещу режима на Саддам, наложени след първата война в Персийския залив, бяха разбити на пух и прах.

И до началото на 2003 г., Буш бе постигнал нещо, което повечето анализатори смятаха за невъзможно: санкциите върху Ирак бяха по-строги отвсякога, а инспекторите се бяха завърнали в държавата.

Най-изненадващото бе, че според слухове Саддам Хюсейн сам предложил да отиде в изгнание, стига да може да вземе $1 милиард със себе си

След това Буш се отказа от дипломатическия напредък и запрати САЩ във война, която струваше живота на хиляди американски войници, живота на стотици хиляди иракчани и над 700 милиарда долара. Ако се вземат предвид и грижите за ветераните и други разходи, цената на тази война достига трилиони долари.

Докато Обама се отправя към собствената си война срещу ядрената програма на Иран, си струва да погледнем назад не само към това, което Буш не направи както трябва по отношение на Ирак преди 10 години, но и към правилните ходове от негова страна.

През януари 2001-а колапсът на режима на санкциите върху Ирак бе очевиден. Наложени в навечерието на войната в Персийския залив, санкциите трябваше да наложат условията на капитулацията на Ирак през 1991 г., изисквайки унищожението на всички химически и биологически оръжия в държавата и забранявайки разработването на ядрена програма.

Всички продажби на петрол от страна на Ирак трябваше да бъдат контролирани от ООН. Ала по време на управлението на Клинтън, Саддам наруши условията на капитулацията и санкциите на ООН. През октомври 1998-а той трайно изгони инспекторите на ООН.

До ноември 2000, Сирия вече бе отворила неоторизиран нефтопровод от Ирак. Нефт и рафиниран петрол преминаваха през турската граница на дълги конвои от танкери. Международните полети, които също бяха забранени от санкциите, стартираха отново. "Американските позиции отслабват с всеки изминал ден," коментира в края на 2000 г. Кен Кацман  - дългогодишен анализатор на Близкия изток за разузнавателните служби на американския Конгрес.  

Към 22 януари 2003 обаче нещата трудно биха могли да изглеждат по-различно

Предходната година САЩ си извоюва нов режим от санкции, допускащ в Ирак граждански провизии от страните-членки на ООН, но същевременно забраняващ материали, които биха могли да се използват за програми за създаване на оръжие за масово поразяване.

Тези т.нар. "умни" санкции допринесоха за възобновяване на международното сътрудничество и създадоха предпоставки за по-агресивно налагане на ембаргото от страна на САЩ. Скоро New York Times съобщиха, че американската флота "заема енергично позиции" с цел налагането на санкции в Залива, докато междувременно военновъздушните сили на САЩ охраняваха наземните граници.   

След нарастващите заплахи за война от страна на правителството на Буш през лятото на 2002 г., Саддам се съгласи да пусне инспекторите на ООН в Ирак за първи път от близо 4 години. Конгресът упълномощи Буш през октомври 2002 да обяви война за обезоръжаването на Ирак, а през идния месец ООН единодушно прие резолюция, заплашваща със "сериозни последствия", в случай че Ирак не осигури на инспекторите пълен достъп до всички подозрителни обекти.

Когато инспекторите от ООН и МААЕ се завърнаха в Ирак, техният достъп все пак не бе пълен: в един от докладите от януари 2003 година ръководителите на инспекцията споделят, че отделни инспектори са били малтретирани и изгонвани от определени обекти. Ала Буш бе наложил нови проверки над Саддам и инспекторите научаваха все повече за неговите действия с всеки изминал ден.

Макар че малцина помнят това, напрежението почти разоръжи Саддам без никаква война

На 22 февруари Буш провежда телефонен разговор с испанския премиер Хосе Мария Аснар - сътрудничещ на Буш в голяма част от предвоенната му дипломация - в който американският президент споделя, че Саддам е преговарял с Египет за евентуалното си заточение там.

"Египтяните разговарят със Саддам Хюсейн," са точните думи на Буш според транскрипт от телефонния разговор, изтекъл към испанския вестник El Pais. "Изглежда той им дава знаци, че е склонен да премине в изгнание ако му разрешат да вземе със себе си 1 милиард долара и цялата информация, с която разполага за оръжията за масово поразяване," допълва Буш.

Освен това, по негови думи либийският лидер Муамар Кадафи "е заявил пред Берлускони, че Саддам Хюсейн желае да се оттегли". Един от висшите служители в администрацията на Буш потвърждава, че телефонният разговор наистина се е състоял.  

Въпросният служител обаче не си спомня дали и какви усилия са били положени от управлението на Буш за насърчаването на оттеглянето на Саддам. Ала когато Аснар попитал Буш дали той мисли, че едно такова заточение е възможно "с определени гаранции," Буш отговаря: "Тук няма никакви гаранции. Той е крадец, терорист и престъпник".

Два дни по-късно, Саддам дава интервю пред Дан Радър от CBS News, в което заявява, че евентуалното му оттегляне е изключено. "Тук ще умрем. Тук, в тази държава и ще запазим честта си," заявява недвусмислено Хюсеин.

По-малко от месец след това, Буш разпореди стартирането на операция "Свобода за Ирак"


Въпреки че Саддам остана на власт, коментира Кацман днес, Буш тогава постигна забележителен дипломатически напредък чрез заплахите си за война и би могъл да овладее ситуацията в Ирак, заздравявайки постиженията, които достигна в рамките на две години.

"Лесно можеше да постигне целите си без реално да се налага стартирането на инвазия," уверен е Кацман. Това обаче бе оспорвана позиция навремето - предпазливите анализатори в администрацията на Буш твърдяха, че щом премине моментът на конфронтацията,  режимът на санкциите и сътрудничеството на Саддам с инспекторите ще приключи.

Ала един от водещите експерти по санцкиите и служител в администрацията на Буш коментира, че от гледна точка на настоящето е ясно, че напрежението от санкциите, комбинирано с прединвазионните въздушни нападки от администрацията на Буш и Клинтън, вече са били постигнали своите цели.

"Ирак на практика наистина се отказаха от разработването на ОМП, поне за времето, за което бяха наложени санкциите," коментира Мегън О'Съливан, бивш член на Съвета по национална сигурност на САЩ от администрацията на Буш и понастоящем преподавател във факултета по държавни науки "Кенеди" в Харвард.

"Санкциите, допълнени от прединвазионната употреба на насилие и други инструменти, наистина постигнаха желания резултат," твърди тя, "ала никой не беше наясно с това, защото Саддам искаше Иран да вярва, че той все още разполага със своите възможности".

Което ни отвежда до настоящата ситуация с Иран

Може ли Обама да възпроизведе успешните политически ходове на Буш, без да допусне трагична грешка накрая? Съществуват някои сходства между двата казуса. Когато Обама дойде на власт, санкциите срещу Иран не успяваха да ограничат ядрената програма на Иран, или пък да накажат нейното нарушение на резолюциите на ООН.

През юни 2010, САЩ успешно наложи по-строги нови санкции на Иран и макар че те не успяват да променят отношението на Техеран към ядрената програма, те все повече се отразяват на неговата икономика. Инспекторите на ООН си остават в държавата, макар че не им е осигурен пълен достъп до подозрителни обекти.

Освен това обаче, налице са и някои важни разлики. Заплахата от насилие бе по-обозрима през 2002 г., когато кабинетът на Буш бе пълен с "ястреби" като Дик Чейни, а 11 септември все още имаше прясен отпечатък върху съзнанието на хората.

Все още не е ясно дали Обама, който избра за министър на отбраната човек, който неведнъж е изразявал опасенията си срещу атакуването на Иран, би могък да постигне реални отстъпки от лидера на Иран чрез заплахи. До този момент, отбелязва О'Съливан, "Иран остава непоколебим пред притесненията за политиката му по разработване на ядрени оръжия".

Обама и неговите съветници се заканват, че ще отидат на война срещу Иран, за да попречат на държавата да се сдобие с ядрени оръжия. И вероятността за това съществува. Ала урокът от Ирак е очевиден и 10 години по-късно. Преди да дръпне спусъка, Обама трябва да се убеди, че войната няма да превърне дипломатическата победа във военно поражение.

Oще: барак обама  война  джордж буш  ирак  иран  нефт  окупация  петрол  петролопроводи  саддам хюсейн  сащ 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

8 Крив Макарон | 27.03.201314:33

Имам усещането, че хамериканците просто искат да чуят от света някое клише от рода: "Направихте каквото можахте, нещата са ок, вие водихте най-добрата политика в наличните условия, хайде починете, ние ще ви помогнем с едни трилиони, ще си оправите държавата и пак ще бъдете номер 1."
Т.е. искат да ги съжеляваме и да им признаем, че едва ли не, са жертва на събитията. Че са имали добри намерения в Ирак, но са загазили здраво, и заради това Иран няма да може да бъде озаптен.
Ще видим ще видим как ще се оправя УСА с 16 трлн. външен дълг и около 35 трлн. публичен. Толкова години се пъчат колко са богати благодарение на кредитната си икономика, и наставляват всеки как да мисли и колко трябва да им бъде лоялен, но сега под бремето на дълга почват да се огъват, а услужливите им медии пускат разни сълзливо-сополиви рефрени, от рода на "бойко, на кого ни оставяш" Шокиран
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 09.09.2011, 08:58

7 янаки | 26.03.201321:54

Проблемът е в Израел, не е в Иран.

Иранците са държава, която иска да води самостоятелна политика, а това не се харесва на САЩ. Засяга националните им интереси в Близкия Изток.
Иранците не са самоубийци и никога няма да започнат ядрена атака, защото въпрос на минути е да с превърне Иран в ядрена пустиня.

Ядрена атака срещу Израел , или най малко ракетна атака с радиоактивни вещества, може да се очаква от терористична арабска групировка, щом се сдобият с такова чудо.

В интерес на истината, Северна Корея е пример на ядрена държава и на какво е способно ядреното сдържане.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.01.2011, 18:57

6 Milen Marinov | 26.03.201315:27

За споменататата от човека по-долу война.
Годината е 1980. Ирак напада Иран.
През 1979 година в Иран има преврат, свален е шахът, установява се вид религиозна дктатура. В армията е проведена мащабна чистка. Армията е намалена с 1/3, 250 генерали са"прочистенки", хиляди офицери от старшия състав също.
През 1980 редовната, напълно подготвена, регулярна армия на Ирак нахлува иненадващо в Иран.
Сблъсква се с "народно пълчение".
За две години Иран успява да натика иракчаните обратно в пустинята.
За 10 години война, Ирак получава 43 милиарда долара подкрепа. Иран- нищо. Отново подчертавам момента, че това е времето когато Иран е най-слаб. Чистка в армията, мътна вода в политическия и обществен живот итн. Все още нямат никакво машинопроизводство.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 24.01.2011, 18:57

5 Milen Marinov | 26.03.201315:13

Ъъъъ..аз само да ти кажа, че вече не сме 1980-та.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.05.2012, 03:56

4 Starija hush | 26.03.201304:14

Не ставай смешен бе пич.Ирак и Иран беха около 10 години във война.Ирак е три пъти по малак от Иран и от 5км. не можаха да влезнат в територията му иранците.Садам използва химическо оръжие срещу окопите на иранската армия.Гледах кадри по телевизията на убитите иранци в окопите с химическо оръжие.Един войник лежи в окпопа с едната ръка държи консерва а с другата джобен нож за вилица и така заспал а до главата му автомата.Та ако се опитваш да искараш Иран по легендарен от Виетнам се заблуждаваш много.Не са решили Американците не са го смачкали Иран като Ирак за 72 часа.
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 24.01.2011, 18:57

3 Milen Marinov | 25.03.201320:33

Има още една много съществена разлика. Иран не е Ирак. Ккавото и да си говорим- Саддам беше лефтерен диктатор на една кьопава държава. С разделено население, етнически и религиозно, абсолютен косуматор, влагащ парите от петрола си в рахатлък, Садда, Хюсеин беше лесна мишена.
Аятолахът не е.
Наслението на Иран е 80% перси. С най-голямото малцинство- азерите няма проблеми. В Иран 80% са мюсюлмани шиити. С бахаите, християните езедитите- няма проблеми. Няма го "кюрдския троянски кон" както при Ирак.
Иран строи. Самолети, подводници, танкове, дрони.
Ирак имаше няколко "маймунски" Т-72.

При война Иран е в състояние да затвори Ормуския пролив. И страните от залива ще го духат- няма как да изнасят петрол.
При Ирак хавата бепе- "и да паднем и да бием, пак ще се напием".

Иран има някаква международна подкрепа от БРИКС. А Путин и Дзипин не са Кадафи и Мубарак, приятелите на Саддам.

Изобщо, окъдето и да го погледнеш, война срещу Иран би била затъване в едно безкрайно блато. И Обама това много добре го знае. За това и си трае.
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 01.07.2011, 15:53

2 KingoftheROAD | 25.03.201313:56

По-скоро хамериканците трябва да са сигурни, че Иран няма да успее да изстрля ядрена бомба, преди те да го обезвредят напълно. За да могат да започнат поредната война за раздвижване на икономиката си.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.06.2012, 11:35

1 Сърце Червено | 25.03.201311:27

ала бала
   

оценка

+2 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.