Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

ПДО – Първо Детско Отделение или По-Добре не Оставайте

Нова Година с детето в Първо детско отделение - Русе? Никога повече!
Нова Година с детето в Първо детско отделение - Русе? Никога повече!

Ако смятате, че вашата Нова Година е била тъпа, скучна или не толкова запомняща се, помислете за тези, които са я посрещнали в болница. За огромно мое съжаление, аз и синът ми бяхме сред тези нещастници.

Действието се развива в Русе*.

Всичко започна с едно безконечно обикаляне на 30 декември из Мобилмед, Спешното и Първо детско отделение - комбинацията от висока температура и неспирна кашлица, която се влошаваше, накара педиатърката да се усъмни в пневмония.

Идеята беше да се направи рентгенова снимка и да се прецени какво да лекуваме.

Да, но това се случва по празниците и отвсякъде ни връщат, защото работещ рентген НЯМА (кажете го това на катастрофирал кървящ човек, що да не почака ден-два...).

Добре, не сме катастрофирали, ще отидем на 31 декември, когато може да направим снимката. Това обаче няма как да стане, без да хоспитализират детето. Следите ли ми мисълта? Приемат те в болницата, за да ти направят снимка, а тя докато е готова, те лекуват. От какво?

Не ти се казва, документи не виждаш, разписваш се под Правилника на отделението и това е.

Приела съдбата, че заради благото на детето ще поостанем с него няколко дни, се настанявам в отредената за нас стая и тук вече следва шок в картини.

Запознайте се с Терликът. Посрещна ни в "почистената стая" и до последно ни прави компания в клетото пребиваване. По вида му съдя, че е преживял рухването на Световния Търговски Център, а може и Студената война. Сигурна съм, че временният обитател на стая 14 ще го намери на пост под леглото в първоначалните му координати. Защо е оцелял? Много просто - под леглата не се чисти.

А това е мухъл - натурален, не толкова пресен. Какво по-нормално допълнение към интериора на стая с дете, което лекуват от пневмония?


Мивката някога е имала страничен плот. Дали е рухнал спонтанно или са го разкарали насилствено, никой не знае. Тя, мивката, не се почиства никога и за нищо на света. Освен това е предизвикателство за употреба, защото сифонът се измъква и ако случайно миеш задните части на наследника, биваш неприятно изненадан не в гръб, а в крака.

Стаята се превръща в своеобразен водоем и трябва да тичаш с мокро бебе в търсене на санитарка.
Не е приятно, гарантирам. Апропо, същата тази стирка, с която се мие водоемът, се ползва за почистване на повръщано (не питайте как знам). Искрено се надявам поне дезинфектантът да е силен.

За чаршафите не съм очаквала изненади. Само ме предупредиха, че ги сменят веднъж седмично, но, слава на Бога, не дочаках.

Е, матракът явно е преживял известна доза насилие, но мизерните чаршафи поне успяваха да скрият това.

Тоалетната очевидно е ремонтирана скоро. Това обаче не пречи на пациентите да се държат така, сякаш са в гората или в полеви условия. От 9 до 22 ч гледката и миризмата се влошават, въпреки подписа на дежурния персонал, че са инспектирали обекта. Снимка няма да добавям, за да не отвратя съвсем драгия читател.

Встрани от темата за материалната база, никой не се съобразява с измисления правилник, на който чинно се подписва всеки новопостъпил.
В часовете за сън обикновено в коридора се крещи (я сестра, я санитарка), обсъждат се рецепти, сериали, колежки...

Ако имаш късмет, не ти сменят коша за боклук в 23 часа вечерта.

Всичко се прави шумно, с досада, с изражение "аз тук за 300 лева няма да се съобразявам, да не си на хотел".

Интересно е отношението към вечния ромски контингент. От съседната стая се чува весел смях, децата скачат по леглата, а 2 жени си поделят едно легло и се опитват да надвикат ориенталските ритми, идващи от телефона на шкафчето.

На молбата ми да са по-тихи, ме овикват, сякаш съм им влязла в къщата и съм им набила кучето.
Сутринта помолих сестрата да вземе отношение, понеже така и така нарушават ПРАВИЛНИКА и са по няколко в стая, поне шума да уредим, нали... "Тук не е място за превъзпитаване".

От това следва приятелски да ви посъветвам, ако имате неблагоразумието да се озовете там: ЗА БОГА, БРАТЯ, НЕ ПОДПИСВАЙТЕ!

Междувременно лечението на детето ми тече с пълна сила с антибиотик и урбазон. От какво го лекуваме?

Сестрата казва да питам лекаря, лекарят казва че трябва да види документите, след няколко часа ми се съобщава диагнозата "бронхиолит".

На визитацията на втория ден разбирам, че не било "бронхиолит", а "пневмония" (то не било компоти, а компютри..) и трябва да поостанем минимум 5 дни, колкото е клиничната пътека.

Примирила съм се, само броя часовете и се моля да не пипне някоя друга болест, докато сме там, защото деца с диария и повръщане има колкото искаш и в комбинация с хигиената усещам, че сме следващите.

На петия ден по време на визитацията ми бе съобщено, че детето е добре и съвсем наивно се обнадеждих, че ще ни изпишат. Ооо, нее, има клинична пътека, къде съм хукнала! Добре, детето е здраво, хайде да не го заразяваме със стомашно-чревна инфекция, а? Не може, такива са правилата!

Ами ако искам да тръгна преди да е изтекла клиничната пътека? По 100 лв на ден за престоя. Ти да видиш! За мухъл, крясъци, мизерия и разпад отвсякъде...

След 46 телефонни разговора с лекари и приятели се примирявам за пореден път, заради детето. Още 24 часа и се махаме от тази клоака.

Ден шести. Клиничната пътека е изтекла, детето е здраво, по всичко личи, че ще си ходим. Но НЕ.

Къде съм хукнала? Какви изобщо въжделения имам аз? С усмивка ми се казва, че микробиологията на гърления секрет е излязла (взеха го при постъпването) и са изолирали „много неприятна бактерия", която трябва да бъде третирана с друг антибиотик.

Бактерията е "протеус", антибиотикът: Амикацин.

Мигам и гледам тъпо, защото нали досега го лекуваха - два пъти на ден инжекции с Цефтриаксон и Урбазон?!?

"Още няколко дни да остане, ще удължим клиничната пътека..." Тук не издържах на поредния абсурд и помолих да ми дадат документ, където да декларирам отказа си от по-нататъшно лечение.

Споглеждане, връчване на документа, изписване на рецепта за антибиотик на инжекции.

И понеже не съм упорито магаре, а майка, и не смятам, че съм компетентна по медицинските въпроси, отидох в частна лаборатория веднага след излизането ни от болницата, за да видим има ли я въпросната бактерия, ще се налага ли прием на антибиотик, какво следва и т.н.

Ето какво излезе 3 дни по-късно: "Не се изолира патогенна неспецифична микрофлора". А, моля? Сигурни ли сте? Ама как? "Ми така, няма нищо в секрета..."

Снимка за доказателство:

И за да не ни е скучно сивото ежедневие, все пак си донесохме вируса с повръщането и разстройството в къщи.

По принцип на ден втори, когато детето ти лежи с висока температура, повръща и се оаква до петите, всеки нормален родител разбира, че има опасност от обезводняване и е редно да потърси лекарска помощ.

Де факто, след като веднъж си бил там, предпочиташ със зъби и нокти да вкараш в малкото телце вода и да не стъпваш в болницата.

Да е жива и здрава педиатърката, която ме посъветва да му дам банка глюкоза на малки глътки за 24 часа. Размина ни се нов престой в детско отделение, но не и поредният кичур бели коси.

За финал искам да се обърна към персонала на Първо детско отделение в Русе със следното:

Не знам за какви пари работите, не ме интересува, но условията ви са БЕЗОБРАЗНИ и е редно да докладвате това! Лекувате деца, не плъхове. Има Министерство, има медии, има ХИЛЯДИ начини публично да апелирате за ремонт и поддръжка.

Престоят там е руска рулетка - не знаеш с какви "екстри" ще излезеш, да не говорим че вие сте съучастници с липса на отношение към ужасната мизерия, която цари. И не на последно място - говорете и обяснявайте на майките всичко, което правите с децата им, за да не се налага да ровим като кокошки из интернет и да търсим ваши колеги, докато вие си дремете в стаята и чакате да ви свърши смяната, че да изкарате някой лев на частно.

Ако нищо от това не може да бъде изпълнено, пък хванете се, направете частна клиника, скубете ги родителите на тия ми ти въшльовци, ама предложете условия, за да има основание за заплащане. Изкарвайте пари, харчете си ги и бъдете здрави, за да не попадате в болница, щото знаете какво е...

*Текстът е от блога на авторката stoyandzhova.wordpress.com. Снимките също са авторски.

 

Най-четените