Нищо лично, само бизнес | webcafe.bg
Webcafe

Нищо лично, само бизнес

Румяна Гочева, в. Сега 02.02.2013, 08:32 (обновена 02.02.2013, 08:41)
Томислав Дончев

Снимка: © БГНЕС

Проблемът не е морален, а в чиновниците и в схемите

Ако можете да върнете някой друг милион в бюджета, кой бихте избрали - предвидения за "Пайнер" (от ОП "Конкурентоспособност") или похарчения за лого на туризма (от ОП "Регионално развитие")? Този своеобразен референдум проведоха зевзеци в Twitter дни преди музикалната компания да се откаже от парите.

Мненията почти се бяха разделили, докато накрая решително наклониха в полза на поредната безумна компилация от домат, чадър, пясък, куфар и т.н., с която се надяваме да удвоим чуждите туристи у нас. И двата примера обаче са показателни как парите по европрограмите се разпределят по странни за обществото критерии. Разликата е, че "Пайнер" се отказа от парите заради обществения ажиотаж, а нито чиновниците, нито фирмите, измислили идиотското лого, нямат подобни намерения, дори смятат, че прекрасно са си свършили работата.

По "Конкурентоспособност" от 2007 г. насам може да се кандидатства за 2.2 млрд. лв., като приоритетни за финансиране са проекти, свързани с покупката на нова техника, иновации, енергийна ефективност и др. Министерството на финансите пресмята, че усвоените пари по нея вече са 43%, или 978 млн. лв. Така се отчитаме и пред Брюксел. Но какво се случва на практика?

В тази сума са включени и парите, които са взели различните ведомства, министерства и т.н., за да помогнат на фирмите да се развият. Иначе казано - писане на стратегии, щандове зад граница, създаване на информационен сайт за компаниите, реклама, брошури и т.н. За подобни дела пари са усвоили Агенцията за инвестиции, Агенцията за подпомагане на малкия бизнес, Институтът по метрология и т.н. Реално платените суми към тези институции според информационната система ИСУН са около 25 млн. лв.

Ефектът от тези начинания не е мерен, може би защото клони към нулата. Милиони левове отидоха за двойни заплати за работа с еврофондовете, за брошури, антистрес топки, хартия (онлайн подаването на проекти все още е екзотика у нас) и повече от спорна реклама на туризма. Само за държавния туристически сайт bulgariatravel.org за няколко години икономическото министерство даде около 4 млн. лв. - първо за изграждане, после за доразвиване и накрая за реклама... А нека не забравяме, че далеч преди президентския гаф, който прати Пампорово в щатския курорт Аспен, с подобни открития се прослави именно туристическата ни гордост - мостът на Колю Фичето над р. Янтра в Бяла всъщност се намирал във Варненско. Повече от "полезна" пък се оказа информацията за беленския мост, който през 2006 г. влезе в черните новини с катастрофата, отнела живота на 18 души.

Иначе като теглим чертата, се оказва, че от началото на "Конкурентоспособност" до сега с приключили проекти могат да се похвалят почти 600 компании, които са си купили нова техника, оборудване или са инвестирали в иновация с парите от ЕС. А за пред Брюксел нещата стоят подобно на онзи виц от близкото минало, в който 1+1 прави не 2, а 3, 4 и дори 5. Така се смятат и парите по "Конкурентоспособност". Защото по-голямата част от уж платените средства дремят в банки и чакат по-добри времена, разбирай - по-прости процедури. Да, усилията на държавата да спаси парите от загуба е похвална, но правилата за отпускането трябваше да се облекчат овреме, за да не се стига дотук.

В същото време в рамките на програмата вече втора година се опитва да заработи и добре известната инициатива "Джереми", по която фирмите могат да кандидатстват основно за нисколихвени кредити. Парите по нея са 400 млн. лв. Но все пак кредитите са си кредити, колкото и да е нисък процентът на лихвата по тях. И ще трябва да се връщат.

На фона на слабия интерес към "Джереми" само преди месец държавата реши да прехвърли още една крупна сума към инициативата. Става дума за 300 млн. лв., които трябваше целево да подкрепят малките предприятия да въвеждат иновации. Интересът на фирмите към нововъведенията е голям, но към момента са използвани едва 3.7% от ресурса основно заради бюрократични спънки. И за да не ги изгубим, държавата реши да ги спаси - чрез полуработещата "Джереми".

Отделно от това 100 млн. евро отидоха за два чисто инфраструктурни проекта - изграждането на газовата връзка със Сърбия и парка "София тех", чиято полза за бизнеса все още не е измерена, а и едва ли ще бъде.

Ами енергийната ефективност, която също е приоритет и към която уж се стремим? Нали именно това стана топ приоритетът на президента Росен Плевнелиев, след като правителството се отказа от АЕЦ "Белене"?

За такива проекти също има пари, но не и реално работещ модел. Не само че мярката бе пусната с огромно закъснение, ами и в края на програмния период въпреки големия интерес държавата никак не бърза да опростява процедурите. Затова и към момента само една фирма е подписала договор за енергийна ефективност. А от управляващия орган, който конкретно се занимава с проектите, наивно твърдят, че време има - макар че програмният период реално изтича в края на годината.

Така енергоспестяващите машини, дограмата, изолацията и т.н. остават мираж за голяма част от желаещите да вземат европари за бизнеса си въпреки призивите на премиера Бойко Борисов "фирмите да дойдат и да получат тези пари". Причината е, че в условията на криза фирмите трябва сами да изпълнят проекта си и едва след това да кандидатстват за финансиране.

Първо трябва да се избере одитор, който да препоръча оборудване, да се съберат оферти за самото оборудване, после да се попълнят документи и едва тогава - евентуално - Брюксел да каже заветното "да". Докато всичко това се случи, нищо чудно поръчаните машини да са остарели. Отделен въпрос е, че у нас правилата са драконовски за едни и съмнително угодни за други. Няма проблем, когато дадено министерство трябва да усвои пари за чиновниците си, но винаги може да се намери, когато дадена фирма е спечелила. Защо бе нужно години наред проектите да се отхвърлят заради липса на точка, запетая или още по-абсурдния случай - при отклонение от 0.0001 лв. над допустимата сума за финансиране?

Защо желанието на една фирма да бъде конкурентоспособна зависи от прищевките на едни чиновници, а не от пазара?

Защо дори да си спазил всички предварително зададени правила, пак не можеш да бъдеш сигурен в своя успех?

"Пайнер" отново е чудесен пример в това отношение - самият министър Томислав Дончев преповтори, че процедурата е спазена, но въпреки това компанията върна парите. И проблемът не е в чалгата. Шефът на фирмата Митко Димитров много ясно обясни в писмото си защо схемата по "Конкурентоспособност" е неработеща: "Проектът ни бе одобрен преди година и половина. Въпреки наличните средства ние нямахме право да закупуваме техниката, защото такива са изискванията на програмата за развитие на конкурентоспособността и ние стриктно сме ги спазвали. Сега ни предстои тръжна процедура за определяне на доставчика и чак след това би трябвало да бъдат направени заявките, което при всички случаи едва ли ще стане до крайния срок - 23 април 2013 година. Дори и да бъде удължен този срок с още 6 месеца, отново съществуват рискове за изпълнението му поради факта, че сроковете за доставка, които някои от фирмите дават, са до 1 година. При всички случаи изпадаме в ситуация на НЕконкурентоспособност. Затова поискахме прекратяване на договора и заявихме желанието си да придобием описаната техника, необходима за дейността ни в най-скоро време, със собствени средства, без да се възползваме от финансовата помощ, предоставена от фондовете на Европейския съюз".

Така че проблемът не е морален, а в чиновниците и в схемите за финансиране. Искаме силна икономика, а не даваме на фирмите да вдигнат глава, говорим за икономика на знанието, а парите за иновации мухлясват. Колкото до "Пайнер", нещата са ясни - нищо лично, само бизнес.

Oще: европейски фондове  оп "конкурентоспособност"  оп "регионално развитие" 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 22.01.2013, 14:18

3 Prokopi | 06.02.201314:41

Право в десетката браво на автора.
Ще се радва м на още проучвания и подобни стати.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.02.2013, 14:13

2 Poi Nhy | 03.02.201314:15

А някой знае ли колко са парите, които са взели различните ведомства, министерства и т.н., за да "помогнат на фирмите да се развият"? Никой не казва. Май 50/50, а?! Бесен
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

1 pepe | 02.02.201317:34

Аа... има една "лека подробност". Тези пари не са намерени на улицата. Те може и да идват от "Европа", но тази Европа сме и ние, ние правим вноски, които са част от тези пари - това са нашите пари. Освен "идващите от Европа" пари, България също участва пряко във всеки подобен проект за съфинансиране /думичката е съфинансиране/...
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.