Тенджера под гражданско налягане | webcafe.bg
Webcafe

Тенджера под гражданско налягане

Мария Касимова 28.03.2015, 19:18 (обновена 31.03.2015, 14:39)
простор

Снимка: © Явор Николов

Без значение какъв точно е личният ти проблем, всички ние се готвим на един огън

Заприличали сме на тенджери под налягане. Живеем си там някъде, всеки на своя котлон, херметически затворени в онова, което смятаме за свой живот.

Готвим си личните манджи, позабъркваме се в нечии чужди рецепти, пък си затиснем капаците и чакаме.

И току вземат, че един ден на някой му избият клапаните и тръгне да фъшка насам-натам гореща пара... докато не спадне напрежението и под капака парещата манджа не продължи кротко и самостоятелно тихо да си се готви.

Не си играя на кулинарни метафори.

Просто през изминалата седмица предимно наблюдавам и от това, което виждам, някак настоятелно взе да ми лъха на манджа.

Общественият форум, който отдавна не се случва в реална, а във виртуална среда, в последните седем дни се превръна в кухня на мнения и позиции.

Започна се с прословутия казус с кърменето на обществени места.

Въпреки журналистическото си его, няма да се изкуша да си дам мнението по този въпрос, защото не то е важно в случая. Точно както и принципно проблемът (ако изобщо мога да го нарека така) с кърменето не е основният проблем на България.

За мен това, което предизвика реален обществен дебат и подпали напрежението под капаците, всъщност се крие в продължението на казуса:

фактът, че една обикновена българска жена, при това майка на невръстно дете, е потърсила правата си в съда.

Малката, но много важна подробност, че този път един човек, чието достойнство и лично право (независимо дали то е юридически подкрепено или е въпрос на вътрешно усещане) са били засегнати, не е махнал с ръка и не е подминал с типичното българско "карай да върви!".

Ние, българите, най-добре си знаем колко сме инертни, когато става дума за нещо толкова мъгляво, като личното право и неговата защита.

Иначе сме хора на честта - готови сме да се нападаме по светофарите, когато някой ни засече, скачаме на бой, ако усетим и най-малка ирония в нечие обръщение и вадим бухалките и фланелките с мускулите, когато си мислим, че сме недосегаеми.

Големи сме герои, стига обаче да не рискуваме да ни се подпали чердженцето, пък от него и къщицата.

Точно заради това, като си изпушим натъпкания до гръкляна горещ въздух, вземем та отпуснем клапаните с някое и друго напиване със сбиване или нападнем някое по-клето от нас същество - жената вкъщи, безобидния чичко, дето си ходи из мола, уличното куче, чийто уши ужасно ни пречат и просто ги отрязваме...

Преди месец, в една от онези студени и снежни сутрини, в тихия квартал, където живея, една съседка излизала от подземния гараж с колата си.

Силно наклоненият изход от гаража бил ужасно заледен и все още непочистен рано сутринта, затова решила да се опита да го изкачи на един път. Така и направила и точно на върха на изхода, в началото на улицата, заковала спирачки. В този момент някакъв млад мъж с добре поддържана кола идвал отляво по тясната улица. Вместо да натисне спирачките за всеки случай, той натиснал газта, за да може да премине преди нея.

Съседката така или иначе била спряла, но мъжът от другата кола заковал возилото си на косъм пред нейното и доволен, че вече има конфликтна ситуация, започнал да крещи кой какво право има да кара, да излиза от гаражи и изобщо да диша.

Тя нямало как да си мачка ризата с едрия мъжага и се опитала да обясни тихо и по женски ситуацията, но това нейно спокойствие допълнително заредило гнева му.

И докато размахвал там мъжките си ръце и се чудел върху кого точно да ги стовари, приближил съпругът на въпросната дама, също така тих човек. Представил се, попитал какъв е проблемът и още преди да е завършил изречението си, бабаитът просто му фраснал една и му счупил носа.

А знаете ли кое е най-страшното в точно тази случка? Че тя по никакъв начин няма да ви трогне, нито дори да ви изненада.

Защото свикнахме да приемаме ежедневната агресия като нещо толкова нормално, че когато говорим за нея, единствената ни реакция е да я съпоставим с някой друг случай, за който сме чували или сме приживяли и да заключим, че "това не е нищо".

Ами не е така, нещо е! Даже голямо нещо! Стига просто да не спре дотук.

Защото същата тази история си има продължение. Дошла линейка, след нея и полиция. Ентусиазмът на бабаита все още бил загрят, защото какво точно може да те уплаши у нас полицията?!

Това, което най-много стегнало примката около дебелото вратле на побойника обаче, бил фактът, че тихият и кротък съпруг на дамата, която нападнал, се оказал човек с финансови възможности и обществени връзки.

И някак изведнъж станало ясно, че този счупен нос определено ще си търси правата и няма да се страхува, че утре бабаитът ще дойде да му счупи и крака или главата примерно.

Това развитие на подобни сюжети го наблюдаваме като практика през последните двайсет години.

Един идва и бие, после нападнатият се оказва по-силен и на свой ред наказва.

Типичното мерене на предници, в което се надяваш да извадиш някоя по-дебела връзка и да я размахаш в лицето на насилника. Надцакване с позиции, в което няма закони и право, а мафиотска йерархия.

И изведнъж сега тази майка-кърмачка!

Не само, че не е жена, дъщеря или сестра на някого, но и самата тя не изскача на терена с някаква стряскаща биография.

И точно тя, такава каквато е, със своето си заобиколено от детски книжки и биберони ежедневие, се осмелява да си търси правата, при това по законен, съдебен ред.

Уповаваща се на точно този български съд, който съвсем наскоро отново си размаха кирливите ризи в общественото пространство.

Мисля, че точно този жест на гражданско поведение този път подпали фитилите на личните ни тенджери под налягане и колкото и да е загубена в пространството, енергията ни все пак поне тръгна в правилна посока - да си дадем сметка, че спазването на правата става, само чрез тяхното защитаване.

Като всяко нещо, което смятаме, че ни докосва лично обаче, а и по простата причина, че като българи винаги имаме мнение по всички въпроси, казусът "кърмеща майка си търси правата" наистина се преекспонира в социалното пространство.

Както си му е редът, хора се изпокараха заради статусите си.

Нароиха се още казуси, които вече почти бяха загубили връзка с майчиното мляко, но пък дискутираха темата "да си водим ли децата в ресторанти", даваха определения кои хора могат да бъдат родители и отнемаха правото на мнение на тези, които, видиш ли, не били станали мама и татко на някого.

Ето така за пореден път важната тема се измести. Вместо да говорим за гражданската необходимост да се бориш за достойнството си и да разчиташ за това на създадените от закона механизми, ние си отприщихме клапаните в други, далеч по-кухненски посоки.

Така за пореден път прекипяхме в проблема, разтоварихме напрежението на погрешното място и се успокоихме върху котлончетата.

Без да си даваме сметка, че в крайна сметка, без значение какъв точно е личният ти проблем, всички ние се готвим на един огън.

И от нас зависи колко силен ще е той и дали изобщо ще съществува.

Точно поради тази причина смятам в най-скоро време да съдя общината, че за да се прибера от спирката до кооперацията, газя кал и боклуци.

Смятам да съдя един жълт вестник за това, че ми открадна статия за друго издание и я публикува от мое име, с моя снимка, като техен автор.

Вече съм осъдила една застрахователна и една лизингова компания, които се опитаха да ме измамят, и спечелих, понеже все пак има закони и в тази страна.

Ако съм на мястото на родителите на момичето, което лежи в кома, заради дупка на магистралата, ще съдя всички отговорни по веригата до дупка!

Не, защото това ще върне здравето на детето, а защото ще накара тези недосегаеми структури да разберат, че зависят от нас, обикновените хора.

Така от "карай да първи" и "не ми пука" току виж се родил някакъв нов, далеч по-смислен лозунг...

Oще: агресия  бой  говорене  готвене  граждани  журналисти  защита на граждански права  кърмене  манджи  мария касимова  насилие  общество  общуване  права  скандал  съдебен път  толерантност  чужди рецепти 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

12 Дракон с кисело зеле | 31.03.201517:11

Ако не сте разбрали, Хлебкайве, защо се държа толкова идиотски в момента, едва ли нещо може да ви помогне. Със сигурност вие, които ми триете коментарите, помните, че го правих същото, когато малоумната пача използва името на мъжа си, за да публикува друга статия.

А именно, няма да е зле да си оправите стандартите. Защото през годините, които прекарах в този сайт, обиди и нецензурни изрази са се толерирали дори в статиите, пък какво остава за коментарите? И изведнъж идва Касимова-Моасе с комплексчето за малоценност, започва в неграмотните си "статии" да ръси ксенофобия и да демонстрира снобизъм, обаче като някой й отговори подобаващо, триене, цензура...

В същия сайт, в който ми беше позволено да кажа на друг автор, че е пълен олигофрен, а на трети - да ходи да се... Многоточие.

Момент сега, да си копирам коментара отново.

Касимова, овцо малоумна, бях решил да не ти чета тъпотиите, обаче тоя път минах половината статия, преди да осъзная, че е твоя. Гледам, пак е играла метлата тук, така че явно и други са ти казали каквото заслужаваш.

Та така.

На базата на изолирани, а вероятно и представени изкривено частни случаи отново - ОТНОВО, ОТНОВО, ОТНОВО - вадиш глобални изводи. Съответно, и те са криви. Изводите ти, тоест. Опитваш се да изведеш несъществуващи логически връзки между "наболелия" случай с кърмещата майка и... нещоситам. Което си е типично за теб, де. Не е като логиката да ти е силна страна. Другият проблем е, че в прав текст заявяваш, че изобщо не ти пука дали майката има юридическо основание да си търси правата в съда. И е огромен проблем, да. Невъобразимо огромен.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

11 Дракон с кисело зеле | 30.03.201516:12

Направо изтрийте статията. Или заключете коментарите.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.04.2014, 23:55

10 Dox | 30.03.201500:46

Не харесах горната статия по две причини:

Първо - прекаленото позоваване и изтъкване значимостта на Закона, на правата, на това да си търсим правата, на съда и всичко свързано с права и съдебна система.

Второ - неуместно подбраните примери. Случката с кърмещата в мола гръд вече яко ми опротивя. От една страна, мола едва ли е най-подходящото място за кърмене и въобще за разнасяне на кърмачета. Но някои майки явно гледат прекалено много американски филми. От друга страна - оказва се, че в мола спокойно може да си те убият или да се окажеш престъпник защото не се вместваш в политиката утвърдена от топ-мениджмънта на мола. /А ние на времето наивно вярвахме, че при капитализма клиентът винаги е прав!/ А за да се стигне до това майка да кърми в мола - най-вероятно мола е вече толкова предпочитано място, че ние напоследък всичко правим в мола - всъщност, вече не излизаме от там. Аз обаче съм по-особен - амбицирал съм се да докажа на света, че ще мога да оцелея и без да ходя в мола. За това и не ходя и нямам никакво намерение да ходя и в бъдеще.

А случката с онази жена "шофьор"? Най-безразсъдно решава да изкара колата си, макар добре да вижда, че това трябва да стане по силно наклонен и най-важното заледен участък. Аз все пак да попитам - не би ли било по-разумно жената "шофьор" преди това да се опита да почисти това място, за да може да изкара колата си бавно и спокойно, без да създава опасни ситуации? Но вероятно това не е било нейна работа или е било под достойнството и. Всъщност, това няма никакво значение. При такива условия подобна маневра си е високо-рискова. Ами ако не успее да спре на време и блъсне минаваща точно в този момент майка с количка? С това не оправдавам поведението на другият екземпляр от въпросната случка.

Но да се върна на първата причина. Законът. Правата. Съдът. Всъщност, тези три неща не решават нищо. Няма и да решат - по две причини: Първо, "Законът" реално не съществува. Той е човешка измислица Някой да е видял "Закона" да се шляе по отсрещния тротоар с накривен каскет и да люпи семки? Въпреки това, ако някой нещо сгафи, вниманието не се насочва върху този някой /еле пък той да се вгледа в себе си/, а върху това как да се промени закона, че видиш ли, нещастният човечец най-после да започне да го спазва. Второ - Съдът и Съд.система се състоят от хора. А хората, както на всички е известно, са грешници. Всеки закон е съставен от понятия, които може да бъдат тълкувани различно. За това търсенето на права, разправии с дела и тем подобни си е чиста загуба на време и нерви, разбирайте - пари. По-старите цивилизации са проумяли това и са насочвали вниманието не толкова върху закони и съдилища, колкото върху морала. И според мен, са се справяли по-успешно. Моралът, обаче, изисква преди всичко лично ангажиране, лично усилие и търсенето на причините за проблемите преди всичко в себе си.
   

оценка

+2 -1

Регистриран на: 03.11.2010, 00:11

9 dedogo6 | 29.03.201520:09

Тръгнах аз да чета статията, и усещам след един два абзаца, че нещо ме дразни , ама много силно.
Връщам се в началото и кво да видя - Касимова бе!Ето кое ме дразнело... цензура
Касимова, в статията за такситата те попитах директно, ти живееш ли изобщо в София, отговор не получих.Та вероятно ти не живееш и в България.
Госпожата от МОЛ-а дето е кърмила в частен обект, с дефинирани правила, няма право на съдебен иск.Това ЯСНО ли ти е?! Палав
Аз ако съм на социалните, ще се самосезирам, и ще заведа контра иск за това , че е застрашила здравето на детето, ако че е нейно.Ще ми се мота тя 4 часа по моловете, а детето гладно... Бесен
Аре ще ви е*а и криворазбраната цивилизация.
Да видя колко ще ми изтрае коментара.
   

оценка

+9 -1

Регистриран на: 17.11.2010, 12:35

8 vanko | 29.03.201516:31

Да, най-накрая "метлата" беше употребена. Разкараха "коментарите" на неадекватниците алф и ринго, които бяха налазили сайта яко... А защо тях не ги разкарат???

Това са реалните коментари дотук. Защо си мислите, че вредното същество, написало горния текст, може да генерира повече?
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 18.12.2014, 19:07

7 Шамито | 29.03.201515:06

Марче,големият дефект на статията ти е че търси правата на кърмещата майка а не на детето хранено в стресова ситуация.Ако храненето в мола от медицинска гледна точка беше препоръчително ще те разбера.Ако е извънредна ситуация защо трябва да се превърне в практика защитена от закона–визирам заведеното дело за човешки права.Къде е границата и кой я определя?
   

оценка

+3 -1

Регистриран на: 05.02.2011, 12:23

6 AlahAkbar | 29.03.201513:49

Играла е метлата здраво - от 23 коментара са останали 5... Шокиран Шокиран
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.01.2015, 18:38

5 Winora | 29.03.201513:42

А виж ти, Мики Рурк вече е ринго. Името различно, простотиите едни и същи.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

4 Manuela Gerenova | 29.03.201512:59

Вcичко хубаво, ама по кой точно параграф ce cъди ЧАCТЕН обект за това каква политика е наложил? Вcе едно да оcъдя елитен реcторант, че не ми предлага пилешки хапки пане...
   

оценка

+3 -1

Регистриран на: 20.02.2015, 19:39

3 Мики Маус | 29.03.201510:42

Да го духат бедните!"- Цезар го е казал! Смее се Никога нищо не е зависело от обикновените (бедните) хора и,точно затова са бедни щото са обикновени,а тук у нас и много прости! Смее се Смее се Смее се
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.